Отприщен гроб

– Добре, ще се обадя пак на клиентката. Това означава, че може би трябва някой да наблюдава известно време и нейната къща освен тази на братята.

– Господи, кой да помисли, че тези малоумници ще отнемат толкова ресурс?

– Не и аз – призна Страйк.

След като затвори, взе вейп устройството си, намръщи се леко, когато вдиша никотин, за момент потънал в мисли. После отново върна вниманието си на седмичния график.

Литълджон и Шах бяха имали почивка предишната вечер. Извънбрачните похождения на Голямата стъпка се ограничаваха до часовете на деня и той се прибираше всяка вечер при раздразнителната си, изпълнена с подозрения съпруга. Страйк все още се питаше дали идеята, хрумнала му току-що, е нелепа, когато телефонът му иззвъня отново, пак като преди с прехвърлено от офиса обаждане. Очакваше да чуе клиентката си актриса и твърде късно осъзна, че насреща бе Шарлот Камбъл.

– Аз съм. Не затваряй. В твой интерес е да чуеш какво имам да кажа.

– Ами казвай го тогава – подразнен отвърна Страйк.

– Обади ми се журналистка от „Мейл“. Опитват се да съставят някакъв долнопробен репортаж за теб, в който да разправят как спиш с клиентките си жени. В духа на приказката как крушата не пада по-далеч от дървото.

Страйк усети всяка част от тялото му да се напряга.

– Казах ѝ, че не вярвам да си спал с клиентка, че си много почтен и спазваш строго професионалната етика по този въпрос. Освен това ѝ заявих, че изобщо не си като баща си.

Страйк не би могъл да определи точно какво изпитва в момента, бе смътна изненада, примесена с бегли останки от някогашните му чувства към нея, всичко това подсилено от тъжния глас – същия онзи, който бе чувал някога в края на най-тежките им скандали, когато упоритата страст на Шарлот към конфликти я оставяше изчерпана и нетипично искрена.

– Знам също, че тя и нейни колеги са били при някои от бившите ти приятелки – осведоми го Шарлот.

– Кои?

– Мадлин, Киара и Елин – отвърна Шарлот. – Мадлин и Елин са заявили, че никога не са наемали частен детектив и са отказали по-нататъшен коментар. Киара каза, че само се изсмяла, когато ѝ позвънили от „Мейл“, и после затворила.

– Откъде, по дяволите, са узнали, че съм бил с Елин – промърмори Страйк повече на себе си, отколкото на Шарлот. Тази връзка, свършила с огорчение, бе съпроводена с пълна дискретност от двете страни, както си бе мислил.

– Мили, хората говорят – въздъхна Шарлот. – Би трябвало да го знаеш, след като целта на собствената ти професия е да ги разприказваш. Просто исках да си наясно, че никой не сътрудничи, а и аз направих каквото можах. Аз и ти най-дълго бяхме заедно, това би трябвало да се брои за нещо.

Страйк затърси какво да каже и накрая успя да изрече само:

– Ами… благодаря.

– Моля – отвърна Шарлот. – Знам, мислиш си, че искам да ти съсипя живота, но не е така. Ни най-малко не го искам.

– Никога не съм мислил, че искаш да ми съсипеш живота. – Страйк потърка лицето си с длан. – Просто съм с впечатлението, че не възразяваш да го пообъркаш малко.

– За какво говориш?

– Пускаше разни мухи на Мадлин.

– О… Е, да, мъничко.

При този отговор Страйк, без да иска, се разсмя.

– Как си ти със здравето?

– Добре съм.

– Наистина ли?

– Да, засякоха го рано.

– Е, благодаря ти за поведението пред „Мейл“. Ще се надявам да не са научили достатъчно, че да стигнат до статия.

– Блуи – изрече тя настойчиво и сърцето му замря.

– Какво?

– Не може ли да се видим? Само да пийнем. Да поговорим.

– Не – уморено отвърна той.

– Но защо?

– Защото всичко е приключило. Постоянно ти го повтарям. Между нас вече няма нищо.

– Не може ли да бъдем поне приятели?

– Боже господи, Шарлот. С теб никога не сме били приятели.

– Как можа да го кажеш?

– Такава е истината. Това, което си причинихме един на друг, приятелите не го правят. Приятелите си пазят гърба взаимно. Искат другият да е добре. Не вадят нокти насреща му всеки път, като има проблем.

Дишането ѝ звучеше накъсано в ухото му.

– Ти си с Робин, нали?

– Любовният ми живот вече не е твоя работа – каза Страйк. – Казах ти го в пъба миналата седмица. Желая ти всичко добро, но не…

Шарлот затвори.

Страйк остави телефона си на кухненската маса и отново посегна към вейп устройството. Минаха няколко минути, преди да е в състояние да укроти обърканите си мисли. Накрая върна вниманието си към графика на екрана пред него с очи, приковани към името Литълджон. След още известно време, прекарано в размисъл, пак взе телефона си и отново позвъни на Пищяла.

48

…лошотията на нисшия човек се връща към самия него.

В дома му настъпва разкол. Тук е в действие природен закон…

„Идзин“, или „Книга на промените“