Осем ловки демона

Устата ми гореше като че ли бях изял жлъчка, а стомашните сокове се вдигаха чак до зъбите ми. Черната тъмнина беше отстъпила мястото си на някаква червена мъгла, а ушите ми бучаха пронизително. След това щастливата мисъл, че отново сънувам един от често повтарящите се кошмари, в които ставам безпомощна жертва на Ханджията Ту, нахлу като пълноводна река в ума ми и изми целия ужас. Почти се разсмях от облекчение, когато червената мъгла се разсея и бученето престана. Бях възнаграден с гледката на две бледожълти светещи очи, приближаващи се все повече и повече, с усещането за меки пръсти, докосващи лявата ми буза, и за несекващ фонтан от плюнки.

— Сладките от централен Хонан и десертният мед от тръни с бадеми от…

— Ханджийо шеста степен Ту!

— Но вие трябва да научите! Трябва да остане за поколенията! Най-хубавият черен хайвер е от есетрата, уловена в река Яндзе и сварена на бавен огън в отвара от семенца на медена акация!

— Ханджийо Ту! — изкрещя Господарят Ли. — Много добре знаеш, че изпадаш в транс и се гърчиш в стомашно-чревни оргазми само след като си убивал и измъчвал жертвите си по своя неподражаем начин, и това ще е краят ти! А сега се съвземи, преди наистина да получиш удар. Можеш да започнеш да отключваш тези проклети окови!

Бях загубил ума и дума, това беше то. Ужасът ме беше лишил напълно от разсъдък. До такава степен, че чак си представих как чувам да прищраква ключалка и веригите на Господаря Ли да се свличат с дрънчене на пода. Меки, жабешки пръсти заопипваха глезените и оковите ми. Престанах да дишам.

— Съжалявам, Вол — каза Господарят Ли виновно. — Помислих си, че ще е по-добре да не знаеш за тази малка предпазна мярка. Виждаш ли, преди да си тръгнем от къщата на Небесния господар, когато малката прислужница беше убита, попитах за кучето. — Уч-ч-ч-ителю?!

— Кучето, Вол. Спомни си, че първия път момичето носеше болно куче. Е, кучето е умряло.

— Умряло?

Старият мъдрец въздъхна отчаяно, после съжали задето го направи и повтори благо:

— Да, момчето ми. Кучето е умряло. Убийците на момичето са носели бележка, може би написана от Небесния господар, която им е давала право да влязат в къщата. Когато отидох при Дяволската ръка, за да разбера кой е издал заповедта за тази екзекуция, аз си припомних този факт. Като видях подписа на Небесния господар, реших да се подготвя за най-лошото.

Реших, че може би ще започна да разбирам какво ми казва след месец-два, ако оцелея толкова.

— Евнусите — продължи Господарят Ли — непрекъснато притискат Дяволската ръка, за да им намери наистина чудовищни палачи за собствените им тъмници, така че уредих да освободят Ханджията шеста степен Ту и да го прехвърлят в затвора към двореца им. Предположих, че няма да му е никак трудно да стане първи сред касапите и изглежда не съм се лъгал.

Едно влажно кискане подсказа, че Ханджията Ту се забавлява.

— Другите ми завиждаха, но в края на краищата разбраха колко ефективни са скромните ми методи — обясни той.

— И без съмнение са ги почувствали — каза Господарят Ли. — Предполагам, че тези, които преди малко щяха да се скъсат от писъци, бяха те?

— О, можех да го направя къде-къде по-хубаво — възпротиви се Ханджията Ту. Чух мекото цъкане на дългия му, подобен на жаба език, в отпуснатите влажни устни. — Ако тези неща трябва да се изпълняват изцяло по правилата на изкуството, нужно е повече време.

— Ханджийо, не ни обяснявай на нас тези неща. Забравяш, че се познаваме от доста време. Вол, вече можеш да научиш и останалото. Ханджията шеста степен Ту ще направи всичко възможно, за да ни помогне да избягаме от тъмницата на евнусите, а ние ще направим всичко възможно, за да му помогнем да избяга от властите. Ще му дадем три месеца, за да се установи някъде и започне работа, след което ще го подгоним отново.

— О, не! Не още веднъж!

— Но, Вол, беше толкова вълнуващо!

Вълнуващо! Нима мислеше, че онова зловещо преследване беше толкова забавно, колкото конни надбягвания или пързаляне с шейна но заледен склон? Тогава веригите ми паднаха. Почувствах се като отвързано куче и хукнах, но се блъснах в стената и си спомних едно друго куче — малкото болно кученце върху копринена възглавничка, носено от слугинята с глупавите чехли. Спомних си и гласа на Небесния господар, който напевно, подобно на жрец, произнесе древните думи: „Ако продължава да изпитва болка, намажи го с избистрена мас от крак на снежен леопард. Дай му да пие от яйчена черупка на дрозд, пълна със сок от манго, в който има три щипки стрит рог от носорог. Приложи пиявици и ако не настъпи подобрение, помни, че нито едно същество на този свят не е безсмъртно и че ти също ще трябва да умреш.“

Господарят Ли беше проверил и подобрение не беше настъпило. „Ти също ще трябва да умреш — беше казал Небесният господар. — Ти също ще трябва да умреш… ти също ще трябва да умреш…“