Остатъкът от деня

После двамата се оттеглиха в пушалнята на портвайн и пури. Докато разтребвах трапезарията и подготвях гостната за вечерните посетители, многократно ми се налагаше да минавам покрай вратата на пушалнята. При това положение нямаше начин да не забележа как, за разлика от спокойната атмосфера по време на вечерята, сега разговорът между тях бе станал доста напрегнат. Четвърт час по-късно вече оттам долитаха гневни гласове. Разбира се, не съм се спирал да ги слушам, ала не можех да не чуя виковете на негова светлост: „Но това не е твоя работа, момчето ми! Това не е твоя работа!“

Бях в трапезарията, когато най-сетне господата излязоха. Изглеждаха поуспокоени и единствените думи, които долових, докато прекосяваха преддверието, бяха на лорд Дарлингтън: „Помни, момчето ми, че ти се доверявам.“ На което мистър Кардинал раздразнено промърмори: „Да, да, имате честната ми дума.“ После стъпките им се разделиха. Негова светлост тръгна към кабинета, а младежът — към библиотеката.

Точно в осем и половина откъм двора се чу шум на пристигащи автомобили. Отворих вратата на един шофьор и през рамото му успях да забележа полицаите, които се разпръснаха из целия двор. В следващия момент вече въвеждах двама видни господа, които негова светлост лично посрещна в преддверието и бързо насочи към гостната. Десетина минути по-късно отвън спря още една кола и аз отворих вратата на хер Рибентроп, немския посланик, който бе станал обичаен гост в Дарлингтън Хол. Господарят ми излезе да го посрещне и двамата си размениха съучастнически погледи, преди да потънат в гостната. След броени минути ме повикаха да внеса напитките. Четиримата обсъждаха качествата на различните видове наденички и поне на повърхността атмосферата изглеждаше съвсем дружелюбна.

После заех позиция в преддверието — близо до централната арка на входа, където обикновено стоях, докато траеха подобни важни срещи — и не се наложи да я напусна цели два часа, след което чух звънеца откъм черния вход. Когато отворих, видях един полицай, който съпровождаше мис Кентън и ме помоли да установя самоличността й.

— Просто мерки за сигурност, мис, не сме искали да ви обидим — промърмори полицаят и се изгуби в нощта.

Заключвайки вратата, забелязах, че мис Кентън ме изчаква, и казах:

— Надявам се, че сте прекарали приятно вечерта, мис Кентън.

Тя не отговори, затова, докато прекосявахме тъмната кухня, аз отново се обадих:

— Надявам се, че сте прекарали приятно вечерта, мис Кентън.

— Да, благодаря ви, мистър Стивънс.

— Радвам се да го чуя.

Усетих как зад мен стъпките й изведнъж спряха и тя рече:

— Изобщо ли не ви интересува какво се случи между мен и моя познат тази вечер, мистър Стивънс?

— Не искам да бъда груб, мис Кентън, но действително на мига трябва да се върна горе. Истината е, че в момента в къщата стават събития с глобално значение.

— А кога не стават, мистър Стивънс? Много добре, щом се налага да бързате, само ще ви уведомя, че приех предложението на моя познат.

— Не ви разбрах, мис Кентън?

— Предложението му за женитба.

— А, така ли, мис Кентън? Тогава ще позволите ли да ви изкажа моите поздравления?

— Благодаря, мистър Стивънс. Естествено, с радост ще отработя дните, които ми остават. И все пак, ако успеете да ме освободите по-рано, ще ви бъдем признателни. Моят познат започва новата си работа на Западното крайбрежие след две седмици.

— Ще направя всичко, за да мога във възможно най-кратко време да ви осигуря заместничка, мис Кентън. А сега, ако ме извините, трябва да се връщам горе.

Отново тръгнах, ала още не бях стигнал до вратата към коридора, и мис Кентън ме повика:

— Мистър Стивънс…

Обърнах се. Тя не се беше помествала, затова й се налагаше леко да повиши глас, докато ми говори, и той звучеше някак странно в огромната тъмна и празна кухня.

— Трябва ли да приема — попита, — че след като толкова години съм служила на тази къща, единствените думи, които имате да ми кажете при съобщението за вероятното ми заминаване, са току-що изречените?

— Мис Кентън, поднесох ви най-сърдечните си поздравления. Но отново ви повтарям. Горе се случват събития с глобално значение и аз съм длъжен да се върна на поста си.

— Знаете ли, мистър Стивънс, че вие от самото начало сте били изключително важна фигура за мен и моя познат?

— Така ли, мис Кентън?

— Да, мистър Стивънс. Често се забавляваме, като си разказваме анекдоти за вас. Моят познат например винаги ме кара да му показвам как си щипкате ноздрите, когато си ръсите пипер върху храната. Това му се вижда много смешно.

— Естествено.

— Особено обича да слуша как агитирате персонала. Трябва да ви призная, че доста сполучливо ви имитирам. Казвам само няколко изречения и се заливаме от смях.

— Сигурно, мис Кентън. А сега ви моля да ме извините.

Слязох в преддверието и заех обичайното си място. Не бяха минали и пет минути обаче и мистър Кардинал се появи на прага на библиотеката и ми махна да се приближа.

— Не исках да те безпокоя, Стивънс — прошепна той, — но би ли си направил труда да ми донесеш още малко коняк. Изглежда, че бутилката, която ми бе донесъл, се е свършила.