Отприщен гроб

След като се настани зад бюрото, Страйк проведе два телефонни разговора. Съпругата на Голямата стъпка бе във възторг да види конкретно доказателство за кръшкането на богатия си съпруг. Мъжът, който искаше майка му да бъде следена и който имаше толкова подчертан типичен за висшата класа изговор, та Страйк не можеше да повярва, че не е изкуствено отработен, също бе възхитен да получи обаждане от детектива.

– Канех се да се обърна към агенция „Патерсън“, ако не получех скоро известие от вас.

– Не ви трябва да ги ползвате, не струват – отсече Страйк и бе възнаграден с изненадващо неизискан смях.

След като помоли Пат да прати договор по имейла на най-новия клиент, Страйк се върна на бюрото си, отвори бележника, в който бе записал всяка възможна комбинация на малки имена и фамилии, за които знаеше Чери Гитинс да е използвала на млади години, логна се във Фейсбук чрез фалшив профил и подхвана методично издирване.

Както бе и очаквал, проблемът не бе в прекалено малкото резултати, а в прекалено многото. За всяко изпробвано от него име се появяваха по десет и повече, при това не само в Обединеното кралство, но и в Австралия, Нова Зеландия и Америка. Искаше му се да може да наеме хора да вършат тази къртовска работа за него, вместо да плаща на двама от криминално проявените приятели на Пищяла да следят Литълджон. Но така или иначе проследи всяка жена, чиято снимка предполагаше, че би могла да е на трийсет и осем годишната Чери Гитинс. След два часа и половина, три чаши чай и сандвич Страйк попадна на частен Фейсбук акаунт с името Кари Къртис Удс. Включил бе „Кари“ в търсенето си като съкратено от „Карин“. Тъй като нямаше тиренце в двойната фамилия, подозираше, че притежателката на акаунта по-скоро е американка, отколкото англичанка, но вниманието му бе привлечено от снимката. Усмихнатата жена имаше същата къдрава руса коса и блудкава миловидност като Чери на първата нейна снимка, на която беше попаднал. Тук гушкаше две малки момичета, за които той предположи, че са ѝ дъщери.

Страйк тъкмо бе изпратил заявка за следване на Къртис Удс, когато музиката във външния офис рязко секна. Чу мъжки глас. След миг-два телефонът на бюрото на Страйк иззвъня.

– Какво има?

– Бари Саксън е тук и иска да те види.

– Никога не съм го чувал – отвърна Страйк.

– Каза, че сте се виждали. Познавал някоя си Абигейл Глоувър.

– О – продума Страйк и затвори Фейсбук, когато му изплува спомен за ядосан брадат мъж: Баз от пъб „Форестър“. – Добре. Дай ми минута и после го прати при мен.

49

Деветка на трета позиция:

Козел се блъска в плет

и рогата му се заклещват там.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Страйк се изправи и отиде до таблото на стената, върху което бе забол няколко неща, свързани със случая за УХЦ, та да затвори дървените крила и да скрие полароидните снимки на тийнейджърите с маски на прасета и снимката от спалнята на Кевин Пърбрайт. Тъкмо бе седнал, когато вратата се отвори и влезе Бари Саксън.

Страйк го прецени като около четиресетгодишен. Имаше много малки хлътнали лешникови очи с големи торбички отдолу, а косата и брадата му подсказваха, че собственикът им полага особени грижи за тях. Мъжът спря пред Страйк разкрачен и с ръце, пъхнати в джобовете на джинсите му.

– Не сте били Тери, значи – присви очи срещу детектива.

– Не – каза Страйк. – Как научихте?

– Разправих на Патрик и той ми каза.

С усилие Страйк си припомни, че Патрик бе наемателят на Абигейл Глоувър.

– Абигейл знае ли, че сте тук?

– Надали – леко изсумтя Саксън.

– Искате ли да седнете?

Саксън с подозрение огледа стола, на който обикновено седеше Робин, преди да извади ръце от джобовете си и да се отзове на поканата.

Вярно, че със Саксън бяха в директен контакт само за две минути, но на Страйк му се струваше, че му е ясно какъв тип човек седи насреща му. Опитът на Саксън да провали евентуалната свалка на Абигейл с „Тери“, както я бе тълкувал той, припомни на Страйк изоставен съпруг, един от малкото клиенти, на когото Страйк бе отказал да поеме случая му. Тогава детективът бе убеден, че ако издири бившата съпруга, за която мъжът твърдеше, че бягала от контакт, макар да имали някакви неназовани неуредени въпроси помежду си, би съдействал за акт на отмъщение, ако не и на насилие. И макар онзи да бе носил скъп костюм от Савил Роу, а не впита червена карирана риза, чиито копчета върху торса заплашваха да изхвърчат, на Страйк му се стори, че разпознава у Саксън същата едва прикрита жажда за мъст.

– С какво мога да ви услужа? – попита Страйк.

– Не искам услуга – заяви Саксън. – Имам да ви съобщя някои неща. Разследвате Църквата на бащата на Абигейл, нали?

– Боя се, че не обсъждам неприключили разследвания – отвърна Страйк.

Саксън раздразнено се размърда на стола.

– Тя е скрила неща, когато е говорила с вас. Не ви е казала истината. Бил е застрелян човек на име Кевин някой си, нали?

Тъй като тази информация бе обществено достояние, Страйк не виждаше причини да я отрича.