Отприщен гроб

Робин беше забравила, че всички снимки, свързани със случая „УХЦ“, бяха окачени на табло на стената. Уил се закова на място, като ги видя.

– Защо имате всичко това? – попита с обвинителен тон и Робин се огорчи, като го видя да отстъпва назад. – Това е Удавената пророчица – изрече с паника и посочи към рисунките на Тормент Таун. – Защо сте я нарисували така?

– Не сме я нарисували ние – каза Страйк и бързо отиде до таблото, за да го затвори, но внезапно Уил възкликна:

– Това е Кевин!

– Да – отвърна Страйк. Размисли относно затварянето на таблото и отстъпи назад, за да даде възможност на Уил да вижда добре. – Ти познаваше ли Кевин?

– Само за кратко… той си тръгна малко след моето… Защо…?

Уил се приближи до таблото. Под снимката на Кевин, взета от вестникарски архив, стоеше надписът Според полицията убийството на Кевин Пърбрайт е свързано с наркотици.

– Кевин се самоуби – бавно изрече Уил. – Защо тук казват…?

– Застрелян е от друг – каза Страйк.

– Не, той се самоуби – настоя Уил с нещичко от онзи догматизъм, който бе проявил първия път, когато Робин го чу да говори в зеленчуковата градина. – Извърши самоубийство, защото беше чист дух и не можа да се справи с материалистичния свят.

– На мястото не е открито оръжие – посочи Страйк. – Някой друг го е застрелял.

– Не… не може да са…

– Направили са го – каза Страйк.

Уил се смръщи. И после…

– Прасета демони! – продума внезапно и посочи към полароидните снимки.

Страйк и Робин се спогледаха.

– Кевин ми каза, че те се появяват, ако в Църквата има твърде много нечисти духове.

– Това не са демони – уточни Страйк.

– Не са, знам го – с леко раздразнение отвърна Уил. – Носят маски. Но точно такива ми ги описа Кевин. Голи, с глави на прасета.

– А той каза ли къде ги е виждал, Уил? – попита Робин.

– В хамбара – отвърна Уил. – Със сестра му са ги видели през пролука в дъските. – Не искам тя да ме гледа – изрече трескаво и Робин, която разбра, че той говори за Удавената пророчица, отиде до таблото и я закри.

– Защо не седнеш? – предложи Страйк.

Уил го направи, но изглеждаше силно напрегнат. Двамата детективи също седнаха. Чуваха Цин да бъбри на Пат във външния офис.

– Уил, ти каза, че си извършил неща, които са криминални деяния – припомни Страйк.

– Ще разправя за всичко това пред полицията, щом веднъж намерим Лин.

– Добре – кимна Страйк, – но тъй като ние сме…

– Няма да приказвам за това – изчерви се отново Уил. – Вие не сте полицията, не можете да ме принудите.

– Никой за нищо няма да те принуждава – каза Робин и стрелна с предупредителен поглед съдружника си, чието поведение дори когато се стараеше да покаже съчувствие, бе по-заплашително, отколкото той си даваше сметка. – Искаме само това, което ти искаш, Уил: да намерим Лин и Цин да се чувства добре.

– Правите нещо повече – изтъкна Уил и нервно посочи с пръст таблото. – Опитвате се да преборите УХЦ. Но няма да ви се получи, твърдо ви го казвам. Изправили сте се срещу нещо, което не разбирате. Знам, че ако кажа всичко пред полицията, тя ще дойде за мен. Но аз съм длъжен да поема този риск. Не ме е грижа дали ще умра, стига Лин и Цин да са добре.

– Говориш за Удавената пророчица ли? – попита Робин.

– Да – отвърна Уил. – Не ви трябва и вас да погне. Тя закриля Църквата.

– Нямаме нужда сега да се борим с УХЦ – излъга Робин. – Всичко това, което виждаш на таблото… просто се опитвахме да приложим натиск върху съпрузите Уейс, та семейството ти да може да те види.

– Но аз не искам да ги виждам!

– Да, знам това – отвърна Робин. – Само казвам, че няма смисъл да продължаваме с разследване по това сега, след като ти излезе оттам.

– Но ще намерите Лин, нали?

– Да, разбира се.

– Ами ако тя е мъртва?! – внезапно изпъшка Уил. – Толкова много кръв имаше…

– Сигурна съм, че ще я намерим – увери го Робин.

– Ако тя е мъртва, това ще е моето наказание… – промълви Уил – за онова, което причиних на мама.

Той се разплака.

Робин се придвижи на стола си на колела иззад бюрото, за да се приближи до Уил, макар да не го докосна. Предположи, че той е видял онлайн некролога на майка си в интернет кафенето в Норич. Не каза нищо, а изчака хлипането на Уил да стихне.

– Уил – заговори тя в момента, когато той бе в състояние да чува думите ѝ, – питаме те за извършените от теб криминални деяния, както ги наричаш, само за да узнаем дали от Църквата имат нещо срещу теб, което биха могли да публикуват, преди да си имал възможността да говориш с полицията. Ако го направят, може да бъдеш арестуван, преди да сме открили Лин, разбираш ли? А това ще означава Цин да бъде прибрана под попечителството на властите.

Изпълнен с възхищение към умението, с което Робин водеше интервюто, Страйк бе принуден да потисне съвършено неуместна в случая усмивка.

– О… – Уил вдигна мокрото си от сълзи и мръсно лице – Да, вярно. Ами… те не могат да го публикуват, без да навредят силно на себе си. Беше нещо, което или всички да направим, или още тогава трябваше да уведомя полицията. Вършат истинска ужасия там. Не осъзнавах колко е лошо, преди да имам Цин.