Осем ловки демона

— Вол, още един интересен коментар на Флакус Четвърти! — изкрещя Господарят Ли. — Най-напред се оплаква от прекаленото ти увлечение по сензациите и след това пише: „Ut turpiter atrum desinat in piscem mulier formosa superne…“

Аз го бутнах по ръката и посочих с пръст. Старецът стана, оправи робата си и пристъпи в предния край на платформата, където стражите довлякоха Ханджията шеста степен Ту. Видях как мъдрецът се съсредоточава и започва да формулира уместни и достойни конфуциански забележки, с които да помогне на Ханджията да посрещне очакващия го позор. За жалост Господарят Ли не успя да постигне подходящия тон на спокойна тържественост, тъй като трябваше да се надвиква с тълпата, търговците, комарджиите и двете малки момиченца, пляскащи с ръчички. В резултат се получи нещо такова:

— Ханджийо шеста степен Ту…

— Шест към пет! Шест към пет! Последен шанс шест към пет! Пари, пари, пари! — това изкрещя Менг Златният зъб.

— … твоите престъпления са много по-ужасяващи, отколкото човек би могъл да изобщо да си представи…

— Уап-уонг, уап-уанг, уап-уонг, уап-уопг!

Това пък беше търговецът на гребени и четки за коса, който привличаше клиенти като блъскаше едновременно барабан и гонг.

— … и ако имах пълномощията да го направя, бих…

— Сиропи вкусни, изстудени с лед…

— Дръжте го! Крадец! Върни ми пояса!

— … бих те осъдил на Хилядата отсичания…

Куанг куанг ча,
куанг куанг ча,
миао ли хе шанг
май ию тоу фа!

— … като започна от вонящия ти член и бабунските ти топки, нещастно лайно такова! — изкрещя Господарят Ли на предела на силите си.

От повече думи нямаше нужда. Той махна на стражите, които повлякоха Ханджията шеста степен Ту към дръвника и го хвърлиха отгоре, като изритаха краката му назад, за да падне. Дяволската ръка започна дихателните си упражнения и се приготви да вдигне меча си, за да нанесе рекордния удар, но точно тогава се случи първото от поредицата невероятни събития, които щяха да ни забъркат в делата на Осемте ловки мъже.

Никога не бих повярвал, че някой може да изпищи толкова силно, че да накара тълпата на Зеленчуковия пазар да замлъкне и да започне да внимава, или да накара главния екзекутор на Пекин да замръзне с високо вдигнат меч, но се случи именно това. Всички погледи се насочиха към шестте фигури, които се втурнаха на площада през Портата на продължаващата праведност. Първите петима бяха с изцъклени от ужас очи и побелели като сняг лица, а устите им бяха провиснали и зееха като кофи за въглища. Те надаваха един след друг пронизителни писъци. Причина за паниката беше шестата фигура и един само поглед ми беше достатъчен, за да се смрази кръвта ми. Бях слушал разкази за таласъми от леля Хуа още когато бях петгодишен, но не бях очаквал, че ще видя истински, а този чих-мей, както по-късно потвърди Господарят Ли, беше толкова класически екземпляр, че би могъл да се използва за илюстрация в известния научен труд на Пу Сунг-линг, Регистраторът на странни неща.

Цялото му тяло беше покрито с дълга зеленикаво-бяла козина, сплъстена и мухлясала, изпоцапана с разложени вещества от някоя гробница. Огромните му червени очи светеха като въглени, а от ноктите му като на лешояд се стичаше нечия кръв. Тигровите му зъби блестяха на слънцето. Ужасяващото нещо се придвижваше с огромни силни подскоци и със сигурност би уловило последния от бягащите, ако самото то тичаше по права линия. Но съществото залиташе и се препъваше, размахваше острите си нокти във въздуха в безсилен бяс и когато най-накрая налетя на една количка със стока, аз разбрах това, което Господарят Ли беше схванал още в първия миг. Чудовището беше сляпо и умираше. Ето какво винаги ми беше казвала леля Хуа: „Вол Номер Десет, ако някога те подгони чих-мей, тичай веднага на дневна светлина. Слънцето е смърт за оживелите мъртъвци.“

Възрастната жена беше права. Таласъмът започна да се върти в кръг и когато залитна към дръвника, Дяволската ръка се извърна към него. Мечът му беше започнал да пада надолу, той се опита да го спре и насочи към чудовището, в резултат на което не улучи врата на Ханджията шеста степен Ту с близо метър. От удара в камъните се разлетяха рой искри.