Отприщен гроб

Малко след пладне във вторник Страйк се изкачваше с ескалатора на метростанция „Слоун Скуеър“, готов да поеме следенето на Голямата стъпка, който отново се бе отдал на любимото си развлечение в големия хотел, пълен със сексуални труженички. Сред малките плакати, поставени в рамки, по стените край ескалатора, много от които рекламираха представления в Уест Енд и козметични продукти, Страйк забеляза няколко с добре подбрана снимка на Папа Джей, сърцевидното лого на УХЦ и надпис Допускате ли възможността?

Детективът тъкмо бе излязъл от метростанцията на улицата, където валеше дъжд, и телефонът му зазвъня. Насреща заговори Шах със странен задавен глас.

– Фпипах го.

– Какво го направи?

– Фпипах го на фнимка. Ижлижа от фтая, жад него е момиче фамо по копринени чорапи… Прощавай, тече ми кръв.

– Какво се случи? – попита Страйк, макар вече да се досещаше.

– Той ме цапардофа по лицето, мамка му.

Пет минути по-късно Страйк влезе в „Роза и Корона“ на Лоуър Слоун Стрийт и завари най-красивия си сътрудник седнал на ъглова маса с разцепена устна, подпухнало ляво око и подут нос и с чаша бира пред него.

– Няма фтрашно, не е фчупен – посочи носа си Шах и така предвари първия въпрос на Страйк.

– Лед – беше едносричният отговор на Страйк и той се отправи към бара, като се върна с безалкохолна бира за себе си, чаша, пълна с лед, и чиста кърпа, която взе от заинтригувана сервитьорка.

Шах изсипа леда върху кърпата, зави го и притисна вързопчето към лицето си.

– Наждраве. Ето, виж.

Шах бутна телефона си през масата към Страйк. Екранът беше счупен, но снимката на Голямата стъпка бе отчетлива зад строшеното стъкло. Беше щракнат в миг на ярост със зейнала уста и вдигнат юмрук, а зад него надничаше ужасено голо момиче.

– Ето на това вече му се казва доказателство – заяви Страйк. – Отлична работа. Значи прикритието като топлотехник проработи?

– Нямах нужда от него. Пошледвах вътре едър мъжага, дето вървеше точно шлед Голямата штъпка. Повишях в коридора. Шпипах го на ижлижане. Бържо го прошнах, нищо че е толкова грамаден.

– Браво на теб – възхити се Страйк. – Сигурен ли си, че не ти трябва лекар?

– Не, ще ше оправя.

– Ще се радвам да му видя края на този случай – каза Страйк. – Мидж е права, клиентката беше голяма досада. Сега вероятно ще си получи своите няколко милиона при развода.

– Аха. Жначи поемаме нов шлучай? От шпишъка ш чакащи? – попита Шах.

– Да – отговори Страйк.

– Въпреки че Франковците вече е работа жа трима души?

– Чул си за змията, значи?

– Да, Баркли ми кажа.

– Ами вече не е за трима. Пак си е за двама.

– Как така?

– Третото наблюдение ще го вършат едни момчета, на които плащам на ръка – отговори Страйк. – Не играят често на правата страна, но пък са опитни в наблюдението. Обикновено го извършват над места, които се канят да оберат. Струва ми цяло състояние, но искам да докажа, че Патерсън стои зад това. Мръсникът ще окайва деня, в който е замислил да ми причинява гадости.

– А какъв ти е проблемът ш него?

– Ядосва се, че съм по-добрият от двамата.

Дев се засмя, но рязко спря и потрепна от болка.

– Дължа ти нов телефон – каза Страйк. – Донеси ми касова бележка и ще ти я осребря. Сега е редно да се прибереш у дома и да си починеш. Прати ми снимката, като се върна в офиса, ще се обадя на съпругата на Голямата стъпка.

Сега на Страйк му хрумна внезапна мисъл.

– На колко години е жена ти?

– Какво? – учудено вдигна поглед Шах.

– Опитвам се да открия трийсет и осем годишна жена за случая с УХЦ – поясни Страйк. – Поне три пъти си е сменяла името, доколкото знам. Какво най-често посещават онлайн жени на тази възраст?

– Шигурно Мамшнет – отвърна Шах.

– Кое?

– Мамш… О, по дяволите. Мамснет[15] – изрече той с мъка. – Айша вше е там. Преж Фейшбук.

– Мамснет и Фейсбук – повтори Страйк. – Добро хрумване. Ще ги пробвам.

Половин час по-късно се върна в офиса и завари там Пат да зарежда хладилника с мляко. По радиото звучаха хитове от шейсетте години.

– Дев току-що е бил фраснат в лицето от Голямата стъпка – съобщи Страйк, докато окачаше палтото си.

– Какво? – изграчи Пат и погледна гневно Страйк, сякаш беше лично отговорен за това.

– Няма страшно за него – добави Страйк и отиде при чайника. – Отиде си у дома да си сложи лед на носа. Кой е следващият в списъка ни с чакащи?

– Онази откачалка с майката.

– Всички имат майки, не е ли тъй? – рече Страйк и постави в чаша торбичка с чай.

– Този иска майка му да бъде следена – уточни Пат. – Опасява се, че тя пропилява наследството му по млад любовник.

– А, ясно. Ако ми извадиш папката му, ще му се обадя. Литълджон да се е появявал днес?

– Не – отвърна Пат и видимо се напрегна.

– А обаждал ли се е?

– Не.

– Уведоми ме, ако направи едно от двете. Ще съм във вътрешния офис. Не се притеснявай, че ще ми прекъснеш работата. Ще ровя за игла в копа сено във Фейсбук и Мамснет.