Остатъкът от деня

— Никога, нито за миг ли не си се усъмнявал? Не ти ли е минавала през ума и най-мъничката сянка на съмнение, че хер Хитлер, чрез нашия скъп приятел хер Рибентроп, манипулира негова светлост като пионка със същата лекота, с която манипулира всяка от своите пионки в Берлин?

— Съжалявам, сър, но се боя, че не съм забелязал подобно явление.

— Предполагам, че не си, Стивънс, защото не си любопитен. Ти просто пропускаш всичко това пред очите си и дори не помисляш да видиш истинската му същност.

Мистър Кардинал се понамести в креслото си и за миг сякаш се загледа в недовършената си работа върху бюрото. После каза:

— Негова светлост е джентълмен. И точно това е в основата на всичко. Той е джентълмен, който е воювал с германците, и инстинктът му подсказва, че трябва да предложи великодушие и благородство на победения неприятел. Такъв е инстинктът му. Защото е джентълмен, истински стар английски джентълмен. Трябва да си го забелязал, Стивънс. Как е възможно да ти убегне? Начинът, по който го използват, манипулират и превръщат нещо благородно и прекрасно в друго, което могат да впрегнат за собствените си нечисти замисли? Трябва да си го видял, Стивънс.

Мистър Кардинал отново се вторачи в пода. Мълча известно време и пак заговори:

— Помня, веднъж преди години, когато бях тук, имаше и един американец. Провеждахме голяма конференция, баща ми участваше в организирането й. Та този американец, макар че беше по-пиян, отколкото съм аз сега, се изправи пред всички по време на официалния банкет, посочи негова светлост и го нарече аматьор. Нарече го несръчен аматьор и заяви, че външната политика не е лъжица за неговата уста. Е, трябва да ти кажа, Стивънс, че беше съвършено прав. Това е житейски факт. Днешният свят е твърде непочтено място за чисти и благородни инстинкти. Ти си го видял с очите си, нали, Стивънс? Начина, по който манипулират нещо чисто и благородно. Нали си го видял с очите си?

— Съжалявам, сър, но не мога да кажа такова нещо.

— Не можеш да кажеш такова нещо. Е, за тебе не знам, аз обаче смятам да действам. Ако татко беше жив, щеше да предприеме нещо, за да ги спре.

За момент мистър Кардинал — навярно поради събудилите се спомени за баща му — изглеждаше изключително тъжен.

— Доволен ли си, Стивънс — рече най-после, — да гледаш как господарят ти се плъзга към пропастта?

— Съжалявам, сър, не разбирам много добре, за какво точно говорите?

— Ти не разбираш, Стивънс. Хубаво, ние с теб сме приятели, затова ще ти го кажа направо. От няколко години негова светлост може би е единствената и най-полезна пионка, която хер Хитлер използва за пропагандните си трикове в тази страна. И още по-добре, защото той е честен и почтен и не съзнава истинската същност на онова, което върши. През последните три години лорд Дарлингтън бе главната причина да се установят връзки между Берлин и повече от шейсет най-влиятелни наши граждани. Усещаш ли как фантастично им се подреждат нещата? Хер Рибентроп успя на практика изцяло да заобиколи британското Външно министерство. И като че ли нещастното им рали и ужасните им олимпийски игри не бяха достатъчни. Знаеш ли с какво са накарали негова светлост да се заеме сега? Изобщо имаш ли някаква представа какво се обсъжда в момента?

— Опасявам се, че не, сър.

— Лорд Дарлингтън се опитва да убеди министър-председателя да приеме поканата и да посети хер Хитлер. Той искрено вярва, че премиерът е жертва на ужасно недоразумение за настоящия режим в Германия.

— Не разбирам какво може да се възрази, сър. Негова светлост неизменно се стреми да помага за по-добрите отношения между народите.

— И това не е всичко, Стивънс. В този момент, освен ако страшно много не греша, точно в този момент негова светлост лансира идеята лично Негово Величество да посети хер Хитлер. Едва ли е тайна, че нашият нов крал винаги е бил привърженик на нацистите. Е, очевидно сега той изключително държи да приеме поканата на хер Хитлер. И тъкмо в момента, Стивънс, негова светлост прави всичко, на което е способен, за да анулира възраженията на Външно министерство за тази отвратителна идея.

— Съжалявам, сър, но не виждам господарят ми да прави нещо друго освен най-възвишеното и най-благородното. В крайна сметка влага всичките си сили, за да има мир в Европа.

— Кажи ми, Стивънс, не допускаш ли макар и най-минималната възможност аз да съм правият? Най-малкото това, което говоря, не поражда ли у теб някакво любопитство?

— Съжалявам, сър, налага се да ви заявя, че изпитвам пълно доверие в правилната преценка на негова светлост.

— Никой, който правилно преценява събитията, не може да продължи да вярва на думите на хер Хитлер след въвеждането на германската армия в демилитаризираната Рейнска област, Стивънс. Лорд Дарлингтън е изгубил всякаква почва под краката си. Божичко, сега май наистина те обидих.

— Нищо подобно, сър — отвърнах и се изправих, защото бях чул звънеца от гостната. — Вероятно господата имат нужда от услугите ми. Моля да ме извините.