Отприщен гроб

– Я се разкарай пък ти с шибаната си психотерапия – подвикна и на него Джеймс. – След като следят и застрелват хора…

– Щях да кажа – отново направи опит Ед, – че ако онова момиче Лин е склонно да свидетелства срещу Църквата…

– Тя е дъщеря на Уейс и няма да…

– Ти пък откъде знаеш, по дяволите?

– Знам достатъчно, че да не искам да бъда свързван с нея…

– Имаме дълг да се погрижим… – започна сър Колин.

– Не, нямаме и толкова! – кресна Джеймс. – Нито тя, нито проклетото ѝ окаяно дете ме интересуват. Онзи глупав малък боклук натресе в живота ни хората на Джонатан Уейс на мястото на майка ни, която нямаше да е мъртва, ако не беше УХЦ! Уил, онази Лин и шибаното им хлапе могат да вървят да се удавят…

Джеймс размаха чашата си с кафе по посока на реката в далечината, при което струя от почти врялата течност оплиска Робин по гърдите.

– …и да се присъединят към проклетата си пророчица!

Робин изписка от болка; Страйк викна: „Ей!“ и се изправи; Ед също понечи да се изправи, но слабият му крак поддаде; сър Колин изрече: „Джеймс!“ и докато Робин, дръпнала нагоре от кожата си изгарящата я тъкан и се оглеждаше трескаво за нещо, с което да се избърше, Ед се изправи след втори опит и опрял се с две ръце на масата, се развика към по-големия си брат:

– Втълпил си тази заблуда в главата си и толкова! Ракът не подлежеше на операция, когато го откриха, имало го е отпреди Уил да се присъедини към проклетата Църква! Като искаш да обвиняваш някого, обвини мен. Тя не отиде да се прегледа, защото седя до мен в болницата цели пет месеца!

Докато двамата братя си крещяха с всичка сила, Робин стана, намери ролка домакинска хартия, откъсна от нея, намокри я със студена вода на чешмата и я пъхна под блузата си, за да облекчи паренето върху кожата си.

– Замълчете… Млъкнете! – кресна сър Колин и се изправи. – Госпожице Елакот, безкрайно съжалявам, много ли пострадахте?

– Добре съм, добре съм – отвърна Робин, на която не ѝ бе драго да попива вряло кафе по гърдите си пред погледа на четирима мъже, тъй че им обърна гръб.

Джеймс, който май не осъзнаваше, че негова е вината за голямото тъмно петно върху кремавата блуза на Робин, отново подхвана:

– Що се отнася до мен…

– И няма да се извиниш ли? – изръмжа му Страйк.

– Не си този, дето ще ми каже…

– Заля с вряло кафе съдружничката ми!

– Какво?

– Нищо ми няма – излъга Робин.

След като избърса смъдящото място с хартията, тя я хвърли в кошчето за боклук и се върна на масата с прилепнала към нея мокра блуза. Взе сакото си от облегалката на стола и го облече отново, като наум си отбеляза, че вече е пострадала от двама синове на Еденсор. Може пък Ед да постигнеше хеттрик, преди да е напуснала къщата, и да я фрасне по главата с бастуна си.

– Съжалявам – стъписано промълви Джеймс. – Искрено се разкайвам… не беше нарочно…

– Уил също не е направил нарочно каквото е направил – заяви Робин, решила, че след като е попарена, може поне да извлече дивиденти. – Било е глупава и необмислена постъпка, той вече го съзнава, но целта му не е била да нарани някого.

– Искам това момиче Лин да бъде намерено – заяви сър Колин с тих глас и преди Джеймс да е успял да каже нещо, добави: – Не желая да чувам нито дума повече, Джеймс. Държа да бъде намерена. А след това…

Той погледна Страйк.

– Готов съм да финансирам още три месеца разследване на смъртта на Дайю Уейс. Ако можете да докажете, че е подозрителна, че тя не е божеството, в което са я превърнали, това може да помогне на Уил. Не откриете ли нищо до три месеца обаче, отказваме се. Междувременно, благодарете от мое име на вашия офис мениджър, че се грижи за Уил, а ние… ще се оглеждаме за онази червена воксхол корса.

106

Истина е, че все още има разделящи стени,

на които сме стъпили в конфронтация един с друг.

Ала трудностите са твърде големи.

Стигаме до тесен провлак и това

ни кара да се осъзнаем. Не можем да воюваме

и в това се крие добрият ни късмет.

„Идзин“, или „Книга на промените“

– Е, това е то – заключи Робин. – Няма корса.

По обратния път към Лондон бе поглеждала по-често от обикновено в огледалото за обратно виждане и беше сигурна, че не са следени.

– Дали да не позвъниш на семейство Еденсор, та да им кажеш, че е било фалшива тревога? – предложи.

– Който е бил в корсата, сигурно се е усетил, че сме ги видели – отвърна Страйк. – Все така смятам, че Еденсор трябва да са нащрек… Можеш да дадеш на химическо чистене тази блуза за сметка на агенцията – добави. Не му се искаше да го споменава, но сега в беемвето силно миришеше на кафе.

– Никое ателие за химическо чистене на света не може да изкара това петно – отвърна Робин, – а и без друго счетоводителят няма да признае такъв разход.

– Ами тогава вземи от парите за…

– Блузата е стара и я купих евтино. Не ме е грижа за нея.

– Мен ме е грижа – заяви Страйк. – Шантав негодник.