Освободена любов

— Още не се е появил в клиниката на Хавърс. Може би е отишъл да я погребе някъде. Пръстта е замръзнала, но с неговата ръка едва ли би било проблем.

— Наистина ли мислите, че е мъртва? — промърмори Рот.

— Доколкото видях, беше простреляна право в гърдите. Когато свърших с лесъра, тях вече ги нямаше, а също и колата й. Но… да, не мисля, че е оцеляла.

Рот погледна към Бъч, който не беше обелил и дума от влизането си в помещението.

— Знаеш ли как да намерим някоя от жените, които използва за секс или да се храни?

Ченгето поклати глава.

— Нито една. Пазеше тази част от живота си в тайна.

— Значи така не можем да го проследим. Още добри новини. Възможно ли е да е отишъл в този негов пентхаус?

— Отбих се на път за вкъщи — отговори Бъч. — Не беше там и се съмнявам, че би отишъл. Не и като се има предвид за какво го е използвал.

— А до изгрева остават само два часа. — Рот седна зад бюрото си в стил Луи XVI и опря ръце в изящния стол, готов да скочи от него всеки момент.

Телефонът на Бъч зазвъня и той отговори забързано.

— Ви? О… здравей, скъпа. Не… Още нищо. Ще ти се обадя. Обещавам. Обичам те.

Ченгето затвори телефона, а Рот се обърна към огъня и камината и остана смълчан за кратко, като без съмнение прехвърляше в съзнанието си наличните възможности. Които бяха… никакви. Вишъс можеше да е навсякъде, така че дори братята да се пръснеха в четирите посоки на света, би било, като да търсят игла в копа сено. А и беше повече от ясно, че Ви беше унищожил джипиес чипа. Не искаше да бъде открит. Най-накрая Рот заговори:

— Гранатата е налице, господа. Въпросът е къде ще избухне.

Ви подбра внимателно мястото на катастрофата. Искаше да е близо до крайната им цел, но в същото време достатъчно отдалечено, за да им осигури усамотение. Точно преди да излезе от подходящата зона, един завой сам му се предложи. Идеално. Сложи си колана, натисна газта и се подготви. Двигателят на аудито изръмжа и колелата се завъртяха все по-бързо и по-бързо по хлъзгавия път. Бързо престана да бъде кола и се превърна в безмерно количество кинетична енергия.

Вместо да следва острия ляв завой на шосе двайсет и две, Ви продължи направо към редицата от дървета. Като послушно дете без инстинкти за оцеляване колата излетя от банкета и за част от секундата полетя във въздуха.

Приземяването разтресе Ви и той удари главата си в тавана, после полетя напред. Въздушните възглавници на волана и таблото се отвориха. Купето се блъскаше в храсталаци и дръвчета и…

Дъбът беше огромен. Масивен като къща. И също така здрав.

Допълнителната противоударна конструкция в аудито бе единственото, което спаси Ви от пълно размазване, тъй като цялата предница на колата беше нагъната като акордеон. В резултат на удара главата на Ви отскочи и той отново заби лице във възглавницата в мига, когато един клон проби предното стъкло.

В следващия миг ушите му писнаха, все едно в тях се беше задействала противопожарна аларма. Замаян и с кървящи рани, предизвикани от клоните и парчетата стъкло, той откопча колана, отвори вратата и се запрепъва навън. Пое дълбоко въздух. Чу стърженето на двигателя и свистенето на въздуха, изпускан от възглавниците. Дъждът се лееше монотонно и плавно, незаинтересуван от ставащото, и се стичаше от дърветата в плитки локви.

Ви бързо заобиколи колата и отиде при Джейн. Ударът я беше захвърлил напред и кръвта й беше оставила следи по стъклото, таблото и седалката. Той искаше точно това.

Наведе се и я освободи от колана, после я вдигна така внимателно, сякаш все още беше жива, и я намести удобно в ръцете си. Преди да закрачи между дърветата, той взе коженото си яке и я покри, за да я предпази от студа.

Вишъс започна да върви, както се започва вървене. Стъпи с единия крак пред другия. Повтори движението. После отново го повтори.

Придвижваше се с тежки стъпки през гората и дъждът го мокреше все повече и повече, докато накрая не се отличаваше от околните дървета — просто още един предмет, от който се стичаха струи вода. Избра заобиколен път, за да стигне до целта си. Ръцете и гърбът го заболяха от тежестта.

Най-накрая се добра до входа на пещерата. Не си направи труда да провери дали някой го следва. Знаеше, че е сам.

Влезе в прохода и колкото повече напредваше по мръсния под, толкова повече отслабваше звукът от дъжда. По памет откри дръжката в скалната стена и задейства механизма. Когато триметровата гранитна плоча се повдигна, той пое по разкрилия се коридор и стигна до двойна метална порта. Отключи я със силата на съзнанието си и когато тя се отвори безшумно, каменната плоча зад него се спусна на мястото си.