Отприщен гроб

Както беше предвидил, статията в „Прайвит Ай“ бе довела до обаждания по телефона от трима различни журналисти, които вече бяха имали публикации, свързани с адвоката на Короната Андрю Хонболд, и сега се опитваха да се докопат до възможно най-много подробности за извънбрачна връзка. По инструкция на Страйк Пат отговаряше с едно изречение, като отричаше всякакви контакти с Хонболд или свързани с него лица. Самият Хонболд бе пуснал изявление, в което категорично отричаше историята, описана в „Прайвит Ай“, и ги заплашваше със съдебен иск. Името на Бижу не се бе появило в пресата, но Страйк имаше гадното чувство, че ще има да пати още от неразумната си авантюра, и постоянно следеше дали около офиса не се навърта някой опортюнистично настроен журналист.

Междувременно все още не бе успял да открие никого от бившите членове на Църквата, с които най-много държеше да говори, Литълджон все така му беше на главата и го преследваше тревога за чичо му Тед, на когото бе позвънил предишната вечер и който май бе забравил за неотдавнашната среща с племенника си.

Страйк отново насочи вниманието си към отворения на кухненската маса лаптоп. Повече с надежда, отколкото с реални очаквания влезе в страницата на Тормент Таун в Пинтерест, но там нямаше нови снимки, нито отговор на питането му дали художникът е рисувал по фантазия.

Тъкмо бе станал да измие чашата си, когато мобилният му телефон зазвъня с обаждане, прехвърлено от офиса. Вдигна и едва бе изрекъл името си, когато гневен писклив глас заяви:

– През вратата ми е пусната змия, дявол да го вземе!

– Какво? – напълно озадачен попита Страйк.

– Шибана змия! Някой от онези откачалки е вкарал змия през процепа на пощенската кутия!

Страйк осъзна в бърза последователност, че разговаря с актрисата, притеснявана от двамата Франк, че в момента не може да си спомни името ѝ и че екипът му наистина е допуснал сериозен гаф.

– Това тази сутрин ли се случи? – попита той, като се отпусна на стола си и отвори на лаптопа графика, за да види кой е следил братята Франк.

– Не знам, току-що я открих в дневната си, може и от дни да е тук!

– Обадихте ли се в полицията?

– Какъв смисъл да се обаждам на тях, нали на вас плащам да прекратите това!

– Оценявам го – отвърна Страйк, – но непосредственият проблем е змията.

– Е, там няма страшно – отвърна тя, като, слава богу, вече бе спряла да крещи. – Сложих я във ваната. Оказа се царевичен смок. Имала съм такъв и не се боя от тях. Е, разбира се – добави разпалено, – боя се, като видя да изпълзява изпод дивана и още не знам каква е.

– Напълно ви разбирам – отвърна Страйк, който тъкмо бе установил, че в момента Баркли и Мидж следят двамата Франк. – Добре ще е да ми кажете кога приблизително се е появила според вас, защото държим братята под постоянно наблюдение и те не са припарвали до входната ви врата, откакто по-възрастният ви пусна картичка за рождения ден. Гледах видеоматериала и в ръката му определено нямаше змия.

– Да не ми казвате, че подире ми има и трета откачалка?

– Не непременно. Снощи у дома си ли бяхте?

– Да, но… – Тя се прекъсна. – Ами да, сега си спомних, че капакът на пощенската кутия хлопна.

– По кое време?

– Някъде към десет. Вземах вана.

– Проверихте ли какво е пуснато през вратата?

– Не. Като слязох долу да си налея питие, видях, че няма нищо, и реших, че съм взела някакъв шум отвън за тракане на пощенската кутия.

– Имате ли нужда от помощ да се отървете от змията? – попита Страйк, който смяташе, че поне това може да направи за нея.

– Не – въздъхна тя. – Ще се обадя на някоя организация за защита на животни.

– Добре. Ще се свържа с хората, които пратих да следят братята, ще узная къде са били снощи към десет часа и ще ви се обадя. Радвам се да чуя, че не сте много стресирана, Таша – добави, когато името ѝ внезапно му изникна.

– Благодаря – отвърна тя умилостивена. – Добре, ще чакам обаждането ви.

Когато тя затвори, Страйк позвъни на Баркли.

– Тази нощ ти следи Франк Едно, нали?

– Да – отговори Баркли.

– Къде беше той към десет вечерта?

– У дома си.

– Сигурен ли си?

– Да, там беше и брат му. Франк Две не се е показвал навън през последните дни. Може да е болен.

– И никой от тях не се е навъртал напоследък около къщата на актрисата… как ѝ беше името?

– Франк Едно се разходи натам в понеделник. Мидж го следеше.

– Добре, ще ѝ се обадя. Благодаря ти.

Страйк затвори и телефонира на Мидж.

– Определено нищо не е пускал през външната врата – каза Мидж, когато Страйк обясни защо се обажда. – Мотаеше се на отсрещния тротоар и гледаше прозорците ѝ. Все у дома си седи през последните дни, а също и брат му.

– Така каза и Баркли?

– Да не би друг да се е залепил за нея?

– Точно същото ме попита и тя. Може да е представата на някой откачен фен за изненадващ подарък. Както се разбра, тя е имала някога царевичен смок.

– Колкото и змии да е имал човек, не му е драго някой да му пусне такава през вратата късно вечерта – отбеляза Мидж.

– Съгласен съм. Да си виждала вече полицаи да посещават Франковците?

– Не – отговори Мидж.