Откуп

— Беше 3:30. Виждам две момчета с кинокамера. Единият е висок, той е бял. Другият е по-мургав — не казвам арабин, но знае ли човек? Снимат съседната сграда, насочват камерата към прозореца на госпожа Гланц. Някои хора биха казали, че това не е моя работа, но аз вярвам твърдо в призива Видиш ли нещо подозрително — докладвай! И да ви кажа, това определено си беше нещо. Затова се обадих на Стив…

— Стив ли? — учуди се Кайли.

— Сержант Норсия. Мислех, че работите за него. Както и да е, не се занимавах с 911. А позвъних направо на Стив в участъка и той изпрати полицай под прикритие.

— Как разбрахте, че полицаят е под прикритие?

— Я стига, с тази червена перука и фалшивата червена брада? Разбира се, че беше под прикритие. Както и да е, той отиде при бялото момче и го закопча с белезници, без да му задава въпроси.

Бяхме свалили снимката за шофьорска книжка на Трип Олдън от базата данни. Показах й я.

— Да, този е — потвърди тя. — Както казах, ченгето му слага белезниците, а след това сякаш от нищото се появява другият — арабинът — и му налита с макетен нож. Поряза го — можеше да се види как кръвта намокри ръкава на блузата му.

— Каква блуза? — попитах.

— От онези с качулките, каквито носят всички. Беше сива, с морскосини шарки и надпис „Янкис“ в синьо отпред. Та така… А ченгето изважда електрошоков пистолет — бам! — и момчето пада. После отвежда бялото хлапе до полицейската кола, връща се и замъква другото.

— Забелязахте ли каква кола караше? — попита Кайли.

— Син ван, без отличителни знаци. Както и да е, той отваря задните врати и ги набутва вътре. И тогава — забележете — трябваше да върже вратите, за да ги затвори, с едно ластично въже. Не искам да ви уча как се управлява полицейски участък, но ако возите арестанти, няма как да не си помислите, че градът може да похарчи някой и друг долар за работеща ключалка. — Тя замълча за миг. — Е, има ли награда?

Кайли ме погледна, но преди някой от нас да успее да каже нещо, Гитълман си отговори сама.

— Не се притеснявайте. Ще попитам Стив.

9.

Изпълнението на новогодишното му решение беше официално отложено, затова Хънтър Олдън отвори бутилка „Джони Уокър“ със син етикет, за да му помогне да мисли.

Главата на Питър представляваше проблем. Беше твърде късно да я предаде на ченгетата. О, съжалявам, детективи. Тази сутрин, когато ми казахте, че шофьорът ми е обезглавен, съвсем забравих да спомена, че снощи намерих главата му в калъфа за камера на моя син. Но съм сигурен, че няма нужда да говорите с Трип. Той е зает с уроците си.

Единственият изход за Хънтър беше да я скрие, докато полицаите не престанеха да душат наоколо. Блекстоун предложи големия фризер в сутерена, така че една част от Питър в момента почиваше в мир под сто килограма говежди стекове „Кобе“, канадски опашки от омари и първокласна свинска флейка.

Хънтър седна зад бюрото си, сипа уиски в кафето си и се взря в мобилния телефон, който убиецът му беше изпратил миналата нощ. После погледът му се спря на късчето хартия, което беше измъкнал от устните на Питър Шевалие.

Тук ще се правят пари.

Петте думи го преследваха. Той затвори очи и се пренесе четиринайсет години назад, на Грейс Бей — плажната ивица на Провиденсиалес, един от островите Търкс и Кайкос.

По-рано същия ден беше превозен до Търкс с частен самолет, преведен през митницата и имиграционните служби, закаран до хотел, затворен за ежегодния ремонт през септември, и придружен до конферентна зала.

Човекът вътре не беше облечен като за островите. Носеше тъмен костюм и вратовръзка, официалната униформа на швейцарските адвокати. Той се изправи.

— Самуел Йост — представи се с хладен глас.

Има само един начин големи суми пари да преминат от ръце в ръце между двама души, които не се доверяват един на друг. Трябва да бъде включена трета страна, която е извън всяко подозрение. Йост беше старши съдружник в адвокатска кантора в Цюрих, която действаше като посредник между богати клиенти и швейцарските банки от 30-те години на миналия век.

Той отвори кожено куфарче, извади малък калкулатор, комплект писалки и дебела папка с надпис „Проект Гутенберг“. Дори и да притежаваше някаква индивидуалност, явно беше пропуснал да я вземе със себе си.

Документите бяха подписани, парите — прехвърлени, а всички детайли за участието му — изречени и съгласувани. Йост му даде кодово име: Левит.

Само няколко минути след като Йост си тръгна, дойде втори човек. Беше висок, хилав, с излъчване на андрогин и пригладена руса коса до раменете.

— Тук ще се правят пари — прошепна той с тон на заговорник. — Запознат сте с рисковете, възнагражденията и последствията от нарушаването на някое от правилата. Имате ли някакви въпроси?

— Кой друг е на борда?