Отприщен гроб

– Той се е опитвал да изобличи Църквата, нали така?

– Бил е бивш неин член – даде Страйк необвързващ го отговор.

– Ами ето какво… Аб знае, че от Църквата са го гръмнали. Наясно е, че те са поръчали убийството му. А и тя самата е убила някого, докато е била още с тях! Това не ви го каза, нали? Мен също ме заплаши. Закани ми се, че аз съм следващият!

Страйк не се впечатли от тези драматични изявления, както очевидно очакваше Саксън. И все пак придърпа бележника към себе си.

– Да започнем ли отначало?

Недоволството, изписано по лицето на Саксън, намаля малко.

– С какво си изкарваш прехраната, Бари?

– Това пък защо ти е да го знаеш?

– Стандартен въпрос – отвърна Страйк. – Не е нужно да отговаряш на него, ако не желаеш.

– Карам влак в метрото. Също като Патрик – добави, сякаш по-голямата бройка носеше сигурност.

– Откога познаваш Абигейл?

– От две години, така че знам много неща за нея.

– Запознахте се чрез Патрик, нали?

– Да, с една компания излязохме да пийнем. Тя постоянно е в мъжко обкръжение, това бързо го научих.

– А после излизахте ли сами двамата? – попита Страйк.

– Аха, казала ти е значи? – промърмори Саксън, но не беше ясно дали е ядосан, или доволен от това.

– Да, след като ти дойде при нашата маса в пъба – отговори Страйк.

– И какво каза? Защото бас държа, че не е било истината.

– Просто, че сте излизали заедно на по питие.

– Далеч повече от това беше. Тя на всичко е навита. После разбрах, че ходи с куп други мъже. Късмет имах, че не ми лепна нещо – отсече Саксън и леко вирна брадичка.

Страйк беше наясно за презрението у масата мъже към жени, склонни към авантюристичен секс, който или ги изключваше, или вече не ги включваше. Продължи да задава въпроси, целящи просто да прецени доколко достоверна ще е информация, предложена от Саксън. Имаше чувството, че тази стойност ще е нулева.

– Значи ти приключи отношенията, така ли?

– Да, не търпя аз такива работи – отново вирна брадичка Саксън. – Но после тя взе да ми се мръщи, че ходя във фитнеса, във „Форестър“ и навестявам Патрик. Обвинява ме, че я преследвам. Хич не се ласкай, миличка. Знам много неща за нея – повтори Саксън. – Тъй че никак не е умно да ме заплашва!

– Каза, че тя е убила някого, докато е била в Църквата – припомни Страйк с готова за писане химикалка.

– Ами… кажи-речи да – отвърна Саксън. – Защото Патрик я чул да вика по време на кошмар: „Нарежи го на по-дребно, на по-дребно!“. Отишъл да чука на вратата ѝ… каза, че издавала ужасни звуци… това било след като се е видяла с теб. Обяснила на Патрик, че разговорът ви ѝ върнал разни спомени.

Страйк бързо стигаше до заключението, че Абигейл и средата ѝ в детството и юношеството са обект на нездрав интерес от страна на нейния наемател и приятеля му, стигащ почти до извратено хоби. На глас каза:

– Как точно е убила онзи човек?

– Ще ти кажа. Разправила на Патрик, че във фермата имало някакъв хлапак, дето бил… – Саксън се почука с пръст по слепоочието – …не много с ума си. Направил нещо нередно и щял да бъде набит с камшик. Тя и някакво друго момиче го съжалили, промъкнали се, взели камшика и го скрили. Когато мащехата ѝ не могла да го намери, поръчала на група хора да го пребият. Взели да го налагат с юмруци и да го ритат. Щом мащехата решила, че му стига толкова, наредила да се претърси фермата за камшика и заплашила, че който го е взел, ще бере ядове. Аб и приятелката ѝ хукнали към кухнята, където го били скрили, и започнали да го режат на парченца, но не щеш ли, мащехата влязла, заварила ги и вместо това те самите били нашибани с камшика.

В тона на Саксън се долавяше злорадство, когато каза това.

– А слабоумното момче умряло – заключи той.

– След побоя ли?

– Не – отвърна Саксън. – Няколко години по-късно, след като напуснал фермата. Но нейна била вината, че го пребили. Казала на Патрик, че той така и не се оправил след тежките ритници, сигурно е получил мозъчно увреждане. Прочела във вестника, че е умрял, и решила, че е заради онова, което са му сторили.

– Защо е пишело за смъртта му във вестника?

– Защото се озовал в лоша ситуация, което нямало да се случи, ако не е имал мозъчно увреждане, та така че все едно тя го е убила. Сама си го е казала. И тя го е удряла и ритала.

– Била е принудена да го прави – коригира го Страйк.

– Пак си е убийство – настоя Саксън.

– Била е още дете или тийнейджърка в среда с голям тормоз…

– Ясно, ти също си ѝ се вързал – подсмихна се презрително Саксън. – Върти те на малкия си пръст, нали? Ама не си я виждал вкисната или ядосана. Да не си ѝ насреща…

– Ако това е престъпление, самият аз щях да лежа в затвора – възрази Страйк. – Какво каза за Кевин Пърбрайт?

– Ето точно тогава ме заплаши – отново се разгорещи Саксън.

– Кога беше това?

– Преди два дни, в „Гровнър“…

– Това бар ли е?

– Пъб. Разфуча се, задето съм там. Това е свободна страна. Не ѝ влиза в работата къде ходя да пия. Тя беше с някакъв тип от фитнеса. Аз просто му отправих дружеско предупреждение…

– Като онова, което отправи на мен ли?