Отмъщението на Монца

— Единственият правилен начин за бой е този, който убива противника и ти оставя дъх да се засмееш. Ако науката може да опрости процеса, толкова по-добре. Останалото са глупости. Давай да почваме.

— Слушам капитан-генерала и се подчинявам. — Сесария откачи торбичката от колана си и започна да изсипва внимателно прах, съединявайки пътечката с буретата. — Не се ли замисляш как би се почувствал?

— А ти?

— В един миг си вършиш работата, а в другия си разкъсан на парчета. Дори не можеш да погледнеш убиеца си в лицето.

— Не е по-различно от това да заповядваш на други. Дали убиването на някой с прах е по-лошо от това да накараш друг да го наръга с копие? Кога за последно погледна човек в лицето? — Не и когато с готовност бе помогнал да наръгат Коска в гърба при Афиери. Това поне бе сигурно.

Сесария въздъхна и продължи да ръси гуркулската захар.

— Може би си прав. Но понякога ми липсват старите времена. Когато командваше Сазине. Светът сякаш беше по-различен. Някак по-честен.

— И двамата знаем много добре, че нямаше мръсен трик от тази страна на ада, който Сазине да не е склонен да използва — изсумтя Коска. — Старият глупак щеше да взриви целия свят, ако очакваше да падне някоя пара.

— Това си е вярно. Но въпреки това не изглежда честно.

— Не знаех, че си такъв привърженик на честността.

— Е, не е толкова важно, но предпочитам да спечеля почтено, а не нечестно. — Сесария изтръска последния прах точно до бъчвата. — Някак оставя по-добър вкус. Когато се биеш по правила.

— Ха. — Коска го фрасна по тила с лампата и го събори по очи. — Това е война. Няма правила. — Едрият мъж изстена, помръдна и опита да се надигне. Коска се наведе, вдигна лампата и я стовари върху черепа му. Чу се пукот на стъкло, няколко въгленчета се посипаха по сивите плитки.

Може би бяха твърде близо до праха, но пък Коска винаги бе обичал рискованото залагане.

Освен това обичаше и триумфалните речи, но сега времето беше по-важно. Затова се обърна към прохода и забърза по него. Само стотина приведени крачки и пак задиша трудно. Още десетина и му се стори, че вижда светлината на изхода. Коленичи и задъвка устна. Не беше много сигурен колко бързо ще гори пътечката, след като я запали.

— Добре, че винаги съм обичал рисковете… — Започна да отвинтва внимателно капака на лампата.

Беше заял.

— Мамка му. — Напъна го, но той явно се бе огънал от удара в Сесария. — Мамка му!

Изръмжа и напъна с всичка сила. Капакът изскочи внезапно и Коска изтърва двете части. Опита да ги хване, не успя и лампата падна на пода, подскочи и угасна. Проходът потъна в катранена тъмнина.

— Шибана… простотия! — Единствената му възможност беше да се върне до буретата и да вземе лампата на Сесария. Тръгна, протегнатата му ръка опипваше в мрака. Удари се в някаква греда и си сцепи устната. — Ау!

Видя светлина, разтърси глава и се втренчи в тъмното. Движеше се! Отблясъците осветяваха скалите и корените по стените и караха пътечката от черен прах по пода да блести. Сесария се беше свестил и излизаше.

Внезапно това, че си бе взел меча, му се стори гениална идея. Извади го нежно. Трябваше да извърти лакът, за да го насочи напред. Закачи тавана и събори малко пръст по оплешивяващото си теме. Светлината се приближаваше.

Сесария се появи зад завоя, с лампа в огромния си юмрук, лицето му беше в кръв. За момент се спогледаха. Коска приклекнал, Сесария превит на две.

— Защо? — изръмжа едрият мъж.

— Защото се заклех да не оставям мъж да ме предаде два пъти.

— Мислех, че всичко е бизнес.

— Хората се променят.

— Ти си убил Андич.

— Най-щастливият ми миг през последните десет години.

Сесария поклати глава от объркване, гняв и болка.

— Муркато ти отне стола, не ние!

— Това е различно. Жените могат да ме предават, колкото си искат.

— Винаги си си падал по тази откачена кучка.

— Аз съм непоправим романтик. А може би никога не съм те харесвал.

Сесария премести лампата в лявата си ръка и извади тежък нож.

— Трябваше да ме пронижеш одеве.

— Радвам се, че не го направих. Сега ще мога да използвам по-умна реплика.

— Предполагам, че няма да оставиш меча, за да се бием почтено с ножове?

Коска се засмя.

— Ти си падаш по честните неща. Току-що опитах да те убия с удар в гръб и взривяване, забрави ли? Наръгването с меч няма да ме накара да си изгубя съня. — И скочи напред.

Да си едър в такова тясно пространство си беше очевиден недостатък. Сесария изпълваше почти целия тунел, което означаваше, че почти не може да се пропусне. Успя да отбие тромавото замахване с ножа си, но острието се заби в рамото му. Коска замахна за нов удар и изпищя, защото си удари кокалчетата в стената. Сесария замахна с лампата и той отскочи настрани и падна на коляно. Едрият мъж се засили напред и вдигна ножа. Юмрукът му остърга тавана и изрони дъжд от пръст, а ножът заседна в една подпорна греда. Старият наемник изпсува на кантийски, намръщи се и опита да го издърпа. Коска се надигна, мушна с всичка сила напред и го прониза в гърдите.

— На ти! — изкрещя Коска. — Тъпанар с тъпанар!