Отмъщението на стоманения плъх

Докато сондираха розовата ми личност, един от инквизиторите се зае с пачката документи. Повечето от тях бяха псиграми, изпратени след заявлението ми за кацане. Провериха за фирмата „Фанчолето-Мушиар Лимитед“, поговориха с работодателите ми и получиха всички подробности за работата ми. Добре, че всичко беше законно. Отговорих правилно на всички въпроси, като вмъкнах неуместни звуци само два пъти, когато физическото изследване засегна някои особено чувствителни места. Всичко изглежда мина добре, поне в крайна сметка досието беше затворено и оставено настрани.

Докато това ставаше, хвърлях поглед към багажа си. Той пострада повече от мен. Всеки куфар беше отворен и опустошен, съдържанието му беше разхвърляно по белите маси, а куфарите разделени на малки парченца: шевовете бяха разпрани, ключалките свалени, дръжките отвинтени. А получените парцали бяха разположени в найлонови чували, снабдени с номера, и оставени на съхранение. Несъмнено за следваща, по-щателна проверка. Огледаха дрехите ми през микроскоп и ги оставиха настрани — до отлитането ми от тази планета повече няма да ги видя.

— Ще ви бъдат дадени хубави клизантски дрехи — обясни един от инквизиторите ми. — Голямо удоволствие е да се носят.

Много се съмнявах в това, но премълчах.

— Това религиозен символ ли е? — попита друг, който с края на пръстите си държеше снимка.

— Това е снимка на жена ми.

— Разрешават се само религиозни символи.

— За мен тя е нещо като ангел.

Поблъскаха си малко главите над това, но все пак ми разрешиха да запазя снимката. Не че можеше да се носи такава смъртоносна вещ, като оригинала. Взеха я и бързо ми връчиха копие от нея. На него Анжела сякаш се мръщеше, а може би това бе само в моето въображение.

— Всичките ви лични вещи, удостоверение и така нататък ще ви бъдат върнати при заминаването ви — студено ме уведомиха. — Намирайки се на Клизант, ще носите местни дрехи и ще спазвате местните обичаи. Ето личните ви принадлежности.

Бяха ми посочени три много полезни и некрасиви неща от гардероба.

— А ето и удостоверението за самоличността ви.

Взех го щастлив, че ми е гарантирано съществуване, но все още бях гол и започваше да ми става студено.

— Какво има в този заключен куфар? — извика един от проверяващите с очакващ звън в гласа, като хрътка, пусната по следа. Всички прекъснаха работата си и се приближиха към мен, когато получих за проверка инкриминирания ми куфар. Изразът на лицата им доказваше, че всеки мой отговор ще бъде оценен като признание в престъпност и след него ще последва смъртна присъда.

Разреших си да пораболепнича малко и затворих очи.

— Господа, не съм направил нищо лошо — заплаках аз.

— Какво има в него?

— Военно оръжие…

Раздадоха се приглушени викове, а един от тях започна да се оглежда сякаш търсеше пистолет, за да ме застреля на място. Продължих, като заеквах.

— Но, господа, трябва да ме разберете, именно поради тази причина дойдох на забележителната ви планета. Фирмата ми — „Фанчолето-Мушиар Лимитед“ — е стар и многоуважаван производител на оръжие в областта на военната електроника. Това са образци, които са крайно чувствителни. Отварянето на куфара е възможно само в присъствието на специалист по въоръженията.

— Аз съм специалист по въоръженията — заяви един от мъчителите ми, като направи крачка напред.

Още преди му обърнах внимание, поради плешивата му глава и зловещия белег, държащ окото му във вечно намигане.

— Радвам се да се запозная с вас, сър. Аз съм Пас Ратунков.

Името не му направи впечатление и той не се представи.

— Ако може да получа халката с ключовете си, ще отворя гореназвания куфар и ще демонстрирам съдържанието му.

Преди да ми разрешат да пристъпя, те нагласиха видеокамера.

Отворих капака и го отметнах назад. Специалистът по въоръженията огледа с горящ поглед компонентите в меки гнезда, но аз обясних:

— Фирмата ми е създател и единствен производител на мини с памет и дистанционен детонатор. Няма друга такава мина, толкова компактна и многостранна като нашата.

За да извадя детонатора от гнездото му, използвах пинсета — толкова миниатюрен беше той.

— Това е най-малкият детонатор, предназначен за използване в малки оръжия като пистолета. Изстрелът активизира детонатора, който след това взривява заряда в куршума, когато се приближава към мишената на предварително зададено разстояние. Това е друг детонатор, много остроумен, предназначен за приложение в тежко оръдие или ракети.

Всички нетърпеливо се наведоха напред, когато посочих капсулата „ПАМ-4“ и обърнах внимание на изключителните й достойнства.

— Цялата конструкция е твърда субстанция, способна да се съпротивлява на невероятно натоварване от порядъка на хиляда „G“ и на масивни удари. Тя може да бъде програмирана да детонира предварително, само когато приближи специфичната цел, или пък се програмира външно, по електронен път по всяко време до изстрела. Съдържа отделни вериги, изпълняващи функциите на сортировчици, които предотвратяват взрива в близост до дружествени обекти. Наистина е уникална.