Остатъкът от деня

— С удоволствие ще сторя каквото пожелаете, сър. Само че си мисля дали е разумно да продължавате, след като имате да довършвате статията си.

— Статията ще бъде довършена, Стивънс. Бъди така добър и ми донеси още малко коняк.

— Разбира се, сър.

Когато се върнах в библиотеката, мистър Кардинал обикаляше покрай лавиците и се взираше в книгите. Върху едно от бюрата небрежно бяха разпилени купчина листа. Като се приближих, мистър Кардинал издаде звук на задоволство и се отпусна в коженото кресло. Отидох до него, сипах му малко коняк и му го подадох.

— Знаеш ли, Стивънс — подхвана той, — от известно време ние с теб сме приятели, не е ли така?

— Наистина, сър.

— Винаги когато идвам тук, с нетърпение очаквам да си побъбрим.

— Да, сър.

— Няма ли да пийнеш с мен за компания?

— Много мило от ваша страна, сър, но не, няма, благодаря.

— Слушай, Стивънс, добре ли се чувстваш?

— Отлично, благодаря ви, сър — отвърнах и бързо се засмях.

— Да не би нещо да си неразположен?

— Може би съм малко уморен, но иначе се чувствам прекрасно, благодаря, сър.

— Ами тогава не е зле да седнеш. Както и да е. Казах, че от известно време сме приятели. Затова трябва да съм честен с теб. Както несъмнено си се досетил, аз изобщо не се озовах случайно тук тази вечер. Получих тайна информация, разбираш ли. За това, което става в къщата. В онази стая отсреща, в същата тази минута.

— Да, сър.

— Наистина ми се иска да поседнеш, Стивънс. Ще ми се да си поговорим като приятели, а ти стърчиш там с тази проклета табла и имаш вид на човек, който всеки миг ще си тръгне.

— Съжалявам, сър.

Оставих таблата и седнах — в почтителна поза — на креслото, което мистър Кардинал ми посочи.

— Така е по-добре — кимна той. — Сега, Стивънс, предполагам, че премиерът не е отсреща в тази стая, нали?

— Премиерът ли, сър?

— О, добре, не си длъжен да ми отговаряш. Разбирам, че си в деликатно положение. — Мистър Кардинал въздъхна и уморено погледна към листата върху бюрото. После рече:

— Едва ли има нужда да те убеждавам, нали, Стивънс, какви чувства изпитвам към негова светлост. Искам да кажа, че той ми е като баща. Надали е необходимо да ти го съобщавам.

— Не, сър.

— Аз много го обичам.

— Да, сър.

— А и ти го обичаш. Нали, Стивънс?

— Действително е така, сър.

— Добре. Значи и двамата знаем какви са позициите ни. Но да погледнем фактите в очите. Негова светлост е нагазил в дълбоки води. Наблюдавам го как все повече и повече се отдалечава от брега и да ти призная, много съм притеснен. Вече не е по силите му да се върне, разбираш ли, Стивънс?

— Наистина ли, сър?

— Стивънс, наясно ли си какво се случва точно в този момент, докато ние си седим тук и разговаряме? Какво се случва само на няколко метра от нас? Там, в онази стая — и не е нужно да го потвърждаваш — са събрани английският министър-председател, английският външен министър и немският посланик. Негова светлост е направил чудеса, за да организира срещата, и е убеден — искрено е убеден, — че върши нещо почтено и добро. Знаеш ли защо той е събрал тези господа? Знаеш ли, Стивънс, какво става тук?

— Опасявам се, че не, сър.

— Опасяваш се, че не. Кажи ми, Стивънс, въобще ли не те интересува? Не ти ли е любопитно? Боже господи, човече, в тази къща се случва нещо съдбоносно. Изобщо ли не ти е любопитно?

— Не е моя работа да любопитствам за такива неща, сър.

— Но ти обичаш негова светлост. Обичаш го силно, току-що ми го призна. Ако това наистина е така, не трябва ли да си разтревожен? Най-малкото любопитен? Английският министър-председател и немският посланик са събрани от твоя господар на тайни среднощни разговори, а ти дори не проявяваш любопитство?

— Не бих казал, че не съм любопитен, сър, не е моя работа обаче да проявявам любопитство за такива неща.

— Не е твоя работа? А, предполагам, че на това му викаш лоялност. Така ли е? Мислиш ли, че това означава да си лоялен? Към негова светлост? Или към Короната, за да сме точни?

— Съжалявам, сър, не мога да разбера какво предлагате.

Мистър Кардинал въздъхна отново и поклати глава.

— Нищо не предлагам, Стивънс. Съвсем откровено, аз също не знам какво трябва да се направи. Но поне би могъл да проявиш любопитство.

Той замълча за момент, вперил празен поглед в килима някъде около краката ми.

— Сигурен ли си, че няма да пийнеш с мен, Стивънс? — обади се по едно време.

— Да, благодаря ви, сър.

— Ще ти кажа следното, Стивънс. Лорд Дарлингтън го мамят. Правил съм редица проучвания, познавам ситуацията в Германия не по-зле от всеки друг в тази страна и категорично ти заявявам, че негова светлост е обект на измама.

Не отговорих и мистър Кардинал отново се взря в килима. След малко продължи:

— Негова светлост е една много, много блага душица. Но истината е, че е лапнал по-голям залък, отколкото може да преглътне. С него си играят. Нацистите го манипулират като пионка. Забелязал ли си го, Стивънс? Забелязал ли си, че точно това се случва поне от три-четири години насам?

— Съжалявам, сър, пропуснал съм да забележа подобно явление.