Отприщен гроб

Посегна към стара ръчна чанта близо до върха на камарата. Облак прах се вдигна във въздуха, когато я отвори. Вътре нямаше нищо освен стар автобусен билет. Върна чантата обратно и тогава забеляза ръждясалия ъгъл на червена метална кутия с надпис „Животните на Барнъм“. Като малка много беше обичала тези бисквити, но не се бе сещала за тях от години. Това, че ги зърваше в тази обстановка, я накара да се замисли с копнеж за пълната сигурност, която бе предлагал семейният ѝ дом.

– Бо! – изкрещя глас точно пред хамбара и накара невидимия плъх да задраска по пода в опит да се скрие някъде далеч. И тогава в далечината женски глас извика:

Намерих го!

Робин дочу врява от гласове, някои изразяващи облекчение, други настояващи да знаят как Бо се е измъкнал. Реши, че най-добрата ѝ възможност е да излезе от хамбара и да се престори, че през всичкото това време е търсила Бо. Направи няколко крачки към отвора в задната стена, но се закова на място и погледна назад към мръсната камара с вещи, обзета от непреодолимо желание да погледне в онази метална кутия от бисквити. Беше замръзнала, притеснена, изтощена и ѝ отне няколко мига да разтълкува защо подсъзнанието ѝ диктува, че присъствието на тази кутия във фермата е странно. И тогава го осъзна: тук имаше пълна забрана за захар, така че защо някой би донесъл бисквити? Въпреки спешната нужда да се присъедини към издирващите навън, преди отсъствието ѝ да е забелязано, Робин отново бързо се покатери на преобърнатата ръчна количка и издърпа кутията.

На капака бяха нарисувани четири циркови животни в клетки и балони. В златист кръг бе изписано „85-а годишнина“. Отвори кутията, за която бе очаквала да е празна, защото бе съвсем лека, но се оказа тъкмо обратното: вътре откри избелели полароидни снимки. На тази слаба светлина ѝ бе невъзможно да види какво има на тях, затова Робин ги извади, тикна ги в сутиена си, както правеше с камъчетата, маркиращи дните. Затвори отново кутията и я върна където я беше намерила. После забърза към пролуката в задната стена на хамбара и се провря обратно навън.

Ако се съдеше от далечния шум, носещ се от двора, май всички във фермата бяха вече будни. Робин се затича, отмина трапезарията и храма и се присъедини към скупчилите се хора, повечето по пижами. В момента вниманието бе насочено към Мадзу Уейс, която стоеше между гробовете на Откраднатия пророк и Златната пророчица в своята дълга оранжева роба. До нея стоеше Луиз Пърбрайт, държаща в ръце борещо се малчуганче с памперс, за което Робин предположи, че е беглецът Бо. Като се изключеше скимтенето на малкия, цареше пълна тишина. На Мадзу не ѝ бе нужно да повишава глас, та всички в тълпата да я чуят.

– Кой беше дежурен в детското спално помещение?

След кратко колебание напред излязоха две тийнейджърки, едната руса и късо подстригана, другата с дълга тъмна коса на масури. Втората плачеше. Робин, която наблюдаваше сцената през многото глави пред нея, видя двете момичета да падат на колене и да пълзят в краката на Мадзу, сякаш го бяха репетирали.

– Моля те, мама…

– Разкайвам се, мама!

Когато стигнаха до ръба на робата на Мадзу, тя я повдигна леко и с безизразно лице наблюдаваше как двете момичета с плач целуваха краката ѝ. И после изрече остро:

– Тайо.

По-големият ѝ син си проправи път през струпалото се множество.

– Отведи ги в храма.

– Мама, моля те – взе да вие русото момиче.

– Хайде – изръмжа Тайо, грабна ръцете на двете момичета и насилствено ги изправи на крака. Робин бе потресена от това как момичето с дългата коса на масури се бе вкопчило в крака на Мадзу, а тя гледаше безучастно как синът ѝ потътри двете настрани. Никой не попита какво ще се случи с момичетата, никой не продума, дори не помръдна.

Мадзу отново се обърна към тълпата, а Луиз се обади:

– Да го върна ли обратно в…?

Но Мадзу каза:

– Не. Ти – посочи към Пени Браун – и ти – каза на Емили Пърбрайт, – отнесете го в детското спално помещение и останете там.

Пени отиде да поеме момченцето, но то се вкопчи в Луиз. Жената го откъсна от себе си и го подаде. Писъците му заглъхнаха, когато Пени и Емили минаха под арката, водеща към детските спални помещения.

– Може да се връщате по леглата – каза Мадзу на събралите се. Обърна се и закрачи към храма.

Когато се върнаха в спалното помещение, никоя от жените не поглеждаше другите, нито някоя проговори. Робин забързано отиде в банята и се заключи в кабинка, преди да извади снимките от сутиена си, за да ги разгледа.