Отприщен гроб

– Да – каза Саксън предизвикателно, – защото мъжете трябва да знаят каква е тя. Като излязох от кенефа, тя ме чакаше. Обърнала беше няколко чашки, лочи като смок. Каза ми да съм престанел да я следвам навсякъде. Попитах я за коя се мисли, може би за баща си, та да нарежда на хората какво им е позволено да правят. А тя рече: „Ако намесиш баща ми в това, ще му поръчам да те очисти, ще ида да му кажа как обикаляш наоколо и плюеш по Църквата. Не знаеш с кого си се захванал“. Отвърнах ѝ, че дрънка врели-некипели, а тя взе да ме блъска по рамото. – Саксън несъзнателно вдигна ръка да докосне мястото, където вероятно го бе ударила Абигейл. – Каза ми: „Те имат оръжие…“.

– Казала е, че в Църквата имат оръжие?

– Да. А после каза: „Съвсем неотдавна убиха един, дето дрънкаше гадости за тях, така че престани да ме нервираш“. Попитах я: „Как ще го приемат в пожарната, като ида в полицията и се оплача, че ме заплашваш?“. Защото имам с какво да я натопя, ако държи да продължава тая шибана игра – нареждаше Саксън, като едва успяваше да си поеме дъх. – Сигурно знаеш какво правят в онази Църква. Постоянно всеки се чука с всеки. Ето така е отгледана тя и след като не ѝ е харесвало, защо тогава всяка вечер ляга с различен? Понякога с двама наведнъж…

– Тя каза ли, че е виждала оръжие в Чапман Фарм?

– Да. Тоест видяла е оръжието на престъплението, а не е съобщила…

– Няма как да е видяла оръжието, с което е убит Кевин Пърбрайт. То е модел, който тогава не е съществувал.

Леко попарен за кратко, Саксън настоя:

– Добре, ама тя ме заплаши, че ще бъда застрелян!

– Е, ако мислиш, че е била сериозна заплаха, то непременно иди в полицията. На мен ми звучи, че жена се опитва да сплаши мъж, дето не приема „не“ за отговор, но може те да видят нещата различно.

Страйк се досещаше какво се върти в главата на Саксън зад мъничките му очички. Понякога, когато хора, обзети от силна злоба, изливаха пред други негодуванието си, някаква малка част от съзнанието им ги караше да се чуят с ушите на слушателите си и те бяха изненадани да открият, че не звучат тъй безукорни и невинни, каквито си се представяха.

– Ами може би ще ида в полицията, дявол го взел – каза Саксън и се изправи.

– Пожелавам ти успех – отвърна Страйк и също стана. – Междувременно може да позвъня на Абигейл да я посъветвам да си намери наемател, който не я изпява на приятел всеки път, когато тя крещи в съня си.

И може би защото Страйк се извисяваше с цяла педя над него, Саксън се задоволи само да изръмжи:

– Ами след като така виждаш нещата…

– Благодаря, че се отби – каза Страйк и отиде да отвори вратата към външния офис.

Саксън отмина Пат и затръшна стъклената врата зад себе си.

– Никога не се доверявам на хора със свински очички – изграчи офис мениджърът му.

– Имаш право да му нямаш доверие – отбеляза Страйк, – но не заради свинските му очички.

– Какво искаше тоя?

– Отмъщение – беше краткият и изразителен отговор на Страйк.

Той се върна във вътрешния офис, седна зад съдружническото бюро и прочете оскъдните бележки, записани, докато Саксън бе говорил.

Пол Дрейпър – мозъчно увреждане? Смърт във вестника? Оръжия в Чапман Фарм?

Неохотно, но с пълното съзнание, че това бе единственият сигурен начин да получи бързи резултати, взе мобилния си телефон и избра номера на Райън Мърфи.

50

Шестица в началото:

Заскърца ли слана под краката ти,

скоро ще има дебел лед.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Няколко неща се бяха случили в Чапман Фарм неотдавна, от които във вътрешностите на Робин се загнезди тревога, упорита като паразит.

Едно бе да заяви на Страйк сред пълната сигурност в офиса, че не се притеснява, задето ще бъде притискана за секс без предпазни средства с мъже от Църквата, а съвсем друго бе да седи на двучасова лекция в сутерена на фермерската къща за духовното единение и да гледа как всички жени наоколо ѝ кимаха, докато им се казваше, че „плътта е без значение, единствено важен е духът“. (Сега Робин знаеше откъде е научила Пени Браун тази мъдрост.)