Отприщен гроб

– Еденсор е клиентът. Наистина сме длъжни да го уведомим.

– Аз го знам – каза Робин, – но не е нужно Уил да го знае.

– Не мислиш ли, че като му кажем как баща му вече знае за детето…

– Той не се плаши, че баща му знае за Цин. Според мен се бои, че сър Колин ще се опита да предотврати влизането му в затвора.

Страйк я изгледа неразбиращо.

– Той очевидно се чувства много виновен за направеното там, каквото и да е то, а затворът е просто друг вариант на Чапман Фарм, нали така? – обясни Робин. – Далеч по-малко плашещ е от външния свят.

– Какви са тези „неща“ в множествено число, които е правил и които са криминални деяния?

– Може да е просто това, че е спал с непълнолетната Лин – предположи неуверено Робин. – Не ми е спокойно да го притискаме за подробности, особено в присъствието на Цин. Може да се разстрои или да избяга.

– Нали осъзнаваш, че излизането му оттам се дължи изцяло на теб?

– Не вярвам да е така – поклати глава Робин. – Изчезването на Лин го е подтикнало да си тръгне. Той вече имаше своите съмнения, когато аз се появих.

– Ти си тласнала съмненията му до точката на пречупване. Побързал е да си тръгне, та да не бъде и дъщеря му напълно манипулирана. Мисля, че ти може би спаси два живота.

Робин вдигна очи към него.

– Знам защо го казваш, Страйк…

– Това е истината. И това ни е работата покрай другите неща.

Но за Робин думите му бяха слаба утеха. Нужно бе нещо повече от неочакваното бягство на Уил Еденсор, за да изтрие образа в съзнанието ѝ на двете дъщерички на Кари, плачещи за майка си.

Върнаха се в офиса. Уил и Цин лапаха пица. Уил настървено, а Цин имаше вид, сякаш изживява нирвана.

– Е, как го постигна, Уил? – попита Робин, като отново седна. – Как успя да избягаш?

Уил глътна голяма хапка пица и каза:

– Откраднах двайсет лири от офиса на Мадзу. Отидох в класната стая, когато дежурна беше Шона. Казах, че Цин трябва да се яви при доктор Джоу. Шона ми повярва. Изтичах през полето, прехвърлих се през оградата в сляпото петно, както направи ти. Махнах на кола и тя спря. Една жена ни откара до Норич.

Робин, на която ѝ бе ясно колко трудно изпълним бе всеки елемент от този план, продума:

– Това е невероятно. И после се придвижихте на стоп до Лондон?

– Да – каза Уил.

– Но как изобщо откри офиса ни?

Уил бутна с крак плика в краката си към Робин, за да не размества детето върху скута си. Робин се наведе да го вдигне и извади от него пластмасовия камък.

– О – промълви. – Значи ти си го преместил… Но той беше празен. Вътре нямаше писма.

– Знам – отвърна Уил с уста, пълна с пица. – Но аз се ориентирах. След онова… след Стаята за уединение – той отново сведе очи към пода – през нощта се промъкнах да проверя има ли нещо в края на гората, тъй като Лин те видяла с фенерче, и реших, че си разследващ детектив. Открих камъка и погледнах вътре, а върху празния лист хартия бе останал отпечатък, като си писала върху купчето. Така разбрах, че съм прав, и ти си пишела какво се случва в Чапман Фарм. След като ти си отиде, Вивиън разправяше на всички наред как си откликнала на името „Робин“ в Норич, а Тайо каза, че едър мъж те чакал при сляпото петно, където си се прехвърлила. Издирих „Робин“, съчетано с „детектив“, в една библиотека в Норич, качих се на стоп до Лондон и…

– Да му се не види! – ахна Страйк. – Бяха ни казвали, че си умен, но това е страшно впечатляващо.

Уил нито погледна към Страйк, нито отчете по някакъв начин думите му, само леко се намръщи. Робин подозираше, че Уил се държи така, защото знае, че сър Колин е казал пред детективите колко умен е синът му.

– Вода – обади се Пат, тъй като Цин се закашля, след като си бе натъпкала устата с пица.

Робин отиде при Пат до чешмата да напълнят чаши.

– Би ли могла да позанимаваш с нещо Цин – прошепна Робин на офис мениджъра, заглушена от течащата вода, – докато със Страйк поговорим с Уил във вътрешния офис? Пред нея няма да иска да приказва.

– Няма проблем – отвърна Пат с ръмжене, което бе нейният вариант на шепот. – Я пак ми кажи името ѝ.

– Цин.

– Що за име е това?

– Китайско.

– Е, моята правнучка пък се казва Таниша. Било санскритско – съобщи Пат и изви очи нагоре в гримаса.

Когато Пат и Робин раздадоха чашите с вода, Пат заговори с дрезгавия си глас:

– Цин, я виж тези тук.

Извадила бе купче яркооранжеви самозалепващи се листчета от бюрото си.

– Виж, отделят се – показа Пат. – И се залепват за разни неща.

Момиченцето остана запленено, плъзна се от скута на Уил, но все така не се пускаше от коляното му. След като бе виждала другите деца в Чапман Фарм, Робин се зарадва на това свидетелство, че Цин приема баща си като закрилник.

– Можеш да си поиграеш с тях, ако искаш – предложи Пат.

Момиченцето пристъпи несигурно към Пат, която ѝ подаде блокчето с листчета и затърси моливи в бюрото си. Страйк и Робин отново се спогледаха и Страйк се изправи с пицата си в ръка.

– Ще възразиш ли да идем оттатък за малко, Уил? – попита.

Влязоха във вътрешния офис през междинната врата и я оставиха отворена, та Цин да вижда баща си. Страйк взе със себе си и пластмасовия стол.