Отприщен гроб

И все пак стратегията ѝ за обективен анализ на средствата на Църквата за индоктриниране беше успешна само донякъде. При положение че бе държана в перманентно състояние на изтощение, ѝ представляваше голямо усилие да разсъждава как е налагано подчинението, далеч по-лесно бе просто да се подчинява. Накрая Робин нацели хитър начин да си представя как разправя на Страйк за задачите пред себе си. Това я принуждаваше да отхвърли всякакъв църковен жаргон, защото той не би го разбрал или по-вероятно би го иронизирал. Представата как Страйк би се смял на онова, с което бе принудена да се занимава – макар че все пак го ценеше достатъчно, та да се съмнява, че би намерил Откровението за смешно, – беше по-добър начин да се държи здраво стъпила в реалността на света извън Чапман Фарм и така дори загърбваше навика да реди мантри, защото се тренираше да си представя как ѝ се ухилва Страйк, като я залавя да го прави. На Робин ни веднъж не ѝ хрумна да си представя, че говори на Мърфи или на някоя от приятелките си, а не на Страйк. С отчаяно нетърпение очакваше следващото му писмо донякъде защото искаше да чуе мнението му по повод на полароидните снимки, които бе поставила в пластмасовия камък предишния четвъртък, но също и защото зърването на почерка му доказваше, че той е реален, не просто полезен продукт на въображението ѝ.

Преходът през тъмното поле и през гората следващия четвъртък беше най-лесният ѝ дотук, защото маршрутът между дърветата ѝ бе станал познат. Когато отвори пластмасовия камък и включи фенерчето, видя по-дълго писмо на Страйк от предишните и две блокчета „Кадбъри“. Едва когато разви едното и се настани зад дърво, та да е сигурна, че светлината от фенерчето не е видима за някой, който можеше да гледа към гората от фермата, осъзна, че няма бележка от Райън. Твърде нетърпелива и гладна, та да се тревожи за това сега, загриза шоколадчето, докато четеше писмото на Страйк.

Здравей,

Последното ти писмо беше извънредно интересно. Металната кутия, която описваш, датира от 1987 година. Ако приемем, че е била собственост на човека, направил снимките, и че кутията е отнесена във фермата още нова, озовала се е там преди основаването на Църквата, което може да предполага, че нашият аматьор фотограф е бил там по времето на комуната, та макар и хората на снимките да са пристигнали по-късно. Би могло да са братята Краудър, Коутс, самият Уейс, Ръст Андерсън или някой, за когото не знаем. Склонен съм да изключа братята Краудърс или Коутс, защото тяхна специалност са децата от предпубертетна възраст. Косата на русото момиче прилича на тази на Чери Гитинс, макар очевидно да е имало повече от една къдрава блондинка там. Питах се също за момчето с татуировка на ръката. Пищяла ми е уредил среща с Джордан Рийни, така че ще го попитам има ли черепи под ръкава.

Други новини: Франк Едно пусна поздравителна картичка в процепа за поща във външната врата на клиентката. Трудно е да му се отправят официални обвинения за това, но Баркли откри, че по-възрастният брат се е разголвал на публично място, а другият има предишна присъда за неправомерно следене. Обадих се на Уордъл и мисля/надявам се полицията да ги посети.

Все още сме обременени с Литълджон, уви. Уордъл препоръча бивш полицай и направих интервю с него, но той прие работа при Патерсън. Каза, че плащал по-добре. За мен бе нещо ново, Дев ми беше казал, че там заплащането е по-ниско. Може би просто не е харесал мен.

Пат е в лошо настроение.

Мърфи се извинява, че няма писмо, трябвало да замине на север. Праща ти поздрави.

Да се пазиш там и във всеки момент, в който поискаш да излезеш, ние имаме готовност.

С х

Робин разви второто шоколадче, подпря купчинката листове на коляното си и започна да пише отговор, като често спираше да отхапе от блокчето и да си припомни какво има да съобщи на Страйк.

След като се извини, че няма новини за Уил Еденсор, продължи:

Казах ти за двете момичета, които изпуснаха момченцето да избяга. И на двете главите са обръснати. Очевидно е наказание, което означава, че Луиз и Емили Пърбрайт също са наказани, но още не знам защо. Не можах повече да разговарям с Емили Пърбрайт. Преди две вечери видях гърба на чернокожо момиче две легла през моето. Беше нашарен със странни белези, сякаш е влачена по пода. Не съм имала възможност засега да говоря с нея. Бедата е, че всички тук странят от хора, които са мъмрени или наказани, така че твърде много ще бие на очи, ако заговоря такива.