Отприщен гроб

Разделиха се пред „Летящия кон“. Шах се върна в офиса да довърши писмена работа и остави Страйк пред пъба да беснее вътрешно и да се самообвинява. Бе опитвал предостатъчно и от двете, за да е наясно, че имаше огромна разлика между това да се чувстваш жертва на несправедлива съдба и да ти се налага да приемеш, че сам си навлякъл бедите си поради глупост. Беше предупреден от Илза, че Бижу е бъбрива и недискретна, и какво направи? Изчука я повторно. След като с години бе избягвал да е в светлината на прожектора – даваше показания в съда само с пораснала брада, отказваше всякакви интервюта за медиите и приключи предишна връзка с жена, която бе искала да се снима заедно с него на важни светски събития, – взе че легна с някаква, за която знаеше, че има голяма уста, но се оказа, че имала още и женен любовник, известен в обществото.

Позвъни на Бижу, но бе прехвърлен на гласова поща. Остави ѝ съобщение да му се обади спешно, а после се свърза с Илза.

– Здравей – каза тя и звучеше хладно.

– Обаждам се да се извиня – подхвана Страйк и това беше вярно, но само донякъде. – Не биваше да ти се нахвърлям така. Знам, че просто се опитваше да се погрижиш за мен.

– Така беше, да – каза Илза. – Добре, извинението ти е прието.

– Ти се оказа съвършено права – продължи Страйк. – Името ми се появява в днешния брой на „Прайвит Ай“, свързано с нея и женения ѝ любовник.

– О, по дяволите, да не би Андрю Хонболд? – възкликна Илза.

– Познаваш ли го?

– Само бегло.

– В списанието намекват как, освен че я чукам, ѝ помагам да инсталира в спалнята на Хонболд скрити камери и микрофони.

– Корм, съжалявам… Тя от цяла вечност се мъчи да го разведе с жена му. Заявява го напълно открито.

– Не виждам как Хонболд ще се ожени за нея, ако си мисли, че тя е пратила по него частен детектив. Къде е тя в момента, знаеш ли?

– Трябва да е в Съдебната палата Лавингтън – отвърна Илза.

– Добре, ще ида да я причакам там.

– Дали е разумно – усъмни се Илза.

– По-лесно ще ми е да я сплаша лично, отколкото по телефона – отвърна мрачно Страйк, който вече бе поел към метростанцията.

44

Човек задължително трябва да прекрати общуването

с недостойни и повърхностни хора.

Важно е да бъде твърд и категоричен.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Страйк за пръв път се радваше, че Робин е в Чапман Фарм. Извършил бе непростима глупост и макар да бе вероятно последствията да са по-тежки за него самия, отколкото за агенцията като цяло, предпочиташе Робин да остане в неведение за бъркотията, в която се бе замесил.

След като издири адреса, предприе краткото пътуване по Централната линия, слезе от метрото на Холборн и тръгна към Линкълнс Ин. После зае позиция зад едно дърво в градините, откъдето можеше да наблюдава неокласическата фасада на Съдебната палата Лавингтън, и зачака.

Стоял бе там близо час, като видя няколко души да влизат и повече да напускат сградата, когато мобилният му телефон иззвъня. Очакваше да види, че е Бижу, но беше Пищяла.

– Здрасти, Горелка, обаждам се само да ти кажа, че си уреден за среща с Рийни. На двайсет и осми май. Не можах да издействам по-ранна дата.

– О, благодаря, Пищял, това е чудесна новина – каза Страйк, без да откъсва очи от входа на сградата на Бижу. – Той знае, че ще отида, нали?

– О, да, знае – отвърна Пищяла. – Ще разполагаш там с гаранция, че ще бъде отзивчив.

– Още по-хубаво. Много ти благодаря.

– Е, наслука – пожела Пищяла и затвори.

Страйк тъкмо бе прибрал телефона в джоба си, когато вратата на Съдебната палата Лавингтън се отвори и Бижу заслиза по стълбите, облечена в яркочервено палто. Пое в посока метростанцията. Страйк ѝ даде известна преднина, след което я последва. Докато вървеше, отново набра номера ѝ. Тя извади телефона си от чантата, погледна екрана и го върна обратно, без да отговори.

Тъй като държеше да се отдалечат достатъчно от Съдебната палата Лавингтън, та да се избегне вероятна среща с колеги на Бижу, Страйк продължи да върви още петдесет метра зад обекта си, докато тя влезе в тясната Гейт Стрийт. Тук тя забави крачка, извади телефона си, очевидно за да прочете неотдавна получено съобщение, и накрая спря, за да изпрати отговор. Страйк забърза към нея и когато тя отново прибра телефона в чантата си, я извика по име.

Тя се озърна и бе нескрито ужасена, като видя кой я вика.

– Искам да поговорим тук, вътре – съобщи намръщено и посочи пъб на име „Кораба“, сврян в пешеходна уличка, видим между две сгради.

– Защо?

– Чете ли днешния брой на „Прайвит Ай“?

– Аз… да.

– Ами тогава знаеш защо.

– Аз не…

– Не искаш да те виждат с мен? Ами тогава да ми беше отговорила по телефона.

Тя имаше вид, че иска да му откаже да тръгне с него, но все пак го остави да я поведе към уличката. Когато той задържа отворена вратата на „Кораба“, Бижу влезе вътре с ледено изражение.

– Предпочитам да идем на горния етаж – каза му.

– Не възразявам – отговори Страйк. – Какво искаш да пиеш?

– Все едно… червено вино.