Отприщен гроб

За изненада на Робин при мивката стоеше Луиз и внимателно бръснеше главата си пред огледалото. Погледите им се срещнаха за кратко. Луиз първа отмести очи. След като обърса с кърпа сега напълно голата си глава, тя излезе от банята, без да проговори.

– Хора ми казаха – прошепна Пени, – че си бръснела така косата от цяла година.

– Леле! – ахна Робин. – Знаеш ли защо?

Пени поклати глава.

Колкото и да бе уморена и подразнена, че трябва да прахосва ценно време за сън, за да сваля синята боя от косата си, Робин все пак се зарадва на възможността да говори свободно с друг член на Църквата, особено с такъв, чиято дневна програма толкова рязко се отличаваше от нейната.

– Как я караш? Почти не те виждам, откакто бяхме заедно в Огнената група.

– Чудесно – отвърна Пени. – Много добре.

Кръглото ѝ лице беше отслабнало от пристигането им насам и под очите ѝ имаше сенки. Застанали редом пред огледалото в банята, Робин и Пени отвориха тубичките и започнаха да нанасят продукта върху косите си.

– Щом това е началото на Сезона на Откраднатия пророк – заговори Пени, – скоро ще видим истинско Явление.

Звучеше едновременно развълнувана и уплашена.

– Беше невероятно да зърнем Удавената пророчица, нали? – каза Робин.

– Да – кимна Пени. – Беше толкова… Веднъж като си видял такова нещо, няма вече връщане към нормалния живот, нали? То е един вид доказателство.

– Абсолютно – потвърди Робин. – И аз чувствам същото.

Пени се вгледа с безутешно отчаяние в отражението си сега, когато зелената ѝ коса бе покрита с гъста бяла паста.

– И без друго отдолу израстваше истинският ми цвят – каза, като се насилваше да убеди сама себе си, че се радва да върши това.

– Е, с какво се занимаваш? – попита Робин.

– С много неща – отвърна Пени. – Готвя. Работя в зеленчуковата градина. Помагам и на Джейкъб. Тази сутрин си поговорихме много приятно за духовното единение.

– Наистина ли? – попита Робин. – Аз не съм имала още такова… А как е Джейкъб?

– Определено се оправя – отвърна Пени, очевидно под впечатлението, че на Робин ѝ е известно всичко за него.

– О, хубаво – каза Робин. – Чула бях, че не е добре.

– Е, то се знае, че не беше – хем възбудена, хем донякъде предпазлива вдигна рамене Пени. – Не е лесно. Хора, които не разбират това за фалшивата същност и чистия дух, не могат да се излекуват бързо.

– Така е – кимна Робин. – Но според теб той се поправя, така ли?

– О, да, определено – отвърна Пени.

– Много мило от страна на Мадзу, че го настани във фермерската къща – каза Робин с намерение да научи нещо повече.

– Да – отвърна Пени, – но с всичките му проблеми нямаше как да остане в общото спално помещение.

– Е, то се знае – отвърна в тон Робин. – Доктор Джоу изглежда много добър човек.

– Да, Джейкъб е щастливец, че има доктор Джоу насреща, за него би било истински кошмар да е навън в света. Там подлагат на евтаназия такива като Джейкъб.

– Мислиш ли?

– Ами да, естествено – учуди се Пени на наивността на Робин. – Държавата не иска да се грижи за такива и те са тихомълком приключвани от НОО. Така им казва доктор Джоу, Нацистки отряд на омразата – добави тя, после тревожно погледна към косата си в огледалото. – Колко дълго мислиш, че преседя? Човек трудно се ориентира без часовник.

– Може би пет минути – предположи Робин. Реши да се възползва от това, че Пени спомена часовник, и да насърчи момичето да сподели нещо негативно, което може да е забелязала в УХЦ, затова изрече безгрижно: – Странно, че ние трябва да свалим боята си. Косата на Мадзу надали е естествено толкова черна. Трябва да е над четиресет, а няма и един бял косъм.

Поведението на Пени мигом се промени.

– Да се критикува външността на хората е материалистичен подход.

– Аз не съм…

– Плътското не е от значение. Важен е единствено духът.

Тонът ѝ бе дидактичен, но в очите ѝ се четеше уплаха.

– Знам, но след като не е от значение как изглеждаме, защо трябва да сваляме боята си? – зададе Робин логичен въпрос.

– Защото… пише го на листчето върху кутията. Истинската същност е естествена.

Вече сериозно разтревожена, Пени се шмугна в душкабина и затвори вратата след себе си.

Когато Робин прецени, че са изтекли двайсет минути, съблече анцуга си, изми под душа продукта от косата си, изсуши се и погледна в огледалото да се увери, че вече няма следа от синята боя, след което се върна в спалното помещение, облечена в пижамата си.

През всичкото това време Пени остана скрита в душкабината.

46

Индивид се оказва в среда, пропита със зло,

но връзките му с нея са външни.

В себе си е в отношения с духовно извисен човек.

„Идзин“, или „Книга на промените“