Отприщен гроб

– Таша. Тя отговаря на типа, нали? Актриса с много пари. Освен това представленията на пиесата ѝ завършиха. Тя ще го направи за нас, няма проблем. Адски е благодарна за…

– Значи още си в контакт с нея, а? – повдигна вежда Страйк.

Страйк и Робин едновременно посегнаха към кафето си и пиха в синхрон.

– Да – отвърна Мидж. – Тя вече не ни е клиент. Не е проблем, нали?

Страйк се спогледа с Пат.

– Не – отговори. – Никакъв проблем не е.

102

Допитай се отново до оракула

дали притежаваш извисеност,

постоянство и упоритост;

тогава не си в грешка.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Съвещанието бе приключило. Пат се върна в офиса с Баркли, който трябваше да ѝ предаде разписки, а Мидж отиде да попита Таша Мейо дали е готова да се наслади на седмица в ексклузивната клиника на доктор Анди Джоу, като разноските щяха да бъдат платени от агенцията.

– Искаш ли кафе? – обърна се Страйк към Робин.

– Добре – отвърна тя, макар вече да бе изпила две.

Поеха заедно към Фрит Стрийт и „Бар Италия“, който се намираше срещу джаз клуба на Рони Скот и Страйк го предпочиташе пред „Старбъкс“. Докато вземаше напитките им, Робин седна на една от кръглите метални маси, загледа се в минувачите навън и си пожела да е някой от тях.

– Добре ли си? – попита я Страйк, когато остави чашите на масата и седна. Отговорът много добре му беше известен, но не можа да се сети за други уводни думи. Робин отпи от капучиното си, преди да каже:

– Не спирам да мисля за дъщерите ѝ.

– Да, знам – кимна Страйк.

За няколко мига и двамата останаха загледани в минаващите коли, после Страйк подхвана:

– Виж…

– Не ми казвай, че не го предизвикахме ние.

– Точно това ще ти кажа, защото не бяхме ние.

– Страйк…

– Тя го е извършила. Такъв е бил изборът ѝ.

– Да… заради нас.

– Задавахме въпроси. Това ни е работата.

– Точно същото каза и Райън. Това ни е работата.

– И не греши – отвърна Страйк. – Да не мислиш, че на мен ми е добре след случилото се? Не ми е. Но не ние метнахме въжето през врата ѝ. Тя сама го е направила.

Робин много бе плакала, когато не бе на работа през последните два дни, тъй че не ѝ бяха останали сълзи за проливане. Ужасното бреме на вина, което носеше, откакто Страйк ѝ съобщи, че майката на две деца е открита обесена в семейния гараж, никак не бе облекчено от думите му. Все си представяше рисунката, прикрепена към хладилника на Кари Къртис Удс на двете уловени за ръка фигури в рокли на принцеси: „Аз и мама“.

– Отидохме да я разпитаме – припомни Страйк, – защото седемгодишно дете, което е било под нейните грижи, е изчезнало от лицето на Земята. Допускаш ли, че на Кари никога повече нямаше да ѝ се налага да отговаря на въпроси за това?

– Тя вече беше отговорила на въпросите на полицията по време на следствието. Било е зад гърба ѝ, водела е щастлив живот със семейството си, а ние отидохме отново да разръчкаме всичко… Имам чувството, че те ме превърнаха в една от тях – изрече тихо Робин.

– За какво говориш?

– Превърнах се в агент на Църквата за пръскане на зараза. Върнах вируса при Кари и този път тя не оцеля от него.

– Моите уважения, но това са пълни глупости – отсече Страйк. – Значи просто ще игнорираме неоново светещия слон в стаята, така ли? Ако Кари се е канела да си отнеме живота заради стореното ѝ от Църквата, това е щяло да се случи през последните две десетилетия. Причината не е Църквата. Имало е нещо, пред което тя не е искала да се изправи, нещо, което не е искала да се знае от хората, а за това ние нямаме никаква вина.

– Но…

– Онова, което аз искам да знам – каза Страйк, – е кой ѝ се е обадил сутринта, преди да пристигнем. От полицията питаха ли те за онзи номер на мобилен телефон, който не бил познат на мъжа ѝ?

– Да – вяло отвърна Робин. – Всеки може да е бил. Грешка например.

– Само дето тя му е върнала обаждането, след като сме си тръгнали.

– О – учуди се Робин. – Това не ми го казаха.

– И на мен не го казаха. Прочетох го наопаки в бележките на онзи, който ме разпитваше. Рийни също е получил обаждане малко след посещението ми, а после е започнал да гълта приспивателни. Очевидно Църквата предупреждава хора, че разузнаваме, и после им звънят, за да узнаят какво е било казано.

– Това навежда на мисълта, че от Църквата са знаели, че ще посетим Чери в този ден.

– Може от Фейсбук да са научили, че се е върнала от почивката си, и са ѝ поръчали да приеме срещата с нас, когато се появим. Когато ѝ се представихме, останах с чувството, че не е особено учудена да ни види. Изпадна в паника, да. Но не беше изненадана.

Робин не отговори. Страйк я гледаше как отпива от кафето си. Беше вързала назад косата си; скъпата прическа, която си бе направила за посещението на храма на Рупърт Корт, отдавна се бе развалила с израстването, но на Робин не ѝ бе хрумнало да отиде на фризьор.

– Как искаш да постъпиш? – попита той с поглед върху нея.

– Какво имаш предвид?

– Искаш ли да вземеш още няколко дни отпуск?