Робин го направи. Страйк наблюдаваше корсата в страничното огледало. Тя увеличи скоростта, задмина маздата, после се установи зад полото.
– Съвпадение ли? – попита Робин.
– Времето ще покаже – отвърна Страйк с поглед към колата преследвач.
105
„Идзин“, или „Книга на промените“
Тя бе поела по отбивката за А309, шосето, водещо към Темз Дитън, докато червената воксхол корса бе продължила по А307.
– Не съм много сигурен – отвърна Страйк, като прегледа снимките, които скришом бе направил на корсата в страничното огледало. – Може просто да са искали потвърждение, че отиваме у Еденсор.
– И ние току-що им го дадохме, като завихме – разтревожи се Робин. – Може да си мислят, че Уил и Цин са отседнали при сър Колин, а?
– Може, да – съгласи се Страйк. – Ще го предупредим да внимава за такава кола.
Къщата, в която сър Колин и лейди Еденсор бяха отгледали тримата си синове, беше на брега на Темза, в покрайнините на село. Въпреки че фасадата ѝ към улицата бе непретенциозна, значителните размери на сградата станаха осезаеми, когато сър Колин поведе двамата детективи към задната ѝ част. Поредица от просторни стаи, обзаведени с удобни мебели, кулминираха в обширно пространство за хранене, обединено с модерна кухня, чиито стени бяха основно от стъкло и разкриваха дълга морава по протежение на плавния склон към реката.
По-големите братя на Уил чакаха мълчаливи в кухнята: тъмнокосият и намръщен Джеймс стоеше до скъпа на вид кафемашина, а по-младият и по-светъл Ед седеше до голямата маса за хранене с подпрян на стената до него бастун. Робин долови напрежение в стаята. Никой от братята нямаше вид да ликува, че Уил най-сетне е напуснал УХЦ, нито даде знак да приема радушно посетителите. Нервната атмосфера подсказваше, че преди пристигането им са разменени разгорещени реплики. Сър Колин изрече с неубедителна веселост:
– Джеймс и Ед искаха да са тук за пълния ви доклад. Моля, седнете – направи жест към масата, до която вече седеше Ед. – Кафе?
– Ще е чудесно – кимна Страйк.
След като бяха направени пет кафета, сър Колин се присъедини към тях до масата, но Джеймс остана прав.
– И тъй, Уил е отседнал в дома на вашия офис мениджър – каза сър Колин.
– У Пат е, да – потвърди Страйк. – Мисля, че там са на добро място, далеч от Рупърт Корт.
– Трябва да ѝ платя за наема и храната, докато… докато той не се прибере тук.
– Много мило – отвърна Страйк. – Ще ѝ предам.
– Може ли да му пратя някои от дрехите му?
– Не го препоръчвам – поклати глава Страйк. – Както ви казах по телефона, той заплаши отново да изчезне, ако ви съобщя, че е излязъл.
– Ами тогава може би да ви дам още пари, та да предадете и тях, без да казвате откъде са, за да си купи дрехи. Не ми е приятно да си мисля, как се разхожда наоколо в онзи анцуг на УХЦ.
– Добре – каза Страйк.
– Казахте, че ще ми съобщите повече при лична среща.
– Точно така – потвърди Страйк.
Той се залови да излага в подробности пред семейство Еденсор разговора им с Уил предишния ден. Когато Страйк приключи, настана кратко мълчание. После Ед каза:
– И тъй, в общи линии, той иска да открие онази Лин, а после да се предаде на полицията.
– Именно – отговори Страйк.
– Но вие не знаете какво е това, дето е извършил, че да изисква арест?
– Може просто да е фактът, че е спал с Лин, докато е била непълнолетна – каза Робин.
– Е, аз говорих с моите адвокати – каза сър Колин – и тяхната позиция е, че ако Уил се притеснява за обвинения в секс с малолетна, а в момента нямаме причини да подозираме, че е сторил нещо по-лошо, може да бъде уреден имунитет от съдебно преследване, стига той да е готов да свидетелства срещу Църквата и стига Лин да не пожелае да повдигне обвинения. Смекчаващи обстоятелства, външен натиск и прочее… Според адвокатите имаме добър шанс за имунитет.
– Далеч не е така просто – възрази Робин. – Както каза Корморан, Уил вярва, че Удавената пророчица ще го преследва, ако той…
– Но той е готов да говори, след като онази Лин бъде намерена, нали? – настоя Ед.
– Да, но само защото…
– Тогава ще го пратим на психотерапия, ще му обясним ясно, че няма нужда той да отива в затвора, ако се уреди имунитет…
Робин, която бе харесала Ед при първата им среща, бе започнала да се нервира и възмущава от леката следа на покровителство в тона му. Той несъмнено я виждаше като човек, дето си измисля трудности в съвършено ясна ситуация. Макар Робин да нямаше никакво намерение да повдига обвинения срещу Уил, споменът как той я бе доближил агресивно, гол и с пенис в ръка, бе един от онези, запазени от Чапман Фарм, които нямаше скоро да избледнеят. Семейство Еденсор не само бяха в пълно неведение за преживяното от Уил, те отказваха да схванат в пълна степен онова, което той бе причинил на други. Колкото и голямо състрадание да изпитваше Робин към Уил, оставаше си най-дълбоко разтревожена за съдбата на Лин.