Читаем Отмъщението на стоманения плъх полностью

— Уф — поднесох коментарите си аз, като се изправих и изтрих челото си с носна кърпичка.

Минахме покрай малко селце. Анжела караше спокойно и ефектно, а бойлерът весело бумтеше, изяждайки поредния брикет торф.

— Надявам се, че сега се чувстваш по-добре? — тя излезе на една магистрала и я напусна по друг път, като хвърли бърз поглед към картата. — Заради нас обявиха голяма тревога — армия, флот, всички. Чух техните предавания.

— Ще се измъкнем ли?

— Съмнявам се, ако ти бързо, при това много бързо, не изстискаш някаква оригинална мисъл от доста замаяната си глава, иначе не. Те направиха плътен обръч около района с въздушно прикритие и го стесняват непрекъснато.

Все още се оправях от героичното лечение с изтрезвителното хапче и не можех да подредя мислите си. Съществуваше пряка зависимост между обърканите ми мисли и гласните ми връзки без намесата на разума.

— Великолепно начало за брак. Ако той прилича именно на това, не се учудвам, че го избягвах всичките тези години.

Колата сви от пътя и с вибрации се закова във високата трева под ред дървета със сини листа. Анжела изскочи, затвори вратата и протегна ръка за чантата си, преди да имам време да реагирам. Опитах се да я заговоря:

— Аз съм глупак…

— Тогава аз също съм глупачка, щом се омъжих за теб. — Очите й бяха сухи, а гласът студен, всичките й емоции бяха под строг контрол. — С лъжа и капан те принудих да се оженим, защото според мен ти искаше именно това. Не бях права, така че всичко свършва сега, Джим. Ти създаде за мен съвършено друг живот и мислех, че мога да направя същото и за теб. Приятно ми беше да се запознаем. Благодаря ти, и довиждане.

В момента, когато тя свърши, мислите ми се сгъстиха в нещо, приблизително напомнящо нормалния им вид. Аз бях слаб, но готов. Изскочих от колата, преди тя да спре да говори и застанах пред нея, препречвайки й пътя, като я държах пределно меко за ръцете.

— Анжела, ще ти кажа това само веднъж, и вероятно никога повече няма да го повторя. Така че слушай внимателно и запомняй. Едно време бях най-добрият аферист в Галактиката, преди да ме тикнат в Специалния Корпус да преследвам други аферисти. И те залових. Ти беше не само аферистка, но също и престъпница, весело садистична убийца — почувствах как тялото й потрепера под натиска на ръцете ми и я стиснах по-силно. — Това трябва да бъде казано, защото ти беше именно такава. Вече не си. Имаше причини да бъдеш такава и тези причини са отстранени. Някои нещастни изкривявания в останалата ти неповредена глава, в мозъка ти, бяха поправени. И сега те обичам. Но искам да запомниш, че те обичах дори тогава, по времето на нереконструираните ти дни, което говори много. Така че ако сега съм като впрегнат елен, или ти бъде трудно сутрин с мен, спомни си за това и не ми се сърди. Запомни ли?

Явно да. Тя изпусна чантата — на крака ми — но не посмях да трепна — прегърна ме, целуна ме и ме събори на тревата, и прекарах много весело, отговаряйки на целувките й. Предполагам, че бихте нарекли това новобрачен ефект.

Замряхме, когато два мотоциклета простенаха и спряха пред колата ни. Използваха ги само полицаите, защото се движеха много по-бързо от торфените парни машини. Това бяха мотори на три колела с маховик под бронята между двете задни колела. През нощта ги превключваха така, че моторите-генератори можеха да пуснат маховиците с най-голяма скорост. През деня маховикът генерираше електричество, задвижващо всяко колело. Много ефективни и бездимни. И много опасни.

— Това е същата кола, Подер! — извика единият полицай, надвиквайки непрекъснатите стонове на маховика.

— Ще извикам помощ. Не може да са отишли далеч. Сега вероятно са в капана.

