Осем ловки демона

— Као, до вилата, която Ма използваше на остров Хортензия, има голяма купчина пръст от някакъв започнат, но изоставен строеж. Едва когато погледнах натам, разбрах, че съм стигнал до самата вила. Вниманието ми към купчината привлече някакъв звук и когато от пръстта, осветена от луната, се показа една ужасна ноктеста лапа, разбрах, че окончателно съм загубил разсъдъка си. Последва я още една лапа, купчината се раздвижи и от нея се надигна нещо голямо. Когато мръсотията изпада от това нещо, разбрах, че пред себе си имам най-хубавия чих-мей, който се е появявал в Китай от цяло хилядолетие насам. Класически таласъм, Као, и гледаше към жерава в небето. След малко птицата се смали и се превърна в точка, а таласъмът се втренчи в Ма Туан Лин. Стигна до него само с два скока и, кълна се, веднага откъсна главата от тялото му! Вдигна кървавата си плячка и отхапа голяма част от нея, но не можах да видя повече. Запълзях назад, но някакъв начин се оттласквах с бастуните и се надявах мляскането на съществото да заглуши шума, който вдигах аз. Добрах се до лодката си, върнах се тук и веднага алармирах. Това е всичко, което мога да кажа. Господарят Ли кимна замислено.

— Кого алармира? — попита той.

— Императорът е прикрепил към домакинството ми специален служител. Болногледач, предполагам, но понякога върши много добра работа.

— И му каза какво си видял?

— Налагаше се — отвърна Небесният господар — Разбира се, той не повярва на нито една моя дума.

— Е, аз ти вярвам — увери го Господарят Ли и намигна. — Не съм казал, че вярвам на всичко, което ми каза, но все пак няма да правя прибързани заключения. Кой знае? През живота си съм попадал на много още по-невероятни неща.

Небесният господар се ухили в отговор, след това се сви и почука с пръст темето си.

— Уморен съм, Као. Уморен! Остава ми толкова малко време, колкото и мозък, така че, ако искаш още нещо от мен, по-добре е да го получиш още сега.

Господарят Ли се наведе напред.

— Искам — каза той бавно и отчетливо, — да ми дадеш писмена заповед да разследвам тази история и всичко свързано с нея, подписана и подпечатана лично от теб — Небесния господар.

Не след дълго Господарят Ли ме поведе през някакви малки странични врати и коридори, след това през градините и накрая стигнахме до паланкина си. Изглеждаше много потиснат, а би трябвало да е въодушевен, така че го погледнах въпросително.

— Е, Вол, трябва да се простим с надеждата, че ще се сблъскаме със случай, равен по значение на Големия бял кит — каза той.

— Учителю?

— Дължа извинение на мандарините. Те са се опитвали да прикрият всичко и да натикат трупа в гробницата преди разни любопитни особи като мен да започнат да си пъхат носа, поради една много основателна причина, а именно, че най-великият жив светец на света изглежда се е признал за виновен в убийството на Ма Туан Лин — обясни Господарят Ли тъжно.

Глава 3

Господарят Ли се чувстваше уморен, така че веднага след като стигнахме с лодката до остров Хортензия и я завързах на кея, той ме накара да се наведа, за да може да се качи на гърба ми. Тежи колкото малко дете и малките му стъпала без усилие влизат в джобовете на дрехата ми, а и аз така съм свикнал да го нося, че когато не е на гърба ми, се чувствам като разсъблечен. Поех по пътя, който ми посочи, към вилата на Ма Туан Лин, където според Небесния господар мандаринът беше намерил смъртта си.

От онези дни островът се е променил до неузнаваемост. Навсякъде има нови строежи и едва ли е останал и декар гора. Тогава почти целият беше потънал в дървета и храсталаци, а край Ию (по-късно повече за това) имаше само няколко астрономически инструмента, построени от великия Чан Хен и не повече от двадесет усамотени вили, в които от време на време търсеха спокойствие по-видните мандарини. Островът беше тих и красив. Когато тръгнах по пътеката между дърветата, не видяхме жива душа. След малко пред нас се ширна тревиста поляна и Господарят Ли нареди да го сваля на земята. Той бръкна в одеждата си, извади меха си с вино и отпи замислено, като изплю утайката върху цветята. Очаквах да увехнат и умрат от алкохолната баня, но не знам защо оцеляха.

— Вол, трябва да те поздравя за самоконтрола — каза той и намигна. Знаеше, че ме е обучил добре. — Хайде да поразгледаме наоколо. Бас хващам, че Небесният господар наистина е видял как таласъмът изяжда главата на Ма Туан Лин, подобрявайки по този начин външния му вид неимоверно, и много ще бъда разочарован, ако се окаже, че не съм прав.