Отприщен гроб

– Тази вечер дойдох само за да те помоля да имаш предвид какво добро може да направи тя, ако свидетелства. Сигурни сме, че може да се уреди имунитет срещу съдебно преследване. Флора и роднината на нашия клиент са млади и уязвими, а аз мога да дам показания какво върши Църквата, за да наложи мълчание и подчинение. Работата е там – продължи Робин, – че бях добро и интелигентно момиче от средната класа с постоянен приятел, когато бях изнасилена. Единствените други две момичета, които оцеляха след неговото посегателство, не бяха такива. Не би трябвало да има значение, но имаше. Едната я изкараха развратница, която със сигурност доброволно правила секс с него, и то само защото веднъж занесла белезници с пухчета, за да прави секс с мъж, с когото се запознала в клуб. Флора е добре образована и богата. Никой не може да я обвини, че е използвачка, преследваща парична компенсация.

– Има и други начини тя да бъде дискредитирана, Робин.

– Но ако роднината на нашия клиент свидетелства, тя ще има подкрепа. Бедата е, че другите ни две потенциални свидетелки са прекарали почти целия си живот в Църквата. Едната е най-много шестнайсетгодишна. Трудно ще им е да се ориентират дори ако успеем да ги измъкнем. Там няма часовници, няма календари, няма ги обичайните отправни точки за ориентация. Адвокатите на Църквата ще ги направят на кайма, освен ако не са подкрепени от по-надеждни свидетели. Помисли за това, Прудънс, моля те – каза Робин. – Флора има властта да освободи хиляди хора. Не бих молила, ако не знаех, че от това зависи животът на мнозина.

107

Деветка в началото:

Чакане в ливадата.

Помага на човек да понесе каквото следва.

Без обвинения.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Докато Робин бе в Кенсингтън, Страйк се намираше в офиса на Денмарк Стрийт и ядеше второто си китайско ястие за две седмици, този път взето за вкъщи. Срещаше големи трудности да свали последните предвидени пет килограма и макар да подозираше как специалист по храненето би му посочил, че храната за вкъщи и яденето по пъбове може да имат нещо общо, съблазънта на сладко-кисело пиле и пържен ориз бе твърде силна тази вечер, за да ѝ устои.

Ядеше в офиса, а не в апартамента си, защото искаше да прегледа сивитата на двама детективи, които му се струваха подходящи за интервю. Възнамеряваше също да прегледа досието за случая „УХЦ“ с поглед към таблото, което сега бе изцяло покрито със снимки и бележки, свързани с Църквата. Призоваваше подсъзнанието си да направи един от онези неочаквани скокове, които обясняват всичко, когато телефонът му иззвъня.

– Здравей – каза Мидж. – Току-що се обади Таша. Регистрирала се е и вече са ѝ направили клизма със зелен чай.

Страйк побърза да преглътне хапката от сладко-кисело пиле.

– Господи, нямаше нужда тя да…

– Не е имало как, доктор Джоу го е разпоредил. Казва, че не било толкова зле. Очевидно…

– Без подробности. Ям. Как е там, освен че са ѝ заврели тръбичка в дупето?

– Като бърлога на злодей от филмите с Джеймс Бонд. – Всичко е в черно, опушени стъкла… Но чуй това: тя мисли, че знае къде държат твоето момиче.

– Вече? – учуди се Страйк, бутна чинията си настрани и посегна за писалка.

– Да. Има пристройка с табела на нея „Само за персонала“. Една жена, която е била там и преди, останала изненадана, защото, както казала на Таша, само преди шест месеца била настанена в стая във въпросната пристройка, така че тя била за гости. Таша видяла човек от персонала да внася вътре поднос с храна. Малко странно изглежда, освен ако някоя масажистка не се е гътнала болна.

– Това звучи обещаващо – каза Страйк.

– Таша не иска да души много наоколо, при положение че току-що е пристигнала. Утре има цял ден процедури, а вечерта ще се разходи около пристройката и ще се опита да надзърне през някой прозорец.

– Добре, но ѝ напомни да бъде много дискретна. Ако има и най-малка опасност да я разкрият, веднага да си тръгне. Не искаме да…

– Ти го каза вече в онзи имейл от близо четиресет страници, който ѝ изпрати – припомни Мидж. – Тя знае.

– Дано, защото няма само тя да плати цената, ако допусне грешка.

След като Мидж затвори, Страйк се върна към вечерята си, но нервността му растеше, защото бе крайно неудовлетворително да разчита на външен човек при тези обстоятелства. След като се нахрани, стана и отиде до прозореца да надникне през венецианските щори към улицата долу.

Висок и в добра физическа форма чернокож мъж стоеше във вход на отсрещната ѝ страна. Имаше къси расти, носеше джинси и пухено яке, но най-отличителната му черта, както Страйк бе забелязал, когато се разминаха по-рано на Денмарк Стрийт, бяха бледозелените му очи.