Осем ловки демона

Нещо се размърда, аз отскочих назад и вдигнах очи нагоре. Една любопитна котка ме гледаше от ъгъла на покрива. Последва неочакван взрив от звуци — дрънкане на колела, цвилене, конски копита, които удряха земята сякаш цяла бамбукова горичка изгаряше в горски пожар. Трябваше да се дръпна бързо назад, за да освободя пътя на една черна каляска, теглена от четири коня, която връхлетя в предния двор откъм конюшнята. Кочияшите бяха с черни пелерини, с ниско нахлупени шапки и блестящи на лунната светлина мечове. Отстрани и отзад на каляската имаше още хора, уловили се за нея с една ръка и с къси копия в другата. След миг екипажът премина през двора, излезе през портата и изчезна надолу по улицата, а когато хукнах след нея, Господарят Ли протегна крак и ме спъна.

— Вол! Не можеш да ги хванеш, а и много добре знаеш къде отиват! — изкрещя той и ме улови за ръката.

— Ще те убият като нищо и какво ще постигнеш с това?

Единственото, което можем да направим, е да изчакаме да се съмне, за да отворят портите на Забранения град Разбира се, той беше нрав. Успях да разпозная отличителните знаци. Тези хора бяха от Черната стража и каляската им съвсем скоро щеше да премине през тунела под защитния ров и да се озове в казармите в които мандарините бяха намерили убежище, а да се опитваш да се промъкнеш там през нощта е равносилно на самоубийство.

— Но, учителю… учителю…

Господарят Ли стисна рамото ми. Беше видял каквото и аз, когато вятърът разтвори за миг пердето на каляската и лунната светлина нахлу вътре. Имаше четирима пътници. Тримата се смееха, доволни от плячката си — Шопарът, Хиената и Чакалът. С тях беше Ию Лан. — Хайде, ела — каза Господарят Ли. — Баща й също може да е бил вътре и ако е така, може би има нужда от помощ.

Започнахме да търсим Йен Ших или трупа му, но кукловодът не беше в къщата. Вместо него намерихме писмо, оставено на видно място върху една маса в малкото преддверие. То не беше адресирано до Иен Ших, а до Господаря Ли. Той го отвори. Беше написано с елегантен бързопис на учен, който не ми говореше нищо, така че мъдрецът ми го прочете:

„Високоуважавани Ли Као, най-велик сред учените и ненадминат сред търсачите на истината, приеми сърдечните ми поздрави. Недостойният пишещ тези редове моли да го удостоиш с честта да присъстваш на дискусията, която трябва да проведем, касаеща бъдещето на младата дама, пожелала да подобри положението си, влизайки в скромното ни домакинство. Ако младият Ви помощник и талантливият баща на дамата пожелаят също да присъстват, нека знаят, че са повече от добре дошли.

Толкова голямо е желанието ми да се потопя във величествената светлина, която излъчваш, че всеки час до разсъмване ще представлява истинска агония.“

Господарят Ли повдигна вежди.

— Подписано е от Ли Котката — добави той тихо. — Вол, не се тревожи прекалено много за израза: „всеки час до разсъмване ще представлява истинска агония“. Евнусите обичат да подхвърлят изискани заплахи. Освен това Ию Лан не е обикновена шаманка. Тя е най-добрата шаманка, която някога съм виждал. Никак не е беззащитна. Хайде сага да проверим дали баща й не е в конюшнята и ако го няма, ще накараме хората на Уонг да тръгнат да го търсят из града.

Конюшнята беше тъмна и празна. Луната сега светеше невероятно ярко и си дадох сметка, че преди това трябва да е била отчасти засенчена от пясъчен облак. Вятърът люлееше един клон напред-назад и сянката му се движеше върху осветения брезент на фургона. Изумително приличаше на жена, бършеща пода с парцал. Напред-назад, напред-назад.

— Фенер с бягащ кон — каза Господарят Ли, без да помръдне.

След това изтича напред и скочи във фургона. Аз го последвах и започнах да се оглеждам за кукловода, но Господарят Ли явно търсеше нещо друго. Качи се на рампата над сцената и започна да проучва плетеницата от колела и нишки. Долу вятърът люлееше куклите и те подрънкваха. Видях, че Сламеният Хонг е още на мястото си. Неочаквано Господарят Ли завъртя едно колело и задвижи някакво махало, а аз се втренчих изумено в сцената, където се отвори една врата. Излязоха двамата мошеници с прасето, следвани от Сламения Хонг, жената на магистрата, клиентът и проститутката, без никакви дрехи и с очи, разширени колкото чинии. Господарят Ли задвижи друго махало и оживя куклата на магистрата — наведе се, за да погледне през ключалката, после се изправи и ужасена закри с ръка очите си, докато зад нея обезумялата процесия продължаваше да влиза и излиза от стаите. Беше доста странно да гледаш как куклите играят придружени от стенанията на вятъра вместо от бурен смях и овации. Продължиха да се движат още известно време след като Господарят Ли слезе от фургона, а после отново замряха, полюшвани единствено от вятъра.

Мъдрецът си пое въздух.

— Е, Вол — каза той, — винаги си бил наясно, че ако продължаваш да ми помагаш, ще стигнеш до ужасен край.

— Да, учителю — отвърнах аз. Бях толкова обзет от страх и безпокойство за Ию Лан, че ми беше все едно, но все пак попитах: — Какъв точно ужасен край имаш предвид?