Осем ловки демона

„Квадратните дупки“, разбира се означаваше „пари“ и евнухът скромно показа, че не носи никакви пръстени.

— Голтаците и просяците са докарани дотам, че да повръщат облаци и да плюят мъгла, а тъй като златото все още отбягва пръстите ми, справям се, доколкото мога, само с мъглата.

— И няма друг в Империята, който да може по-добре да обвие в мъгла туй, което трябва — каза Господарят Ли сърдечно. — Очевидно съм бил зле информиран, защото ми казаха, че си последвал примера ми и си вложил средства в търговията с чай.

— Нима? И колко средства си вложил? — попита благо евнухът.

— Твърде много — отвърна Господарят Ли. — Всъщност мислех да разменя своя дял за равен дял в търговията с цветя, макар че цветята най-напред трябва да се проверят за листни въшки и буболечки. Ужасно е и да помислиш дори, колко много увредена стока се продава на пазара в наши дни!

— Ужасно и глупаво — каза съчувствено Ли Котката. — Човек непрекъснато слуша за подобни неща, макар че е толкова глупаво да ги правиш! В края на краищата, можеш да спечелиш много повече, ако цветята ти са с неувредена красота. И размяната, която имаш предвид, е без никакви условия, така ли?

— Ако стоката е в добро състояние, да — отговори Господарят Ли. — Дори бих могъл да дам нещо в повече, поради простата причина, че много харесах някои особени сортове чай и имам определени идеи как би могъл да се подобри вкусът им.

— Колко хубаво! — каза сърдечно евнухът. — Вкусът, който аз съм постигнал, за жалост е едва една степен по-добър от ужасния!

Не знаех какво да мисля. Явно цветето, за което говореха беше Ию Лан (магнолия) и явно Ли Котката съобщи, че тя е здрава и читава. Също така беше съвсем ясно, че Господарят Ли му предлага да я откупи срещу обещанието да забрави за чаената конспирация — но беше ли той в състояние наистина да направи такова нещо? Можеше ли да се разчита, че Ли Котката ще удържи на думата си? Тези въпроси бяха прекалено много и прекалено сложни за мен и в главата ми взеха да се въртят в кръг всевъзможни мисли, а в това време евнухът стана и ни поведе през една странична врата но някакви стълби надолу. Той и Господарят Ли изглежда се спогаждаха отлично, защото съвсем свободно и оживено обсъждаха трудностите при подобряването на вкуса на Чая на уважението така, че да е по-приятен от магарешка пикня.

— И печалбата не позволява да вложиш достатъчно нормален чай, за да се почувства разликата? — попита Господарят Ли.

— О, разорително е! Ли Као, не бива да забравяш, че трябва да натрупаме големи печалби бързо и веднага да се изтеглим от пазара. Шансовете да свършим като тсанг шеп ию просто са прекалено големи — обясни евнухът небрежно.

Това означава „тела, погребани в корема на риба“ и Господарят Ли кимна със съчувствие:

— Имах предвид нещо далеч по евтино от чистия чу-ча. По-точно, светъл, но кисел юнан, например, „Пияната държанка Уонг“ или някакъв полуферментирал улонг, като „Желязната богиня на милостта“.

— Много скъпо излиза — възропта Ли Котката.

— Не и ако се използва в ограничени количества и мисля, че виждам как може да се направи. Все пак, ти си прав. Пробвал съм с най-хубавите сортове, измежду тези, които имам предвид. За по-лошите ще трябва да се експериментира още малко време.

Продължиха да обсъждат фалшивите чайове като че ли бяха съдружници — поговориха за преимуществата на „Дъно от панталон“ в сравнение с „Вежди на старец“, или „Алена козина“ и „Космат рак“ комбинирани със същото количество „Бяла космата маймуна“. Наистина бях запленен от чаровната усмивка на Ли Котката, когато изведнъж той спря, обърна се към мен и с извиняващ се глас каза:

— Вол Номер Десет, помогни ми, ако обичаш. Аз съвсем не мога да помръдна това нещо.

Имаше предвид една тежка желязна врата. Трябваше да изпухтя, докато я помръдна, след което тръгнахме надолу по стръмни каменни стъпала.

— Съжалявам за обстановката, но строителите н са предвидили други помещения за внезапни гости — каза евнухът ехидно.

Разбира се, говореше за тъмницата и за миг си помислих, че прекалено съм започнал да свиквам с влажните капещи каменни стени, покрити с лишеи дрънкащите метални врати, тропането на тежки подковани ботуши, плачът от съседните килии и всички останали елементи на атмосферата, която толкова често обгръща тези, които придружават Господаря Ли. Ли Котката деликатно запуши носа си. Искаше ми се да го попитам за Ию Лан, но как можех да го направя? Независимо дали беше невредима или не, тя трябваше да е някъде в тъмницата. Стигнахме до края на коридора, където имаше друга тежка врата, край която стояха двама стражи. При жеста на евнуха те започнаха да пухтят, да теглят и да се мъчат, докато накрая успяха да отворят. Влязохме в тъмното помещение.

Проблесна светлинка, разпали се фитил и видяхме, че сме заобиколени от насочени към нас излъскани копия.

— Какво означава това? — попита Господарят Ли.