Освободена любов

— Имам идея. Откачена е. Но също и много хитра. — С поруменялото си лице и блестящи очи тя беше най-красивото нещо, попадало пред очите му. — Какво ще кажеш да се преместя при теб?

Той поклати глава.

— И аз го искам, но…

— Ще работя като личен хирург на Братството.

Мили… боже…

— Какво?

— Наистина ви е нужен такъв. Каза, че има усложнения с този тип, Хавърс. Аз мога да ви реша проблема. Може да наема сестра да ми асистира, да обновя оборудването и да бъда на разположение. Каза, че имате три или четири наранявания на седмица сред членовете на Братството, нали така? А и Бела е бременна и вероятно ще има и други бебета в бъдеще.

— И ще се откажеш от болницата?

— Да, но ще получа нещо в замяна.

Той се изчерви.

— Мен ли?

Тя се засмя.

— Да. Разбира се. Но има и още нещо.

— Какво?

— Възможността да изучавам расата ви. Генетиката е другата ми любов. Ако мога да прекарам следващите две десетилетия, като ви лекувам и документирам разликите между хора и вампири, спокойно ще мога да заявя, че съм изживяла живота си пълноценно. Искам да знам от къде произлизате, как функционират телата ви и защо не боледувате от рак. Има важни неща, които ще науча, Вишъс. Неща от полза и за двете раси. Не гледам на вас като на морски свинчета… Може би донякъде е така, но не в лошия смисъл. Не е същото като преди. Обичам те и искам да се уча от теб.

Той се загледа в нея, останал без дъх. Тя примигна и каза:

— Моля те, кажи…

Той я притисна към гърдите си.

— Да. Да, ако Рот е съгласен и ти си сигурна, че го искаш. Да.

Тя обгърна кръста му с ръце и го притисна здраво.

Той имаше чувството, че лети. Беше напълно завършен. Съзнанието му, сърцето му и тялото му. Всички малки кутийки бяха подредени правилно. Кубчето на Рубик беше решено. Всичко беше идеално.

Точно щеше съвсем да се разнежи, когато телефонът му иззвъня. Той изруга, откачи го от колана и отговори троснато.

— Какво? У Джейн съм. Искаш да се срещнем тук ли? Веднага? Добре. Ще се видим след две минути, Холивуд. — Затвори телефона си. — Рейдж.

— Мислиш ли, че ще се уреди да се преместя при теб?

— Да. Честно казано, Рот ще бъде много по-спокоен, ако ти живееш в нашия свят. — Той помилва лицето й с опакото на дланта си. — Както и аз, но не очаквах да се откажеш от собствения си живот.

— Не се отказвам. Ще живея малко по-различно, но това не значи, че се отказвам. Нямам много приятели — освен Манело — и нищо не ме задържа тук. Бях готова да напусна Колдуел заради Манхатън. А и с теб ще бъда по-щастлива.

Той огледа лицето й. Обичаше волевите й черти, късата коса и пронизващите очи с цвят на гора.

— Никога не бих те помолил да захвърлиш всичко, което имаш тук заради мен.

— Това е само една от причините да те обичам.

— Ще ми кажеш ли и останалите по-късно?

— Може би. — Тя плъзна ръка между краката му, с което го изненада, и той ахна. — Може и да ти демонстрирам.

Той прилепи устни към нейните и вкара езика си между тях. Притисна гърба й в стената. Не го беше грижа, че Рейдж ще трябва да почака още…

Телефонът му звънна. И не спираше да звъни.

Ви вдигна глава и погледна през прозореца до входната врата. Рейдж стоеше в тревната площ отпред с телефон до ухото. Демонстративно погледна часовника си и показа среден пръст на Ви.

Ви замахна с юмрук и отстъпи от Джейн.

— Ще се върна в края на нощта. Бъди гола.

— Не предпочиташ ли ти да ме съблечеш?

— Не, защото бих разкъсал тази риза, а настоявам да я носиш всяка нощ в леглото до мен. Бъди. Гола.

— Ще видим.

Цялото му тяло запулсира заради неподчинението й. И тя го знаеше, застанала с нетрепващ и изпълнен с еротични обещания поглед.

— Боже, обичам те — изрече той.

— Знам. Сега върви да убиеш нещо. Аз ще чакам.

Той й се усмихна.

— Не бих могъл да те обичам повече, дори и да исках.

— Аз също.

Той я целуна и се дематериализира навън пред Рейдж, като се погрижи наоколо да има мис. Страхотно. Валеше. Би предпочел да е при Джейн, отколкото навън с брата, и не можа да се въздържи да не стрелне Рейдж с убийствен поглед.

— Щеше ли да умреш, ако беше изчакал пет минути?

— Моля те. Ако се беше захванал с твоята жена, щеше да се наложи да чакам до лятото.

Ви се намръщи и погледна към съседния на Джейн апартамент. Гаражната врата беше полуотворена. Виждаше се проблясването на светлините на стопове. Чу се затръшване на врата и вятърът донесе сладникава миризма, сякаш някой беше разпръснал наоколо бебешка пудра.

— О… боже, не.

В този момент Джейн отвори вратата и се втурна навън с коженото му яке в ръка, а неговата риза се вееше зад гърба й.

— Забрави си го!

В един ужасяващ миг всички парчета от пъзела, от който бе виждал само фрагменти, се подредиха. Кошмарът бе настъпил в реалния живот.

— Не! — изкрещя.

Всичко се случи за секунди, а на него му се стори, че е отнело векове. Рейдж го гледаше, все едно бе полудял. Джейн тичаше по тревата. Той свали миса, защото беше завладян от страх.

Един лесър се показа изпод гаражната врата с насочено оръжие.