Откуп

— Текстът е недовършен и не е изпратен, така че няма как да установя точно кога го е написал — продължи Драйдън. — Но после започва порой от входящи съобщения, всичките от Олдън, които в общи линии гласят „обади се — къде си, по дяволите“. Тъй като на всички предишни съобщения на Олдън е отговорено незабавно, логичното заключение е, че времето на смъртта е някъде между последния отговор на господин Шевалие в 7:52 и съобщението на господин Олдън, което последва в 8:11.

— Причина за смъртта? — попита Кайли.

— Отличен въпрос, детектив — похвали я Драйдън. — Много ченгета биха се поколебали да попитат какво е убило обезглавен човек. И биха сбъркали. По тялото няма никакви прободни рани или от куршуми, но има скорошна контузия в долната част на гърба. А тя съответства на класическия удар с коляно, нанасян при нападение с гарота. Но тъй като главата му е била отстранена с въжен трион, което създава голяма бъркотия, не мога да открия никакви видими следи от стягане в областта на шията. Тъй че гаротата е само предположение, основано на опита ми. Също така е възможно да е бил удушен с въжения трион, а след това убиецът да е продължил да реже. Ала във всички случаи обезглавяването е извършено след смъртта.

— Аз съм градско момиче — каза Кайли. — Какво, по дяволите, е въжен трион?

Знаехме, че Драйдън съхранява в ума си цяла съкровищница от оръжия, а освен това подозирахме, че може би държи доста от тях и в мазето си.

— Въженият трион е назъбена верига от въглеродна стомана, прикрепена към две дръжки. Тя предоставя на потребителя всички предимства на верижния трион, но без шума.

— Благодаря ти, Чък — рече Кайли. — Както обикновено си невероятно изчерпателен.

Той кимна.

— Ще ти се обадя от лабораторията, щом достигна до още констатации. И няма нужда да го казвам — добави той, — но ако се натъкнете на la tete de Monsieur Chevalier, непременно ми я изпратете.

— Имаш я — обеща Кайли.

Изчака да се отдалечим на двайсетина крачки, преди да прошепне с присвити устни:

— Сигурно му трябва, за да си попълни колекцията.

3.

— Накарах Мат Смит да пусне името на Питър Шевалие през системата — каза Кайли. — През годините той е направил стотици нарушения при паркиране за сметка на „Олдън Инвестмънтс“, но то не е изненадващо. Хората, които се возят на задната седалка на лимузините, предпочитат да платят глоба, отколкото да извървят пеша половин пресечка. С изключение на това е бил образцов гражданин.

— Образцовите граждани обикновено нямат много врагове — отбелязах. — Шефът му, от друга страна, е едно от най-богатите и най-безмилостни копелета на „Уолстрийт“.

— А за щастие, богатите и безмилостни копелета са нашата специалност — заключи Кайли. — Да вървим да си поприказваме с мистър Олдън.

Паркирахме на втори ред на Източна осемдесет и първа улица и вече се измъквахме от колата, когато патинираната бронзова входна врата се отвори. Появи се Хънтър Олдън с друг мъж, който явно си тръгваше.

— Проклятие — прошепна Кайли. — Ниският с палтото е Сайлъс Дейвид Блекстоун.

— Познаваш ли го?

— О, да, едно мазно копеленце. Шеф е на „СДБ разследвания и услуги“. Ако имаш някакъв правен проблем, който искаш да бъде решен, Сайлъс Блекстоун ще го направи. Ако е незаконен, ще го направи за повече пари. Дай да разберем какво търси тук.

Излязохме от колата. Двамата мъже веднага ни забелязаха.

— Кайли? — попита Блекстоун. — Кайли Макдоналд?

Слезе по стъпалата и ни отвори портата.

— Каква приятна изненада — усмихна се той. — Следя кариерата ти, а ти тъкмо остави ярка следа в Нюйоркската полиция, нали?

— Това е партньорът ми — каза тя, пренебрегвайки въпроса. — Детектив Зак Джордан.

— Сайлъс Дейвид Блекстоун. Джордан, ти си невероятен късметлия — продължи Блекстоун. — Бих убил за възможността да обикалям по цял ден из града с тази жена. Само че с мен тя ще бъде в много по-хубава кола.

Протегна ми ръка и това си беше омраза от пръв поглед.

После пак се обърна към Кайли.

— Как е съпругът ти напоследък? Чух, че бил болен.

Мазен беше слабо казано. Със сигурност знаеше, че Спенс е на рехабилитация, защото направи с пръсти кавички около думата „болен“.

— Възстановява се, благодаря. — Кайли извади значката си и я вдигна. — Нюйоркска полиция. Хънтър Олдън?

— Аз съм — кимна Олдън. — Заповядайте.

С Кайли пристъпихме към вратата, а Блекстоун ни последва.

— Детективи Кайли Макдоналд и Зак Джордан — каза тя. — Щом се консултирате с господин Блекстоун, сигурно знаете защо сме тук.

— Да, Питър го няма от снощи. Притесних се и се обадих на Сайлъс.

— А аз засякох „едно осем седем“ на полицейската честота. Дойдох тук, за да поднеса лошите новини на господин Олдън — додаде Блекстоун.

— И как разбрахте? — попитах. — Името на жертвата не е споменавано в ефир.

Устните му се свиха и фалшивата му изкуствена усмивка се превърна в истинска презрителна гримаса.

— Да, детектив, но имаше описание на автомобила. По улиците няма много коли „Майбах“. Цената им започва от около 400 бона. Плюс това тази е бронирана, с устойчиви на куршуми прозорци, както и с пълно…