Осем ловки демона

Малко над нивото на стената, ограждаща Двора на евнусите, по продължение на сградата минаваше дълга тераса. По нея залитаха Хиената и Чакалът — съвсем голи — и с писъци, изпаднали в смъртен ужас, скубеха косите и разкъсваха месата си. Следваше ги Шопарът — също без дрехи — само че на гърба му имаше гола жена. Беше Ию Лан. Той виеше не по-слабо от другите двама, докато се мъчеше да извади очите си, и разбрах, че и тримата са полудели. Безнадеждно, ужасяващо полудели. Маранята около тях предизвикваше подобни на съновидения зрителни измами и, като че ли на сън, ми се стори, че виждам блестящи остри зъби край неясните очертания на красивата глава на Ию Лан, ужасни нокти, обхванали кръста и и нещо навито и люспесто около краката и. Миражът създаваше впечатлението, че тя се смее възторжено, яхнала безумеца… Но усетих, че Господарят Ли ме удря по гърба и го пуснах да слезе.

Той се хвърли към една от клетките, а в това време Ли Котката и войниците гледаха вцепенени към балкона. Успя да я грабне и да измъкне четчицата. Присви очи към символите, гравирани върху пръчките и докосна два пъти човека с веслото.

— Козльо, козленце, с мило личиценце — запя той и четчицата докосна символа на барабана — прескочи стобора и излез на двора — четчицата докосна една глава с шал — донеси трева, хрупкави листа — четчицата докосна Синия дракон на изтока и Белия тигър на запада — мама да нахраниш, ако я завариш, ако ли пък не, май е най-добре братята си гладни да нахраниш — четчицата се плъзна по наредените един до друг гребци — Едно… две… три… четири… пет… шест… седем… осем!

Ослепи ме бяла светлина и когато отново можех да виждам, пред мен стоеше Туан ху — огромно, подобно на жаба същество, клекнало в средата на подиума. Ужасните му очи се вторачиха в мен, устата му се отвори.

— Вол!

Господарят Ли докосна с върха на показалеца си най-напред лявата вежда, после дясната и след това върха на носа си, а аз побързах да повторя жеста, който бях сънувал. Ужасните очи се отместиха от нас. Устата увисна, огромният език се показа навън и фонтан изгаряща киселина заля войниците и мандарините, като разяждаше еднакво добре както дрехите, така и плътта им.

— Вол, ето какво има в клетките! — извика Господарят Ли. — Точно това, което ни трябва!

На дъното се отвори малко капаче, Господарят Ли мушна пръсти между пръчките и извади още нещо, което бях виждал в сънищата си — малък предмет, подобен на вилица, но само с два зъба. Той бързо го мушна в пояса си и се втурна към съседната клетка, но в този момент вниманието ни привлече една цяла поредица невероятни събития.

Мандарините и войниците все още крещяха, киселината не преставаше да ги залива и тогава сред тях на подиума с рев и вой се качи един побеснял светец. Небесният господар наистина беше излязъл от кожата си. Не обърна никакво внимание на демона божество и се хвърли с каменната брадва към Господаря Ли, като междувременно строши главата на един мандарин, изпречил се на пътя му. Аз го хванах за краката точно когато се канеше да обезглави Господарят Ли и тримата паднахме в езерцето зад подиума, под пенливия водопад.

За щастие водата намали силата на удара, тъй като главата ми се блъсна в една подводна скала. Не изпаднах изцяло в безсъзнание, но изобщо не можех да движа тялото си, защото бях зашеметен и само гледах безпомощно какво става. Небесният господар се спусна отново към Господаря Ли. Светецът беше изпуснал брадвата при падането, но необикновено силните му ръце бяха стиснали мъдреца за гърлото и знаех, че той няма никакъв шанс да оцелее. Водното колело непрекъснато изливаше съдържанието на големите кофи в Златната река и водата не преставаше да се пени около нас. Тогава усетих, че нещо се удря в краката ми. Беше тялото на офицера със счупен гръбначен стълб. След това изникнаха две ръце, които се протегнаха покрай мен, вкопчиха се в ръцете на Небесния господар и ги махнаха от врата на Господаря Ли.

— Гилдията на сингапурските търговци предлага така забележително наречените „деветкаменни благородници“, което означава малки шаранчета — долетя до лявото ми ухо клокочещият, гъгнещ глас на Ханджията шеста степен Ту. — Трябва да се знае, че шаранче-тата се задушават, докато станат на яхния заедно с риби папагали, жълти жаби и свинскомасни масленотестени рибки, макар и някои авторитети да твърдят, че яденето на прекалено много деветокаменни благородници води до оплешивяване, слепота и разлагане на костите. Това, според мен, е погрешен извод, дължащ се на факта, че писменият знак за „риба“ е много подобен на писмения знак за „кайсия“, а кайсиите, то се знае, водят до всички тези неща, ако се прекалява с тях.