Отприщен гроб

– Тук съм, защото човекът, когото бяхме наети да измъкнем от УХЦ, вчера е излязъл, но е в лошо състояние, а вероятно и в опасност. И не само опасност от самоубийство – добави, когато Прудънс понечи да заговори. – Според нас Църквата може да поеме по-активна роля в смъртта му, ако получи този шанс.

– Което доказва – подхвана с разпален шепот Прудънс, – че вие двамата не разбирате с кого си имате работа. Хората, излизащи от УХЦ, често не са на себе си. Според тях Църквата или Удавената пророчица са им по петите, наблюдават ги и се канят да ги убият, но всичко това е параноя…

– Маскиран човек се е опитал да проникне в офиса ни в понеделник. Уловен е на камерата. Миналата година бивш член на Църквата бе прострелян в главата. Знаем със сигурност, че са следили майка на две деца, която тази седмица се обеси, след като е получила обаждане от анонимен номер.

За втори път този ден Робин можа да види ефекта от тази информация върху човек, който никога в живота си не се бе изправял пред заплахата от насилие.

Келнерът постави чиния с ордьоври на масата между двете жени. Робин беше много гладна и си взе от пармската шунка.

– Няма да направя нищо, което би могло да застраши благополучието на клиентката ми – тихо каза Прудънс. – Така че, ако си дошла тук да молиш… не знам… за запознанство или за поверителна информация относно нея…

– Може би подсъзнателно ти искаш тя да даде свидетелски показания – каза Робин и видя лицето на Прудънс да се зачервява. – Ето защо си казала твърде много.

– А ти може би подсъзнателно си разубедила Корм да се срещне с мен, та да можеш…

– Да се изкарам героиня в очите му? Ако ще си отправяме дребнави нападки, бих могла да изтъкна как вторичният ти мотив да ни кажеш, че имаш клиент, напуснал УХЦ, е бил да засилиш близостта си със своя брат, когото познаваш отскоро.

Преди Прудънс да успее да артикулира несъмнено гневната си реч, чието зараждане личеше в кафявите ѝ очи, Робин продължи:

– В Чапман Фарм има дете. Името му е Джейкъб. Не знам фамилията му… би трябвало да е Уейс или Пърбрайт, но те вероятно никога не са регистрирали раждането му…

Робин разправи историята с десетчасовите си грижи за Джейкъб. Описа конвулсиите на момченцето, затрудненото му дишане, закърнелите му крайници, отчаяната му борба да остане живо въпреки глада и занемаряването.

– Някой трябва да им потърси отговорност – каза Робин. – Хора, на които може да се вярва, и повече от един. Не мога да го направя сама, твърде компрометирана съм от задачата, която влязох, за да свърша. Но ако двама или трима интелигентни хора застанат на свидетелската скамейка и кажат какво става там, какво се е случило с тях и какво са видели да се случва с околните, сигурна съм, че и други ще се появят. Ще е като търкаляща се по склон снежна топка.

– Значи искаш да помоля Флора да подкрепи роднината на твоя клиент?

– А той ще подкрепи нея – посочи Робин. – Има шанс и за още две свидетелки, ако можем да ги измъкнем. Те и двете искат да напуснат.

Прудънс отпи голяма глътка червено вино, но половината се стече на струйка отстрани на устата ѝ.

– По дяволите.

Тя попи петното със салфетката си. Робин я гледаше, без да се трогне. Прудънс можеше да си позволи сметката за химическо чистене, а дори и нова рокля, ако искаше.

– Слушай – каза Прудънс, като остави настрани изцапаната салфетка, отново понижила глас, – ти не разбираш, Флора е дълбоко травмирана.

– Може би ще ѝ помогне да свидетелства.

– Това е извънредно коравосърдечно изказване.

– Говоря от личен опит – увери я Робин. – Страдах от агорафобия и клинична депресия, след като бях изнасилена, душена и захвърлена с убеждението, че съм умряла, когато бях на деветнайсет години. Това, че свидетелствах против извършителя, бе важна стъпка за възстановяването ми. Не казвам, че беше лесно, нито казвам, че само това помогна, но наистина помогна.

– Съжалявам – промълви Прудънс стъписана. – Не знаех…

– Е, аз бих предпочела никога да не узнаваш – заяви откровено Робин. – Никак не ми е приятно да говоря за това, а хората остават с впечатление, че се възползваш, когато го изтъкнеш при дискусия.

– Не казвам, че ти…

– Да, знам, но повечето хора предпочитат да не чуват подобни неща, защото им причиняват неудобство, други пък смятат за неприлично да се отваря дума за това. Опитвам се да ти кажа, че проявявам пълно съчувствие към Флора, задето не иска най-лошият момент в живота ѝ да я бележи завинаги, но фактът е, че той вече я е белязал. Аз си върнах усещането за власт над себе си и за стойностна личност, когато допринесох за осъждането на насилника. Не твърдя, че беше лесно, защото беше ужасно, на моменти не ми се искаше да живея повече, но все пак помогна не докато го правех, а после, тъй като знаех, че съм попречила той да го причини на други.

Прудънс вече изглеждаше разкъсвана от конфликтни чувства.