Откуп

Пред мен се разкриваше завладяваща панорамна гледка към Сентръл Парк, все още осеян с бели петна от коледния сняг, валял миналата седмица. Таванът над мен беше украсен с изрисувани на ръка херувими и полуголи жени, които се разхождаха по горска поляна. А сред безумно скъпите завивки от чист памук се гушеше чисто голо момиче, което можеше да накара да пребледнее от завист всяка една от римските богини на тази фреска с вакханалии.

— Бих могла да свикна с това, Зак — каза Черил. — Определено трябва да започнеш да вземаш повече подкупи.

Преди две вечери двамата с Черил пристигнахме в „Стийл Тауърс“, в южната част на Сентръл Парк, за кратка новогодишна ваканция. Бях резервирал стая, която можех да си позволя със заплатата си на ченге, ала щом застанахме на рецепцията, служителят се извини. В стаята ни имало проблем с поддръжката.

Той изчака достатъчно дълго, за да види как лицата ни се изопват, а после допълни:

— Но не се притеснявайте, детектив Джордан. Ще ви предложим малко по-добро настаняване.

Неговата версия на „малко по-добро“ беше апартамент с площ от 160 квадратни метра, от най-луксозните в този петзвезден хотел от световна класа.

— О, Господи — възкликна Черил, когато консиержът на етажа ни придружи до новото ни убежище. Тя погледна таблицата с цените, закачена отзад на вратата. — И е само за шест хиляди и петстотин долара на нощ.

— Щастливите случайности спохождат само най-хубавите хора — каза консиержът.

Не си помислих и за миг, че това беше случайност. Знаех точно какво е: дискретен жест на благодарност от Джейсън Стийл, собственика на хотела. Съпругата му беше убита преди няколко месеца, а двамата с партньорката ми Кайли Макдоналд бяхме разрешили случая.

Спрях се пред вратата на апартамента и се обадих на шефката си, капитан Кейтс, за да обясня проблема.

— Няма никакъв проблем — възрази тя. — Ти си там като обикновен гражданин, а не като ченге.

— Но дежурният служител ме нарече детектив Джордан. Знаеше, че съм ченге.

— Зак, ти си един от шепата детективи, назначени в „Специални клиенти“. Извърши два ареста за първа страница на вестниците през последните шест месеца. По-добре ще е да свикнеш, че хората вече те разпознават. А щом си търсиш оправдание, ето ти го: хотелите постоянно заменят стаи с по-добри. Млъкни, нанасяйте се и си прекарайте с Черил една щастлива Нова година.

О, беше най-щастливата, която бяхме имали някога. Но вече беше време да се върнем към действителността. Станах от леглото.

— Ще си взема душ — казах.

Черил се протегна гъвкаво като котка и завивката се плъзна от гърдите й.

— Всъщност размислих — поправих се аз, — ще взема да се върна в леглото.

Тя се усмихна.

— Я бягай под душа. Идвам веднага след теб.

— След мен или пред мен. Сигурен съм, че ще намерим най-доброто решение, когато и двамата се окажем мокри и хлъзгави.

Телефонът на Черил иззвъня.

— Вероятно родителите ми искат да ми честитят Нова година — каза тя. — Вчера цял ден се опитвахме да се свържем. Все не успявах да ги уцеля. Ей сега идвам.

Баните бяха три и с Черил бяхме експериментирали с гимнастика под душа във всяка от тях. Насочих се към любимата ни.

Приглуших светлините, подбрах някакъв бавен джаз, пристъпих в двойното отделение с душа, облицовано със зелен гранит, и пуснах водата. Почувствах се в рая.

Въпреки че заради работата си общувам всекидневно с най-богатите граждани на Ню Йорк, рядко се случва да живея като един от тях. Оставих се на пулсиращия ритъм на шестте перфектни масажиращи душа, притворих очи и се замислих за тъмнокосото латино момиче с карамелена кожа. Беше убийствено красиво и смразяващо умно. А аз се влюбвах главоломно.

Срещнах се с Черил Робинсън преди четири години. Тя беше психолог от Нюйоркското полицейско управление, аз пък бях кандидат за най-елитния отдел на управлението. Отне й три часа да ме оцени. На мен, от друга страна, ми трябваха само три секунди, за да оценя нея. Никога не бях виждал толкова съблазнителна полицайка или психоложка. И ако не бяха златната халка на лявата й ръка и фактът, че стоеше между мен и най-хубавата работа в управлението, сигурно щях да се хвърля в краката й.

Получих работата, а преди шест месеца, малко след като сватбената й халка изчезна завинаги, получих и Черил. Дотогава се бях влюбвал само веднъж. Преди единайсет години преживях бурна 28-дневна връзка със състудентка в полицейската академия: Кайли Макдоналд. Но тя ме заряза и се върна при стария си приятел. Година след това се ожени за него.

Десет години по-късно департаментът реши да изпита емоционалната ми устойчивост в стил „Я да видим можем ли да побъркаме Зак Джордан“ и върна Кайли в живота ми. Не като любовница, а като партньорка в разкриването на престъпления. Така че през последните шест месеца двамата с Кайли сме неразделни — освен когато всяка вечер се прибира вкъщи при съпруга си, Спенс Харингтън.

След петнайсет минути мечтания в банята Черил така и не се появи и взех да треперя не само от страст.

Избърсах се, облякох дебелата и мека бяла хавлия и се върнах в основната спалня.

Тя все още говореше по телефона.