Отприщен гроб

– Но лично ти никого не си наранил, нали?

– Напротив, направих го – отвърна нещастно той. – Сторих го с Лин. Но ще кажа на полицията, не на вас. Веднъж щом намерим Лин, всичко ще им разправя.

Мобилният телефон на Пат иззвъня в съседната стая и те я чуха да казва:

– Остани на ъгъла, сега ще дойда да ги взема. – Тя се показа на прага. – Някой трябва да гледа Цин. Обади ми се Кейли, че е донесла дрешките.

– Стана доста… – подхвана Страйк, но преди да е изрекъл „бързо“, Пат за втори път тази сутрин излезе навън. Цин пристъпи във вътрешния офис в търсене на баща си и поиска да отиде до тоалетната. Докато Уил и Цин се върнат, Пат вече се бе появила с две издути торби с детски дрехи втора ръка и изглеждаше сърдита.

– Да им се не види и любопитните хора – оплака се и остави торбите на бюрото си.

– Кои? – попита Робин, докато Пат, измъкнала гащеризонче, с мъка коленичи на пода и го премери върху възхитената Цин.

– Семейството ми – отвърна Пат. – Все се опитват да разберат в какъв точно бранш работя. Това беше внучката ми. Видях се с нея на ъгъла. Не ѝ трябва да знае с какво се занимаваме.

– Не си казала на никого от роднините си, че работиш тук?

– Нали подписах декларация за неразкриване на сведения?

– А Кейли как…

– Приятелят ѝ ги докарал с колата в работата ѝ. Тя работи наблизо, в универсалния магазин „ТК Макс“. Казах ѝ, че е спешно. Ще ти станат, госпожичке – обърна се тя към Цин. – Хайде сега да те преоблечем в чисти дрешки. – Ти ли предпочиташ да го направиш, или аз да се заема – обърна се тя към Уил.

– Аз ще се справя – отговори Уил и взе гащеризончето, но май не бе много сигурен как се слага.

– Робин ще ти помогне – каза Пат. – Може ли две думи? – обърна се към Страйк.

– Няма ли как да изчака?

– Не – отсече тя.

Така че Страйк последва Пат в стаята, от която току-що бяха излезли, и Пат затвори вратата към Уил, Цин и Робин.

– Къде ще живеят те? – зададе Пат въпрос на Страйк.

– Тук – отвърна Страйк. – Току-що го обсъдих с Робин. Ще идат горе.

– Това не върши работа. Ще имат нужда от грижи. Редно е да дойдат при мен.

– Не можем да ти натрапим…

– Не е натрапване, аз го предлагам. Имаме свободна стая, моят Денис няма да възрази и ще е с тях, докато аз съм на работа. Има градина за момиченцето и ще ѝ взема играчки от внучките ми. Те имат нужда от грижи – повтори Пат, сякаш Страйк го бе оспорил. – Той просто е сътворил голяма глупост. Но аз ще ги гледам, докато той е готов да се види с баща си.

104

Дебнат опасности… обръщай внимание

на дребните и незначителни неща.

„Идзин“, или „Книга на промените“

– Наистина е много мило от страна на Пат – каза Робин следващия следобед, докато със Страйк пътуваха в беемвето му извън Лондон, за да се срещнат със сър Колин Еденсор в дома му в Темз Дитън. – Редно е да ѝ дадем онова повишение на заплатата.

– Да, добре – въздъхна Страйк и отвори прозореца, за да използва вейп устройството си.

– Как го прие сър Колин, като му каза, че Уил е излязъл от фермата?

– Ами… „стъписан“ дава обобщение на реакцията му според мен – отвърна Страйк, който бе позвънил предишната вечер на клиента им с новината, – но после трябваше да му кажа, че Уил не иска да го види, така че изсипах няколко галона студена вода върху възторга му. Не му казах, че Уил е решен да иде в затвора, нито как е убеден, че Удавената пророчица ще дойде за него, след като бъде разпитан от полицията. Реших, че е най-добре тези неща да бъдат обсъдени при лична среща.

– Вероятно е разумното решение – каза Робин. – Слушай, докато не съм забравила, смених се с Мидж за наблюдението над Хампстед Хийт довечера, ако не възразяваш. Имам да свърша нещо.

– Няма проблем – отвърна Страйк. И тъй като Робин не уточни какво има да свърши, той прие, че е свързано с Мърфи. Домашно сготвена вечеря или нещо още по-лошо като например да оглеждат съвместно жилище.

Робин остана доволна, че не е разпитвана относно плановете си за вечерта, защото се съмняваше, че на Страйк ще му харесат, и продължи:

– Имам и новини по случая, макар че сега, след като Уил е навън, може би нямат значение.

– Казвай.

– Поръчах екземпляри от книгите на Уолтър Фърнсби, изчерпани по книжарниците. Една е пристигнала вчера, докато бях на работа.

– Бива ли я?

– Не мога да ти кажа. Не стигнах по-далеч от посвещението: На Роузи.

– Аха – рече Страйк.

– Вече знаех, че името на дъщеря му е Розалинд, но не включих – продължи Робин. – Чак после си спомних нещо друго. Като ни накараха в Чапман Фарм да напишем и съобщим членовете на семействата ни, които биха се възпротивили най-много на отиването ни там, Уолтър каза, че на сина му няма да му хареса, но дъщеря му би проявила разбиране.

– Така че влязох в интернет да потърся Розалинд Фърнсби. Посочено е, че е живяла при баща си в Уест Кландън между 2010 и 2013 година, но след това не откривам никаква следа от нея. Няма и смъртен акт, проверих – добави тя.

– Къде е Уест Кландън?

– Досами Гилдфорд – отвърна Робин. – Но къщата вече е продадена.