Отприщен гроб

– Това дете има нужда от истинска храна – заяви Пат, сякаш това бе някак вина на Робин и Страйк. – Имаме само бисквити.

– Много досетливо от твоя страна – отвърна Страйк и извади портфейла си. – Би ли донесла пица за всички ни, Пат?

Пат взе банкнотите, подадени ѝ от детектива, облече си сакото и излезе от офиса. Робин извози стола на Пат на колелца и седна на него на близко разстояние от Уил и Цин. Страйк, изведнъж осъзнал, че стърчи над всички, отиде до шкафа да си извади сгъваем пластмасов стол. Уил седеше прегърбен, силно изчервен, прегърнал дъщеря си и втренчен в килима. Безспорно Цин, дъвчеща бисквитата си, бе най-спокойната и доволната в стаята.

– Чудесно е да те видя, Уил – каза Робин. – Здравей, Цин – добави с усмивка.

– Още! – протегна ръчички детето към бисквитите на бюрото на Пат.

Робин взе шоколадови пръчици и ѝ ги подаде. Уил остана все така прегърбен, като че изпитващ болка, и държеше Цин през кръста. Страйк, който нямаше представа, че при последната среща на Уил с Робин той бе мастурбирал гол – Робин бе оставила съдружника си с впечатлението, че и двамата с Уил са били напълно облечени, когато той ѝ бе нанесъл удара, – прие, че смущението му се дължи на това, че я е ударил.

– Как се измъкнахте? – попита Робин, докато Цин дъвчеше щастливо.

Не беше забравила какво ѝ бе причинил Уил в Стаята за уединение, но в момента това бледнееше пред невероятния факт, че той бе напуснал Чапман Фарм.

– Прехвърлих се през оградата в сляпото за камерите място – промърмори той. – Също като теб.

– През нощта?

– Не, защото трябваше да взема Цин.

Той се насили да погледне Робин, но не успя дълго да издържи, и отново насочи очи към крака на бюрото на Пат.

– Трябва да открия къде е Лин – промълви с нотка на отчаяние.

– Търсим я – увери го Робин.

– Защо?

– Защото – побърза да каже, преди Страйк да е изрекъл нещо нетактично по повод потенциалната полза на Лин за дискредитиране на Църквата – сме загрижени за нея. Нали помниш, че бях там, когато тя претърпя спонтанен аборт?

– О, да – каза Уил. – Бях забравил… Имат центрове в Бирмингам и Глазгоу за ваше сведение.

– Да, знаем го – отвърна Робин. – Но според нас тя може да е в клиниката на доктор Джоу край Лондон.

– Той клиника ли има? – наивно се учуди Уил. – Мислех, че е само лекар на Църквата.

– Не, практикува и навън – каза Робин.

– Лин не го харесва. Не би искала да бъде в клиниката му – избъбри Уил.

Той за кратко насочи очи към Робин и отново заби поглед в краката си.

– Баща ми ви е наел, нали?

Страйк и Робин се спогледаха. Той, доволен тя да води разговора, леко вдигна рамене.

– Да – отговори Робин.

– Не бива да му казвате, че съм излязъл – изрече Уил разгорещено, но и с отчаяние, като погледна Робин изпод вежди. – Ясно ли е? Ако ще уведомите баща ми, тръгвам си още сега. Дойдох тук само защото трябва да намеря Лин, преди да ида в затвора.

– Защо ще ходиш в затвора? – попита Робин.

– Заради всичко, което извърших. Не искам да говоря за това. Стига Лин и Цин да са добре, не възразявам, заслужавам си го. Но на баща ми не бива да казвате. Естествено, щом ме приберат, ще научи, но тогава няма да ми се налага да говоря с него, защото ще бъда в ареста. Така или иначе, веднъж щом заприказвам, Удавената пророчица сигурно ще дойде за мен, та няма значение. Но на Лин ще ѝ отпуснат жилище от общината, нали? След като е с дете? Защото аз нямам никакви пари – добави с жалък вид.

– Сигурна съм, че ще се уреди нещо – каза Робин.

Вратата се отвори и влезе Пат с четири кутии пица.

– Много беше бърза – отбеляза Страйк.

– Ами пицарията е на две крачки, нали така? – отвърна Пат и остави пиците на бюрото. – Току-що се обадих на внучката ми. Тя има дрешки, които може да ти даде за малката – обърна се към Уил. – Най малкото ѝ дете току-що навърши три годинки. След малко ще ги донесе.

– Я почакай – за момент се разсея Страйк. – Значи ти си…?

– Прабаба, да – без излишни емоции кимна Пат. – В нашия род раждаме на млади години. Добре е това да става, докато още имаш енергия.

Тя окачи чантата и сакото си и отиде да извади чинии от кухненския бокс. Малката Цин, която явно се забавляваше чудесно, сега гледаше любопитно кутиите с пица с примамващия им аромат, но устните на Уил безмълвно се задвижиха и Робин разпозна обичайния напев Лока Самаста Сукхино Бхаванту.

– Имам нужда да поговоря набързо с Робин – обърна се Страйк към Уил, притеснен от безмълвното му редене на думи. – Нали не възразяваш да останеш за малко с Пат?

Уил кимна, а устните му продължиха да се движат. Страйк и Робин се изправиха и Страйк посочи с глава към площадката, за която прецени, че е най-безопасното място да си кажат каквото имаха.

– Той и детето трябва да останат тук. Могат да се настанят в апартамента ми, аз ще си сложа походно легло в офиса. Няма как да ги регистрираме в местен хотел, твърде близо е до Рупърт Корт, а и му трябва някой близо до него, в случай че започне да халюцинира за Удавената пророчица.

– Добре – промълви тихо Робин, – но не му казвай, че сме длъжни да уведомим сър Колин.