Отприщен гроб

– Онова, срещу което решително възразяваме – заяви Тайо Уейс от сцената, – е материалното притежание. Никое човешко същество не притежава друго, нито е редно да създава някакъв вид рамка, за да го контролира или ограничава. Това е неизбежно в плътското сношение, ние го наричаме ПС, което е основано върху инстинкта за притежание. ПС е в основата си материално. То въздига в култ физическото проявление и неизбежно обезсилва духа зад него, но въпреки това светът, обитаващ сапунения мехур, го славослови, особено когато бъде украсено с материалистични уловки като имущество, сватби и така нареченото нуклеарно семейство. Сексуалното желание не бива да бъде обвързано с никакъв срам. То е естествена и здравословна потребност. Съгласни сме с индуистите, че една от целите на пълноценния живот е Кама, или сексуалното удоволствие. И все пак, колкото по-чист е духът, толкова по-малко вероятно е да се жадува повърхностно привлекателното пред онова, което е духовно добро и истинско. Когато два духа са в хармония – когато всеки усеща божествени вибрации, действащи в него и чрез него, – духовното единение се случва красиво и по естествен начин. Тялото, което е подчинено на духа, физически демонстрира и канализира духовната връзка, преживявана от онези, извисили се над материалистичните връзки.

И докато на Робин ѝ бе невъзможно да възрази, че външният свят е пълен с жестокости и апатия, докато бе обстрелвана с образи на бомбардирани и гладуващи деца, този път никак не ѝ бе трудно да се разграничи от средата си и да анализира аргумента на Тайо, докато той говореше. Мислеше си как, ако човек пробиеше през всичкия този жаргон на УХЦ, той всъщност твърдеше, че духовната чистота означава да се съгласиш на секс с всеки, който го поиска, без значение колко непривлекателен може да го намираш. Да спиш само с хора, които намираш за привлекателни, те правеше агент на Противника, докато секс с Тайо – само при мисълта Робин потръпваше вътрешно – доказваше вродената ти доброта.

И все пак тя май бе сама в тази си гледна точка, тъй като всички около нея, мъже и жени, дружно кимаха в съгласие: да, стремежът към притежаване и ревността бяха нещо лошо, нередно бе да контролираш хората, да, нямаше нищо неприлично в секса, той бе чист и красив, когато биваше правен в контекста на духовна връзка, и Робин се чудеше как така те не успяваха да чуят онова, което чуваше тя.

Робин се запита дали си въобразява, или несиметрично разположените сини очи на Тайо се спираха на нея по-често, отколкото на другите му слушатели, дали не ѝ се привижда леката усмивчица на малката му уста всеки път, като погледнеше към нея. Светлината на прожектора не правеше добра услуга на Тайо: гъстата му мазна коса висеше около лицето като перука, подчертаваше дългия му и бледен нос като на плъх, както и двойната брадичка.

Нещо в самоуверения маниер на Тайо напомняше на Робин за нейния изнасилвач на средна възраст, докато бе изправен пред съда в костюм и вратовръзка и с лек смях разказваше пред съдебните заседатели как бил силно изненадан, че млада студентка като Робин го е поканила в общежитието си за секс. Обясни как просто ѝ угодил, като взел да я души, защото тя му казала, че обича „грубата игра“. Думите му се лееха с лекота; той бе нормалният и рационалният, а тя, както заяви преспокойно, се разкаяла за развихрената си плътска страст, та затова решила да го подложи на ужасното изпитание да се изправи пред съд само и само грешницата да прикрие собствения си срам. Не бе имал никакъв проблем да срещне очите ѝ в залата, често я бе поглеждал, докато даваше показанията си, а на устните му не преставаше да играе лека усмивка.

В края на сеанса Тайо им предложи сами да се уверят в силата на чистия дух: обърна се с гръб към тях и левитира на педя над сцената. Робин го видя със собствените си очи, видя как стъпалата му се отделиха от пода, докато ръцете му бяха протегнати нагоре, и как след десет секунди се приземи с изтропване. Чуха се ахкания, после аплодисменти, а Тайо се ухили на всички, като очите му отново пробягаха към Робин.

След това тя искаше да напусне сутерена възможно най-бързо, но когато тръгна към дървените стъпала, Тайо я извика по име.

– Наблюдавах те – каза той, като слезе от сцената и отново се подсмихна. – Не ти хареса онова, което казах.

– Напротив, видя ми се много интересно – отвърна Робин, като се мъчеше да изглежда весела.

– Не беше съгласна – настоя Тайо. Сега стоеше толкова близо до нея, че тя усещаше острата му телесна миризма. – Мисля, че ти е трудно да се разделиш с материалистичната идея за секса. Била си сгодена, нали? И сватбата ти е била отменена?

– Да – потвърди Робин.

– Така че до съвсем неотдавна материалното притежание е било много привлекателно за теб.

– Предполагам, че да – отговори Робин, – но съм съгласна с онова, което каза за контролирането и ограничаването на хората…

Тайо се пресегна и погали бузата ѝ. Робин едва устоя на импулса да перне ръката му. Той се усмихна и заяви: