Отприщен гроб

Пет минути по-късно той се качи при нея горе в Дъбовата зала – помещение с нисък таван и слабо осветено. Тя беше свалила палтото си, под което беше с впита червена рокля, и седеше на ъглова маса с гръб към залата. Страйк остави чашата ѝ с вино на масата, после се настани срещу нея с двойно уиски. Не възнамеряваше да остане дълго колкото за голяма бира.

– Отворила си голямата си уста за мен.

– Не, не съм.

– „Източник в Съдебната палата Лавингтън…“

– Знам какво пише!

– Трябва пределно ясно да заявиш на този тип Хонболд, че никога не съм ти давал съвети за подслушване и наблюдение.

– Вече му го казах!

– Значи и той е видял статията, така ли?

– Да. От „Мейл“ също са го погнали. И от „Сън“. Но той ще отрече всичко – добави тя с трепереща долна устна.

– Не се и съмнявам.

Страйк гледаше без капка съчувствие как Бижу изрови салфетка от джоб и попи внимателно очи, за да не размаже грима си.

– И какво смяташ да правиш, когато репортерите цъфнат на прага ти? – попита я.

– Ще им кажа, че никога не съм спала с него. Така иска Андрю.

– Ще отречеш, че и с мен си спала.

Тя не каза нищо. Като подозираше, че знае какво се крие зад мълчанието ѝ, той заяви:

– Няма да бъда косвена жертва в цялата тази история. Срещнали сме се на кръщене и толкова. Ако още си мислиш, че Хонболд ще хукне да се развежда с жена си от ревност, че сме преспали, силно си заблудена. Не с пръст не бих те докоснал, но и с весло за гемия.

– Мръсник – изграчи тя, като още бършеше очите и носа си. – Аз те харесвах.

– Въртеше игричка, която се обърна срещу теб, но аз нямам намерение да заставам под кръстосания огън, затова бъди наясно, че ще настъпят последици, ако се опиташ да си спасиш реномето, като кажеш, че сме имали връзка.

– Ти заплашваш ли ме?! – прошепна тя над мократа салфетка.

– Предупреждавам те – отвърна Страйк. – Изтрий всички съобщения, които си ми пращала, както и телефонния ми номер.

– Или?

– Или ще има последствия – повтори той. – Частен детектив съм. Работата ми е да узнавам разни неща за хора, които те смятат, че са скрили много успешно. Освен ако няма нещо в миналото ти, което не желаеш да видиш отпечатано в „Сън“, не си и помисляй да ме използваш, за да измъкнеш предложение за брак от Хонболд.

Тя беше престанала да плаче. Изражението ѝ сега бе сурово, но на него му се стори, че е леко пребледняла под фондьотена. Накрая извади телефона си, изтри номера му и разменените между двамата съобщения, както и снимките, които му беше изпратила. Страйк направи същото на своя телефон, изгълта уискито си наведнъж и се изправи.

– Така. Пълно отрицание пред всички и работата ще отшуми – заяви на тръгване.

Излезе от „Кораба“ без никакви угризения за тактиката, която бе възприел току-що, но обзет от силен гняв към нея и към себе си. Времето щеше да покаже дали от „Мейл“ нямаше да цъфнат на собствения му праг, но докато вървеше назад към метростанция „Холборн“, се закле, че това ще е последният случай, при който е подложил на риск себе си и кариерата си заради безцелна авантюра, предприета да отклони мислите му от Робин Елакот.

45

Всяка връзка между индивиди носи със себе си опасност

да бъде предприет погрешен завой…

„Идзин“, или „Книга на промените“

На Робин ѝ се наложи да носи със себе си цяла седмица намерените полароидни снимки, преди да ги остави в пластмасовия камък в четвъртък вечер. Не посмя да ги скрие някъде в спалното помещение, но близостта им до кожата ѝ беше постоянен източник на тревога да не се изплъзнат изпод анцуга ѝ. Четвъртият ѝ поход до гората и обратно бе милостиво лишен от събития и тя се върна благополучно в леглото си, без да бъде засечена, с дълбоко облекчение, че се е отървала от снимките.

На следващата вечер след цял ден лекции и редене на мантри Робин се върна в спалното помещение с другите жени и завариха там алени анцузи да лежат по леглата им вместо оранжеви.

– Защо цветът е сменен? – попита с оцъклено изражение вдовицата Марион Хъксли.

Марион, от чиято рижа коса вече се подаваше два пръста бяла в основата, често задаваше ненужни въпроси или говореше, когато всички други мълчаха.

– Още ли не си дочела „Отговорът“? – тросна ѝ се Вивиън с щръкналата коса. – Трябва да сме влезли в Сезона на Откраднатия пророк. Неговият цвят е червеният.

– Много добре, Вивиън – обади се Бека Пърбрайт и се усмихна през няколко легла, а Вивиън видимо се наперчи.

Но на леглото на Робин редом със сгънатия червен анцуг имаше още нещо: кутийка с обезцветяваща течност за коса и върху нея листче с текст, който тя разпозна като цитат от „Отговорът“.

Фалшивата същност жадува

за изкуственото и неестественото.

Истинската същност копнее

за истинското и естественото.

Робин се огледа в спалното помещение и видя, че зеленокосата Пени Браун също разглежда тубичка с обезцветител за коса. Погледите им се срещнаха; Робин се усмихна и посочи към банята, а Пени отвърна на усмивката ѝ и кимна.