Откуп

— Абсолютно — съгласи се тя, докато вземаше завоите по „Ийст Драйв“. — Да върна скъпоценния мобилен офис на Олдън, е първата ми задача. Веднага след като намерим човека, който е убил шофьора.

6.

Кайли се насочи към северния край на парка, пое по Сто и десета улица към Бродуей и зави по Сто трийсет и шеста улица за рекордните осем минути. После намали и продължи на запад към Амстердам Авеню.

— Внимавай за някой от онези безполезни хибриди — напомни ми тя. — Син, може би зелен.

Забелязах го по средата между две пресечки.

— Ето го, зелен „Приус“ — посочих колата, която беше спряна точно пред номер 530. Проверихме номерата. Беше регистрирана в „Олдън Инвестмънтс“.

Излязохме и проверихме вратите. Бяха заключени.

— Разбий я — ядоса се Кайли.

— Намира се на редовно място за паркиране и нямаме причина да смятаме, че е участвала в престъпление — казах. — Да не би Нюйоркската полиция да е отменила напоследък своите „основания за проникване в законно паркирана кола“?

— Защо Трип ще пише на баща си, че е закъсал при Ривърсайд Парк, щом колата му е тук? — зачуди се Кайли.

— Само предполагам, но едната възможност е, когато планираш да прережеш нечий гръклян с въжен трион, да съобразиш, че ако го направиш насред Сто трийсет и шеста улица на Нова година, ще събереш тълпа. Паркът, от друга страна, е безлюден. Няма свидетели.

— Смяташ, че Трип е убил Шевалие? — попита Кайли.

— Не, но поне трябва да е в списъка ни. А ако не го е направил, тогава някой е използвал телефона на Трип, за да изпрати съобщение и да примами Питър в парка.

— Кой например?

— Не знам — признах. — Да поразпитаме наоколо.

— И кого по-точно? В този кучешки студ по улицата някак си не гъмжи от свидетели.

— Да вървим да намерим вдовицата на прозореца.

Тя ме изгледа.

— Коя?

С Кайли си имаме две истории. Първата е, когато бяхме любовници и макар това да продължи само месец, съм сигурен, че разголих душата си пред нея, разказах й най-добре пазените си тайни. Втората история е като партньори, но тази връзка е толкова нова, че остават няколко неща, които още не съм споделил.

— Вдовицата на прозореца — повторих. — Има ги в много квартали. Тя е белокоса стара дама, която обикновено живее на първия етаж откъм фасадата. Децата й са пораснали и заминали, съпругът й е мъртъв и животът й преминава в седене до прозореца и наблюдение на външния свят. В наши дни тя вероятно е с мобилен телефон в ръка, така че, когато види нещо интересно, може да разпространи новината до всеки на бързото й набиране, на когото поне малко му пука. Вероятно там, където си израснала, е нямало такива жени, но повярвай ми, в тази част на града, в квартали като този, ги има на всяка пряка. Те виждат всичко.

— Това е най-глупавата теория, която съм чувала — въздъхна Кайли.

— Само че засега е единствената, с която разполагаме. Угоди ми, нека пообиколим наоколо и да я потърсим.

Така и направихме. Обиколихме от двете страни на целия участък от „Бродуей“ до „Амстердам“, но не забелязахме вдовици, надзъртащи през прозорците.

— Предполагам, че нейната смяна започва по-късно през деня — каза Кайли. — Или пък има втора работа като вдовица в люлеещ се стол, следяща дневната програма на телевизията. Или почакай, хрумна ми нещо… А дали това просто не е най-глупавата теория, предлагана някога от ченге?

— Така да е — съгласих се. — А имаш ли по-добра идея?

— Да — отвърна тя. — Моята теория за дежурния сержант. Хайде, връщай се в колата. Угоди ми.

7.

Повечето ченгета от Нюйоркското полицейско управление не могат да прекарват много време извън ясно определените очертания на района си. Едно от най-хубавите неща в моята работа е, че „Специални клиенти“ няма граници, така че мога да попивам от цялото мултикултурно, географски разнообразно врящо гърне, наречено Ню Йорк Сити.

Районът на Харлем, известен като „Шугър Хил“, е един от най-великолепните, но пренебрегвани квартали. Получил е името си през 20-те години, когато там се заселват богати афроамериканци, за да се насладят на живота по време на Харлемския ренесанс.

Насочихме се нагоре и преминахме покрай редици разкошни къщи, били някога домове на много от водещите черни писатели, музиканти, спортисти и политически лидери на XX век. Беше наистина впечатляващо — районът не само бе обявен за исторически от Комисията за опазване на забележителностите, а и Кайли дори забави, за да можем да огледаме всичко.

Тридесети участък е на Западна сто петдесет и първа улица, сред редици дървета, разположен на изток от „Ковънт Гардън“. Влязохме в сградата и се представихме на дежурния сержант. От пръв поглед личеше, че е печен професионалист. С късо подстригани посребрени коси, квадратна челюст и пронизващ поглед. Дори и седнал, имаше осанка на човек, служил на страната си в армията.

— Стив Норсия — представи се той. — Какво ви води в Трийсети, детективи?

— Търсим една гражданка — обясни Кайли. — Вероятно по-възрастна жена, която редовно се обажда в участъка, за да се оплаче от шума при съседите, от неправилно паркирани коли под прозореца си и от хора, които не почистват след кучетата си…