Нищо не ме вбесява така, както вежливите уверения на дребните чиновници. О, да, действително сега сме в капана. Заръмжах глухо, когато друг некомпетентен субект в мундир, навирайки си носа около колата, отвори уста, когато видя уютното ни гнезденце в тревата. Той все още стоеше със зяпнала уста, когато протегнах ръка напред, хванах врата му, стискайки плътно гърлото му и го притеглих към нас. Забавно беше да се види как се изплези, очите му излязоха от орбитите си и лицето му почервеня, но Анжела развали всичко. Тя махна шлема му и рязко (и точно) го удари по темето с тока на обувката си. Той изключи и му позволих да падне.

— А ти още говориш за мен — прошепна тя — като за своята младоженка. В собствената ти натура има повече от сянка на стар садист.

— … Аз вече извиках. Вече всички знаят. Сега вероятно ще ги пипнем — каза, изпълнен с ентусиазъм, другият полицай, но гласът му секна, когато видя дулото на заплашителен пистолет на помощника си. Анжела извади от чантата си приспивателна ампула и я счупи под носа му.

— А сега какво ще правим, шефе? — попита тя, усмихвайки се щастливо на фигурите с черни мундири и медени копчета, лежащи в края на пътя.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Смерти нет
Смерти нет

Десятый век. Рождение Руси. Жестокий и удивительный мир. Мир, где слабый становится рабом, а сильный – жертвой сильнейшего. Мир, где главные дороги – речные и морские пути. За право контролировать их сражаются царства и империи. А еще – небольшие, но воинственные варяжские княжества, поставившие свои города на берегах рек, мимо которых не пройти ни к Дону, ни к Волге. И чтобы удержать свои земли, не дать врагам подмять под себя, разрушить, уничтожить, нужен был вождь, способный объединить и возглавить совсем юный союз варяжских князей и показать всем: хазарам, скандинавам, византийцам, печенегам: в мир пришла новая сила, с которую следует уважать. Великий князь Олег, прозванный Вещим стал этим вождем. Так началась Русь.Соратник великого полководца Святослава, советник первого из государей Руси Владимира, он прожил долгую и славную жизнь, но смерти нет для настоящего воина. И вот – новая жизнь, в которую Сергей Духарев входит не могучим и властным князь-воеводой, а бесправным и слабым мальчишкой без рода и родни. Зато он снова молод, а вокруг мир, в котором наверняка найдется место для славного воина, которым он несомненно станет… Если выживет.

Александр Владимирович Мазин , Андрей Иванович Самойлов , Василий Вялый , Всеволод Олегович Глуховцев , Катя Че

Фантастика / Научная Фантастика / Попаданцы / Фэнтези / Современная проза
Первые шаги
Первые шаги

После ядерной войны человечество было отброшено в темные века. Не желая возвращаться к былым опасностям, на просторах гиблого мира строит свой мир. Сталкиваясь с множество трудностей на своем пути (желающих вернуть былое могущество и технологии, орды мутантов) люди входят в золотой век. Но все это рушится когда наш мир сливается с другим. В него приходят иномерцы (расы населявшие другой мир). И снова бедствия окутывает человеческий род. Цепи рабства сковывает их. Действия книги происходят в средневековые времена. После великого сражения когда люди с помощью верных союзников (не все пришедшие из вне оказались врагами) сбрасывают рабские кандалы и вновь встают на ноги. Образовывая государства. Обе стороны поделившиеся на два союза уходят с тропы войны зализывая раны. Но мирное время не может продолжаться вечно. Повествования рассказывает о детях попавших в рабство, в момент когда кровопролитные стычки начинают возрождать былое противостояние. Бегство из плена, становление обоями ногами на земле. Взросление. И преследование одной единственной цели. Добиться мира. Опрокинуть врага и заставить исчезнуть страх перед ненавистными разорителями из каждого разума.

Александр Михайлович Буряк , Алексей Игоревич Рокин , Вельвич Максим , Денис Русс , Сергей Александрович Иномеров , Татьяна Кирилловна Назарова

Фантастика / Научная Фантастика / Попаданцы / Постапокалипсис / Славянское фэнтези / Фэнтези / Советская классическая проза