Отприщен гроб

Всичките бяха избледнели, но образите по тях още си личаха. На най-горната снимка бе гола и пълнолика тъмнокоса млада жена – вероятно тийнейджърка, – която носеше маска на прасе, а краката ѝ бяха широко разтворени. На втората бе друга жена, руса, в която изотзад проникваше набит мъж – и двамата бяха с маски на прасета. На третата мъж с череп, татуиран на бицепса му, содомизираше по-дребен мъж. Робин припряно прегледа снимките. Общо четирима голи хора бяха снимани в различни сексуални комбинации в пространство, което Робин не разпозна, макар че като нищо можеше да е хамбарът, напуснат преди малко от нея. На всяка снимка бяха с маските на прасета. Робин пъхна отново полароидите в сутиена си и остана с него, след като свали анцуга. Излезе от кабинката, изгаси лампата в банята и се върна в леглото си. Когато най-сетне се приготви да заспива, далечен писък процепи тишината. Идваше откъм храма.

– Моля те, не, мама… не, моля те, моля те!

Ако други от околните легла го бяха чули, не издадоха и звук.

43

Шестица на четвърта позиция:

Забъркани глупости носят унижение.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Шест дни, след като Робин откри полароидните снимки в старата метална кутия от бисквити, обстоятелство, неизвестно на Страйк, той свика следобедна среща на екипа, на която присъстваха всички от детективската агенция без Литълджон, тъй като следеше обект. Страйк бе избрал да я проведе в сутеренното помещение на любимия му местен пъб, където по това време нямаше друг освен тях. До неотдавна пъбът се казваше „Тотнъм“, но вече беше „Летящия кон“. Като фен на футболния клуб „Арсенал“ Страйк напълно одобряваше промяната. Докато чакаше идването на сътрудниците си, провери Пинтерест, за да види дали Тормент Таун е отговорил на съобщението му, но нямаше промяна в страницата.

– Не че се оплаквам, но защо правим срещата си тук? – попита Баркли десет минути по-късно. Мъжът, родом от Глазгоу, пристигна последен в помещението, застлано с червен мокет, тъй като имаше свободна вечер и се бе отбил в бара на горния етаж да си вземе голяма бира.

– За да не се появи Литълджон в офиса – обясни Страйк.

– Ще заговорничим срещу него ли?

– Вероятно няма да работи още дълго при нас, така че не е нужно да узнава повече за бизнеса ни – отвърна Страйк. – Утре ще интервюирам човека на Уордъл и ако мине добре, Литълджон е аут.

Шах, Мидж и Баркли дружно заявиха:

– Браво.

Страйк забеляза, че Пат остана мълчалива.

– Къде е той сега? – попита Мидж?

– Следи Франковците – отговори Страйк.

– Като стана дума, имам нещо за тях – обади се Баркли и измъкна от вътрешния джоб на сакото си два сгънати листа, които се оказаха фотокопирани статии от вестници. – Чудех се дали не можем да ги изобличим за измама при получаване на помощи и ето на какво попаднах.

Той бутна листовете към Страйк. И двата материала бяха съвсем кратки, макар че към единия беше приложена снимка на по-възрастния брат. Посочената фамилия не бе тази, под която в момента живееха братята, но малките имена бяха същите.

– По-младият е осъден условно за разголване на обществено място – каза Баркли на Шах и Мидж, докато Страйк четеше. – За по-големия се казва, че е негов болногледач. Нямам представа от какво се предполага, че страда.

– По-възрастният е осъждан за следене на друга актриса – отбеляза Страйк, докато четеше втория материал. – Съдията му дал условна присъда, тъй като бил болногледач на брат си.

– Типично – отсече сърдито Мидж и тропна чашата си на масата, с което леко притесни Шах, седящ до нея. – Поне петдесет пъти съм го виждала, докато бях в полицията. Към такива са много снизходителни, а после всички се правят на смаяни, когато някой от мръсниците бива обвинен в изнасилване.

– Браво, че си открил тази информация, Баркли – похвали го Страйк. – Мисля, че…

Мобилният телефон на Страйк зазвъня и той видя, че е Литълджон. Отговори.

– Току-що видях Франк Едно да пъха нещо в плик при външната врата на клиентката – съобщи Литълджон. – Пратих ти видеозапис.

– Къде е той сега?

– Отдалечава се.

– Добре, аз ще се обадя на клиентката да я предупредя. Остани с него.

– Ясно.

Литълджон затвори.

– Франк Едно току-що е пъхнал нещо в процепа за пощенската кутия на входната врата на клиентката – каза Страйк на останалите от екипа.

– Още мъртви птици ли? – осведоми се Мидж.

– Надали, освен ако не се побират в пощенски плик. Според мен трябва да уведомим полицията, че двамата Франк са били осъждани под други фамилии. Едно посещение от униформени може да ги откаже да я притесняват. Аз ще се погрижа за това – добави Страйк и си записа бележка. – Какво ново за Голямата стъпка?

– Вчера се върна в „Челси Клойстърс“ – отговори Шах.