Осем ловки демона

Това беше достатъчно. Надзирателите ни видяха и се развикаха да дойде стражата, след което, сякаш от небитието, изникнаха един офицер и десет войници. После нещата съвсем се объркаха. Отдръпнахме се до една стена, която беше съвсем близо до голямото, издигащо се нагоре водно колело, където не виждахме почти нищо заради водните капчици, а плискането на водата и скърцането на колелото заглушаваха всичко останало. Ли Котката не си беше направил труда да вземе ножа на Господарят Ли — нали ни беше оковал с вериги — така че той можеше да се отбранява. Аз се опитах да вдигна един войник и да го използвам като таран срещу останалите, но това остави по-голямата част от работата в ръцете на Ханджията шеста степен Ту и с чиста съвест ще призная, че от многото убийци, на които съм попадал през живота си, малко могат да се сравняват с него. Тези дълги ципести пръсти, тези остри зъби, изпълнили устата, която можеше да се отвори достатъчно, за да погълне пъпеш, краката, които се измъкнаха от сандалите и откриха дългите пръсти, които можеха да хващат и душат, мекото, податливо тяло, което поемаше и най-силните удари като пухена възглавница и което можеше да обвие жертвата с гънките си и да я задуши подобно на мръсен покров от мека тлъстина. И през цялото време, кълна се, Ханджията се кискаше, а змийският му език щастливо облизваше похотливите му устни — и въпреки всичко, дори Ханджията шеста стенен Ту не можеше да оцелее след удар с кама.

Когато най-накрая изпълзях от моята купчина тела, видях, че на Господаря Ли му няма нищо, но Ханджията, след като беше ликвидирал повечето войници от стражата, сега беше обвил с ръце последния — офицера — и го мачкаше като мечка стръвница. В отговор жертвата забиваше камата си в гърба му отново и отново и накрая двамата се строполиха край водата в последна кървава прегръдка. Последваха охкане и противно хрускане, след което офицерът потрепери конвулсивно и замря. Господарят Ли коленичи до Ханджията и го прегледа.

— Проклет да съм! Още е жив! Ханджията отвори очи.

— Ханджийо Ту, исках да те попитам нещо много важно — каза Господарят Ли бавно и отчетливо. — Имам причина да смятам, че Вол Номер Десет е получавал многократно едно послание, чиято същност е скрита, защото разгласяването й е табу.

— Кой аз?! Послание табу?!

— Вол, не ме прекъсвай! Също така имам причини да смятам, че за да се прикрие тази същност, са използвани жаргонни думи от първото състезание с лодки дракони, чието значение твоите хора може би още помнят — продължи Господарят Ли. — Първата е „майка“.

Очите на Ханджията Ту отчасти гледаха в този свят, отчасти в отвъдния.

— „Майка“? Състезание с лодки? — прошепна той. — „Майка“ е същото като тоу, главатар, това е водачът на лодката. Той седи на носа и предава командите си с помощта на дълги веещи се шалове, но трябва да разберете, че гилдията на търговците от Кантон предлага на всички рангове допълнително блюдо фо сиу у, печена свинска риба, която всъщност има вкус доста подобен на свинско месо, но е отровна, ако се сготви със зеле.

— Ханджийо Ту — продължи нетърпеливо Господарят Ли, — следващата дума е „трева“.

— „Трева“ означава ки. Това са шаловете, с които майката предава командите си. Те са зелени с бели краища и напомнят висока трева разлюляна от вятъра, а гилдиите в Шанхай добавят херинга, наречена „Най-голямата сестра на малкия баща“ и…

— „Братя“, Ханджийо Ту, следващата дума е „братя“ — каза Господарят Ли.

— „Братя“? Да, о, да! Има осем. Четири пред стената и четири зад нея. Това са главните гребци, които задават ритъма и носят червени превръзки на главите а на дръжките на греблата им има червени панделки а в Шанхай освен това дават и прекрасни вкусни перки от риба, наречена „човекоприятелска конска риба“, която е…

— Ханджийо Ту, спомена някаква стена. Какво представлява тя? — попита Господарят Ли.

— Стена се нарича издигнатата платформа в средата на лодката, където седи барабанчикът, който следи командите на „майката“ и ги препредава с ритъм — прошепна Ханджията в отговор.

Губеше сили бързо. Господарят Ли повиши глас и извика в ухото му:

— Ханджийо, предполагам, че древната система на паралелите у хинг е в сила, така че „стобор“ означава запад, а „двор“ — изток, но искам да ми кажеш за „козата“. Какво означава „коза“… или „козле“?

Стори ми се, че Ханджията Ту е умрял. След малко обаче той отвори очи и погледът му беше бистър, а гласът — твърд.