Отприщен гроб

Робин би могла да припомни на Страйк как самият той веднъж за малко не ѝ счупи носа, когато тя го спря при опита му да удари заподозрян, но се отказа.

Разделиха се при гаража, където Страйк държеше беемвето си. Тъй като Робин не бе казала нищо повече относно намеренията си за вечерта, Страйк остана убеден, че е нещо, свързано с Мърфи, и пое към офиса в раздразнено настроение, което предпочете да припише на едва завоалирания намек на Джеймс Еденсор, че агенцията експлоатира финансово баща му. Междувременно Робин се отправи директно към Оксфорд Стрийт, където си купи нова евтина блуза, преоблече се в тоалетната на магазина, след което щедро си пръсна парфюм от тестер, за да прогони миризмата на кафе, тъй като нямаше време да се прибере у дома си и да си смени дрехите преди срещата си с Прудънс.

Предишната вечер се бе обадила на психотерапевтката и Прудънс, която имаше час при зъболекар, бе предложила да се срещнат в италиански ресторант близо до стоматологичния кабинет. Робин беше изцяло нащрек, докато пътуваше с метрото до Кенсингтън Хай Стрийт. И преди в работата си е била следена, а отказът на Страйк да се успокои от липсата на корсата зад гърба им по пътя на връщане към Лондон я караше да се чувства леко притеснена. В един момент ѝ се стори, че може би я следи едър мъж с плътни вежди, но когато се отмести, за да го пропусне, той просто мина покрай нея, като си мърмореше нещо под носа.

При пристигането си в „Ил Портико“ Робин бе доволна да види, че заведението е по-малко и по-уютно, отколкото си го бе представяла предвид разположението му в този скъп район. Всекидневните ѝ дрехи за работа се оказаха изцяло уместни, нищо че Прудънс, която вече бе седнала, бе далеч по-елегантна в тъмносинята си рокля.

– Още съм изтръпнала – каза Прудънс и посочи към челюстта от лявата си страна, когато се изправи, за да целуне Робин по двете бузи. – Чак ме е страх да пия, та да не би да ми потече по брадичката… Но ти си много отслабнала, Робин – добави тя, като седна.

– Ами да, в УХЦ никак не хранят добре – отвърна Робин и се настани на мястото насреща. – Много ли те измъчи зъболекарят?

– Трябваше да подмени стара пломба, но после установи, че се налага да бъде направена още една – отвърна Прудънс и опипа с пръсти лявата страна на лицето си. – Идвала ли си тук преди?

– Никога.

– Правят най-хубавата паста в Лондон – каза Прудънс и подаде менюто на Робин. – Какво искаш за пиене?

– Ами няма да шофирам, така че ще взема чаша просеко – отвърна Робин.

Прудънс го поръча, докато Робин разглеждаше менюто, наясно, че доброто настроение на Прудънс можеше съвсем скоро да се развали. Когато всяка бе дала поръчката си, тя заговори.

– Сигурно си се изненадала от обаждането ми.

– Е, не съвсем – усмихна се Прудънс. – От онова, което съм чувала от Корморан, съдя, че ти си емоционално интелигентната част от съдружието.

– Ясно – отвърна предпазливо Робин. – Значи… помислила си, че искам да се видим за опит да се огладят отношенията между теб и Страйк?

– А не е ли така?

– Боя се, че не – отвърна Робин. – Тук съм, за да говорим за Флора Брюстър.

Усмивката изчезна от лицето на Прудънс. Както и Робин бе очаквала, тя бе не само смаяна, но и сърдита.

– Значи той те е пратил…?

– Не ме е пратил той. Тук съм изцяло по свое решение. Той като нищо ще побеснее, щом научи какво съм направила.

– Но явно се е сетил коя е…

– Да – кимна Робин. – Той знае, че Тормент Таун е Флора. Всъщност се поскарахме на тази тема. Смята, че Флора е длъжна да свидетелства срещу УХЦ, не да рисува картинки на видяното там, но аз му казах, че може би изнасяното в Пинтерест е нейният начин да се справи с преживяното. Казах му, че най-вероятно там са ѝ се случили ужасни неща. Накрая Страйк се съгласи да не я закача, да не я използва като следа.

– Разбирам – изрече бавно Прудънс. – Е, благодаря ти за…

– Само че аз размислих.

– Какво?

– Размислих – повтори Робин. – Точно затова те помолих да се видим. Искам да говоря с Флора.

Прудънс, както Робин бе очаквала, сега открито се ядоса.

– Не можеш да го направиш, Робин. Не бива. Не разбираш ли в каква позиция ме поставя това? Единственият начин Корм да е разбрал коя е…

– Той вече беше наясно, че Флора е била в Църквата. Разполага с дати, знае кога е напуснала… всичко. Когато си му се обадила да го упрекнеш, че тормози клиентката ти, е съпоставил нещата и така е разбрал, че Тормент Таун е Флора.

– Без значение е какво сте знаели преди. При цялото ми уважение, Робин…

– Със също такова уважение, Прудънс, ти имаше избор да ни кажеш или не, че твой клиент е избягал от УХЦ, и ти ни каза. Също така си имала избор дали да се обадиш на Страйк да го обвиниш, че тормози клиентката ти, или да не го направиш. Ти си тази, която му е дала възможност да я идентифицира. Не можеш да го обвиниш, че си върши работата.

Пристигна келнерът с просекото на Робин и тя отпи голяма глътка.