Осем ловки демона

Вратата на килията проскърца и се открехна, а аз излязох от унеса си. Ханджията шеста стенен Ту я теглеше, за да я отвори, а слабата светлина от факлата в коридора осветяваше неприятното му лице и Господаря Ли. Аз изтичах след тях навън. Мъдрецът откачи от стената голямата връзка ключове и започна да отключва килиите, но от тях не изскочиха затворници с радостни възгласи. Те още седяха по ъглите, свити като ембриони, с ръце върху ушите, за да не чуват ужасните писъци, които Ханджията шеста степен Ту беше изтръгнал от младшите палачи. Съмнявах се, че някой от тях ще посмее да мръдне.

— Ханджийо, снощи Черната стража доведе още една затворничка. Момиче на име Ию Лан. Знаеш ли къде е? — попита Господарят Ли.

— Не, не съм чувал нищо за никакво момиче.

— Да се е случило нещо необикновено?

— Да — каза Ханджията замислено. — Няколко осъдени на смърт бяха измъкнати от килиите и закарани в друг затвор. Днес по някое време ще бъдат посветени на някаква церемония.

— Посветени?! Искаш да кажеш, като животни за жертвоприношение? — попита мъдрецът.

— Предполагам. Ако се вярва на слуховете, церемонията ще се състои в Двора на евнусите по време на слънцестоенето — отговори Ханджията Ту.

Господарят Ли замълча за малко, после прошепна:

— Да, това може и да свърши работа. Височайшият Джеда е много раздразнителен и ако Небето е обърнало гръб на… — Той изведнъж излезе от унеса си и отсече: — Бързо! Трябва да се доберем до градината, където ще се състои тази церемония!

Ханджията шеста степен Ту познаваше част от подземния лабиринт, а това, което не знаеше, успя по теоретически път да попълни Господарят Ли — беше виждал архитектурните проекти преди петдесет години и все още ги помнеше. Както всичко останало в Забранения град, Златната река е изкуствена — една удивително ефективна система й позволява красиво да се спуска по един водопад, след това да се изкачва по един хълм, за да може да се спусне по друг. Водата клокочи през някакви пукнатини, влиза в свързани помежду си пещери, където огромни колела я издигат до нужната височина, и отново излиза на повърхността. През страничните проходи на тъмницата ние влязохме в една такава пещера, която с нещо ми напомняше Шестия Ад. Ругаещи надзиратели шибаха с камшици редиците роби, които въртяха огромно вертикално колело, свързано с друго хоризонтално и водата не преставаше да се плиска и бълбука в големите кофи, които я изкачваха високо горе, за да изчезне някъде в дупките на тавана. Образувалата се мъгла от ситни водни капчици ни помогна да се скрием добре и тъкмо започвах да си мисля какъв голям късмет сме извадили, когато един надзирател изкрещя на друг:

— Чу ли последната новина? Гилдиите са отменили състезанието с лодки официално. Дори няма да проведат пиршествата си!

Идеше ми да го удуша.

— Трагедия! Макар че пирът на Просяшката гилдия е нещо съвсем лишено от въображение — чух гласа на Ханджията шеста степен Ту. — Единадесет блюда за просяци от първи и втори ранг, седем блюда, две кани вино и кутия осолено, месо за вкъщи за просяците трети ранг, пет блюда, две кани вино и кутия консервирани плодове за вкъщи за просяците четвърти ранг, а просяците от пети до седми ранг получават по три блюда, една кана вино и за вкъщи — нищо.

Той се разпали и започна да говори съвсем силно, а аз се опитах да запуша устата му с ръка. Лошото беше, че трябваше да се движим един след друг и той лесно можеше да се освободи, освен ако не исках да се сборичкаме и съвсем да се издадем.

— От друга страна, пиршеството на Търговската гилдия е чест за цивилизацията и отменянето му е национална трагедия — продължи Ханджията Ту още по-силно. — Дори най-ниските рангове, от седми до пети, получават птичи гнезда, свински крачка, питомна патица, пиле и три вида свинско. На търговците от четвърти и трети ранг се полага същото плюс перки от акула, сьомга и печено агънце. Всичко това се полага и на търговците от втори и първи ранг, но в добавка те получават и мечешки лапи, еленови опашчици, гъска, раци и миди. Обаче търговците от монголската гилдия…

— Ханджийо Ту — просъска Господарят Ли. — Но вие трябва да научите — извика Ханджията шеста степен Ту. — Трябва да се знае, че на гилдиите се позволяват само местни деликатеси и в Монголия търговците от всички рангове получават по парченце овнешко, потопено в смес от сурови яйца, разбити с джинджифил и изпечени на дървени въглища!