Отмъщението на стоманения плъх

Това ме накара да млъкна. Дръпнах дълбоко от пурата и обмислих малкото, което знаех за междупланетните военни действия. Знанията ми в тази област бяха поразително малко. Просто защото военните действия бяха безуспешни. Имаше може би само няколко случая в Галактиката, когато местните условия се оказваха особено подходящи, да речем, слънчева система с две обитаеми планети. Ако едната планета е изостанала, а другата промишлено развита, то примитивната бе благоприятен обект за успешна интервенция. Но това не може да се направи, ако на планетата има поне някаква постоянна отбрана. Пространствено-времевите отношения правеха военните действия от такъв тип просто непрактични. Когато всеки войник трябва да издига от гравитационния кладенец на планетата и да превозва през космоса оръжието си и дажбата си, това предполага огромен разход на енергия, невъзможен транспорт и невероятна себестойност на цялата операция. Ако в добавка агресорът е принуден да кацне, сблъсквайки се с реално противодействие, нашествието става окончателно невъзможно. И то в рамките на слънчева система, където по галактични мащаби планетите практически се докосват. Мисълта за военни действия между планети от различни звездни системи бе още по-невероятна. Но още веднъж беше доказано, че по принцип няма нищо невъзможно, ако хората се заемат с това достатъчно енергично. А такива неща, като насилие, война и кръвопролитие все още бяха много привлекателни за стапящия се потенциал агресивност на човечеството въпреки целия период на мир и стабилност. Дойде ми на ум една мисъл, внезапна и угнетяваща.

— Казвате, че е било извършено успешно междупланетно нашествие? — попитах аз.

— Повече от едно. — Когато казваше това, лицето му беше украсено от зла усмивка.

— И вие в Лигата искате да видите края на всичко това?

— Попадение в целта, Джим, момчето ми.

— И аз съм този сътрудник, когото сте избрали за тази мисия?

Той протегна ръка напред, взе пурата ми и я хвърли в пепелника. След това тържествено ми стисна ръката.

— Задачата е твоя. Тръгвай и победи.

Измъкнах ръката си от предателското ръкостискане, изтрих пръстите си в панталона и отново хванах пурата.

— Уверен съм, че ще се погрижите да ми направите най-хубавото погребение, което може да си позволи Корпусът. А сега не бихте ли искали да изстискате от себе си няколко детайла, или бихте предпочели да ми вържете очите и да ме изстреляте в товарна ракета за еднократно използване?

— Спокойствие, момчето ми, и само спокойствие. Ситуацията е съвършено ясна. За това се говори малко в средствата за масова информация поради обкръжаващите подобни нашествия определени политически стресове плюс строгата цензура на разглежданите планети. Съгласно реконструкцията ни — добри хора загинаха, за да добият тази информация — отговорност за това носи планетата Клизант. Тя се намира в системата Ипсилон на Индианеца. В орбитата около това слънце кръжат около двайсет планети, но само три от тях са годни за живот. И обитаеми. Клизант е присъединила към себе си две братски планети преди няколко години, но не сметнахме за необходимо да вдигаме тревога. Това, което ни разтревожи, е, че те засилват експанзията си. „Междузвездни“ завоевания, смятани до този момент за невъзможни. Те нахлуха и завоюваха петте най-близки планети в други системи и, струва ми се, замислят нещо по-голямо и по-добро. Не знаем как го правят. Но те по всяка вероятност правят нещо правилно. Имаме агенти на завоюваните планети, но те научиха малко ценни неща. Беше взето решение, уверявам те, на най-високо ниво, ти би станал и отдал чест, ако чуеш някое от имената на участниците в заседанието. Решението гласи, че трябва да изпратим човек на Клизант, който да се добере до корена на проблема, да намери иглата в купата сено и да разсече гордиевия възел.

— Като оставим настрана съдържащата се в нея объркана и отвратителна метафора, мисля, че идеята е самоубийствена. Вместо това бихме могли…

— Ще заминеш, от това не можеш да се измъкнеш, Хлъзгави Джим.

Опитах, но нищо не излезе. Дадоха ми копия от всички известни детайли, записаха езика им върху мозъчната кора и ми пробутаха шперц за кораб-разузнавач, който да ме достави там. Мрачно се върнах в квартирата ни, където Анжела се бе уморила да се занимава с косите си и хвърляше нож в мишена с размер на глава на противоположната стена. Дори с ниско хвърляне, след бързо изваждане на ножа от ножницата, тя можеше да порази черната точка на всяко око.

— Да окача ли снимката на Инскин? — предложих аз. — Ще бъде по-интересна мишена за теб, такава, от която ще получиш в много по-голяма степен удоволствие.

— Този зъл старец изпраща мъжа ми на задание?

— Този мръсен стар козел се опитва да ме изпрати на място, където сигурно ще ме убият. Задачата е толкова абсолютно секретна, че не мога да разкажа за нея на нито една жива душа, особено пък на теб, така че ето ти документите, прочети ги сама.