Освободена любов

Вътре цареше непрогледен мрак. Въздухът в подземието беше така гъст, все едно беше натъпкан вътре. Бързо запали с мисълта си няколко от факлите по стените. После тръгна към мястото в Гробницата, където се провеждаха ритуалите. Двете стени на прохода бяха покрити с рафтове, отрупани с керамични съдове, съдържащи сърцата на лесърите, убити от Братството. Не погледна към тях, както правеше обикновено. Взираше се право пред себе си, понесъл в ръцете си тялото на своята любима. Мокрите му ботуши оставяха следи по лъскавия мраморен под.

Не след дълго се озова в сърцето на Гробницата — огромна подземна падина. С волята си той запали дебелите черни свещи, поставени на стойки. Те осветиха висящите от тавана сталактити, подобни на кинжали, а също и големите черни мраморни плочи, оформящи стената зад олтара.

Тези плочи бяха видението, явило му се, докато беше на шосе двайсет и две, и се взираше в редицата дървета. Беше си представил мемориалната стена. Точно като преплетените клони на дърветата, вдълбаните имена на воините, служили на Братството с поколения, оформяха нежна, подобна на дантела шарка, когато бяха гледани отдалече.

Олтарът пред стената беше обикновен, но всяващ респект. Представляваше огромно парче камък, носено от две масивни греди. В центъра му лежеше черепът на първия член на Братството на черния кинжал — най-святата реликва, притежавана от братята.

Той го бутна настрани и положи Джейн на мястото му. Тя беше изгубила цвета си и когато отпуснатите й бледи ръце паднаха от двете й страни, цялото му тяло се разтрепери. Внимателно ги върна обратно върху гърдите й.

Отстъпи назад, докато гърбът му не се опря в гравираната стена. На светлината, хвърляна от свещите, и с якето му, покрило тялото й, той почти можеше да си представи, че тя спи.

Почти.

Заобиколен от подземния пейзаж, той се замисли за пещерата, служила за подслон на военния лагер. Спомни си как беше използвал ръката си срещу претрансите, които го бяха тормозили, а също и срещу баща си.

Дръпна ръкавицата и я свали от искрящата си длан.

Това, което се канеше да стори, беше срещу природните закони, както и срещу тези на расата му.

Съживяването на мъртвец не беше удачно, нито допустимо действие при каквито и да било обстоятелства. И не само защото това беше в стила на Омега. В хрониките на расата им, тези хиляди томове с история, се посочваха само два случая и всеки от тях беше завършил трагично.

Но той беше различен. Ситуацията беше различна. Джейн беше различна. Правеше го от обич, докато при случаите, за които беше чел, ставаше дума за омраза: единият беше убиец и някой беше решил да го използва като оръжие, а друга жена беше върната към живота с цел отмъщение.

Имаше още нещо в защита на действията му. Лекуваше Бъч, като прогонваше злите сили от ченгето, когато той имаше вземане-даване с лесърите. Можеше да прави същото и с Джейн. Беше абсолютно способен на това.

С желязна решимост прогони от мислите си резултатите от подобни действия в царството на мрачните изкуства на Омега. И се фокусира върху любовта си към своята жена.

Това, че Джейн беше човек, не представляваше проблем, тъй като съживяването се състоеше във връщане на мъртвеца обратно към живот и границата между двете състояния беше една и съща, независимо от вида. Имаше всичко необходимо. Ритуалът изискваше три елемента — нещо принадлежащо на Омега, прясна кръв и източник на електрическа енергия, като например овладяна светкавица.

Или в случая — неговото проклятие.

Ви се върна в прохода с подредените глинени съдове и не губи време да избира. Взе първия, който му попадна, от един рафт. Беше покрит с фини пукнатини и цветът му беше тъмнокафяв, което значеше, че е от ранните.

Когато се върна обратно до олтара, удари съда в камъка и го разби на парчета, за да извади съдържанието му. Намиращото се вътре сърце беше покрито с нещо черно и мазно и се бе запазило от течащото във вените на Омега вещество. Макар точната процедура, извършваща се в Обществото на лесърите, да не бе известна, бе ясно, че първо се вкарва „кръвта“ на Омега преди отстраняването на сърцето.

Така че Вишъс имаше това, което му бе нужно от техния враг.

Погледна към черепа на Първия брат и не се поколеба да използва реликвата за целите си, били те и противозаконни. Извади един от кинжалите си, направи резка на китката си и остави кръвта му да се стече в сребърната чаша, поставена върху черепа. После взе сърцето на лесъра и стисна силно.

Черни капки концентрирано зло се процедиха и се смесиха с яркочервената кръв. Греховната течност беше магическа по начин, противоречащ на всичко редно, такъв, който превръщаше измъчването на другите в удоволствие, носещ наслада от нараняването на невинни… но също така съдържаше в себе си вечността.

А именно това му беше нужно за Джейн.

— Не!

Той се обърна рязко.

Скрайб Върджин се беше явила зад него. Качулката й беше свалена и прозрачното й лице излъчваше ужас.

— Не бива да го правиш.