Отприщен гроб

През първата част от сбирката Робин бе обсипана от въпроси от страна на колегите си, които не я бяха виждали от завръщането ѝ. Най-вече ги заинтересуваха свръхестествените аспекти на видяното от нея в Чапман Фарм и възникна дискусия как е осъществявана всяка от илюзиите. Единствена Пат остана мълчалива. Малко след като Баркли изказа предположение, че извикването на Дайю от Уейс в сутерена трябва да е някаква вариация на викторианската илюзия, наречена „Призракът на Пепър“, Страйк отсече:

– Хайде, стига толкова, имаме работа за вършене.

Боеше се, че повърхностното добро настроение на Робин можеше да се пропука. Около очите ѝ имаше лилави сенки, а усмивката ѝ беше насилена.

– Знам, че още няма свидетелства за това – подхвана Страйк, – но искам да си държите очите отворени по всяко време за човек, който дава вид да наблюдава офиса, и при възможност снимайте. Имам усещането, че от УХЦ ни дебнат.

– Някакви сведения за въоръжения ни посетител? – попита Баркли.

– Не – отвърна Страйк, – но записът е в полицията. – А с новата ключалка на вратата откъм улицата ще му е трудно да проникне отново, който и да е той.

– Какво ли е търсил? – почуди се Мидж.

– Досието на случая с УХЦ – предположи Баркли.

– Вероятно – кимна Страйк. – Във всеки случай имам добра новина. От полицията ми се обадиха сутринта: и двамата Франк ще бъдат обвинени в дебнене и опит за отвличане.

Останалите заръкопляскаха, а Робин се включи с малко закъснение, опитваща се да изглежда весела като тях.

– Отлично – възкликна Баркли.

– Силно се надявам този път да ги пратят в затвора – гневно заяви Мидж. – И да не намерят пак вратичка да се измъкнат, защото „Няма да мога да си виждам социалния работник“ – изрече с престорен писклив глас.

Баркли и Страйк се разсмяха. Робин извика слаба усмивка на лицето си.

– Сега вече със сигурност ще лежат – каза Страйк. – Държали са какви ли не уличаващи неща в онзи склад, където бяха възнамерявали да я затворят.

– Какви напри…? – поинтересува се Баркли, но Страйк, загрижен как ще се отрази на Робин да слуша за секс играчки и принадлежности за запушване на уста, го прекъсна.

– Преминаваме нататък: случая с Младия любовник. Вчера клиентът ми каза, че иска да се съсредоточим върху миналото му.

– Ама нали го проучихме! – нервно отвърна Мидж. – Той е чист.

– Плаща ни се да изровим нещо нередно – отвърна Страйк, – тъй че е време да се ослушаме около роднини, приятели, съседи. Вие двамата – посочи той Баркли и Мидж – си обединете плановете как да се представите под убедително прикритие, консултирайте ги с мен и Робин и ще изготвим съответния график.

Страйк отметна точката с Младия любовник на списъка пред себе си и премина нататък.

– Новата клиентка: съпругът ѝ снощи направи отклонение към Хампстед Хийт, след като се стъмни. Не се срещна с никого. Вероятно се притесни: имаше банда хлапетии недалеч от мястото, където слезе от колата. Повъртя се само десет минути. Но ако това е неговата игра, съмнявам се, че ще ни отнеме дълго да предоставим на съпругата каквото иска.

– Това е добре – изграчи Пат. – Защото сутринта ми звъня онзи играч на крикет да пита кога ще го поемем.

– Да върви в „Маккейбс“ – отвърна пренебрежително Страйк. – Той е тъпак. А и без друго, докато не намерим заместник на Литълджон, не разполагаме с достатъчен капацитет.

Той отметна „Хампстед“ в списъка.

– И това ни води към агенция „Патерсън“.

– Или, както са известни сега, агенция „Жестока издънка“ – подхвърли Баркли. – На Патерсън са предявени обвинения, видя ли във вестника?

– Да – отговори Страйк. – Очевидно, ако ще подслушваш незаконно офис, гледай да не е на виден адвокат. Дано на Патерсън му хареса затворническата храна. Така или иначе, сега имам три молби за постъпване на работа от хора, опитващи се да се измъкнат от потъващия кораб на Патерсън. Ще се посъветвам с Шах дали някой от тях си струва да го повикам на интервю. На драго сърце ще пропусна удоволствието да работя с Наваби предвид колко е некадърна в следенето. Но пък нейният аргумент да получи службата е, че би била идеалният човек, дето да влезе в клиниката на Джо.

– И откъде, мамка му, знае, че се опитваме да проникнем в нея? – смая се Баркли.

– Защото тя самата е била там, докато „Патерсън“ още са работили по случая „УХЦ“, и това обяснява настойчивостта на Литълджон, че имал още нещо за мен. Вероятно тя е споделила с него какво е видяла в клиниката.

– От Литълджон вече нищо не можеш да изкопчиш – посочи Мидж.

– Знам – отвърна Страйк и отметна „Патерсън“ в списъка, – но това още повече ме кара да искам да вкарам жена в проклетата клиника. Трябва да е жена. Наваби твърди, че деветдесет процента от посетителите са жени. Просто не мисля, че ти се вписваш в профила, Мидж – добави Страйк, като я видя да си отваря устата. – Нужна ни е някоя…

– Нямаше да се предлагам – увери го Мидж. – Само щях да кажа, че имаме идеалния човек.

– Робин не може да го направи, тя…

– Знам го това, Страйк. Не съм толкова задръстена. Таша!

– Таша – повтори Страйк.