Отприщен гроб

– Каза, че си се свързала с брат ѝ и той ти затворил.

– Да, веднага щом споменах баща му. Пробвах се със стационарния телефон на майката, но не вдига. Но сега е без значение, нали? Сър Колин няма да иска да плаща за подобни проучвания.

– Случаят още не е приключен. Той все така иска да намерим Лин. Като стана дума, получи ли имейла за Таша Мейо?

– Получих го, да – отговори Робин. – Фантастична новина.

Таша Мейо не само се бе съгласила да влезе под прикритие в клиниката на Джоу за една седмица, но бе проявила горещ ентусиазъм към задачата и ако не се бе случило нещо непредвидено, би трябвало вече да е пристигнала в Боръмуд. При запитването ѝ с имейл само половин час по-късно ѝ бе позвънил лично доктор Джоу, който предвид дългата ѝ история от въображаеми страдания я бе диагностицирал като подлежаща на незабавно лечение и ѝ бе казал, че трябва да остане в клиниката една седмица, а може би и по-дълго.

– Като я гледа човек, не би предположил, че е такава куражлийка – подхвърли Робин.

– При нея външността лъже – каза Страйк. – Да беше я видяла колко смела се показа при инцидента с двамата Франк. Не мога да кажа обаче, че съм предоволен за нея и Мидж.

– Смяташ, че са…

– Да, убеден съм – отвърна Страйк. – А не е добра идея да се спи с клиенти.

– Но тя вече не е клиент.

Настана кратко мълчание. Доколкото Страйк знаеше, Робин не подозираше колко сериозно закачката му с Бижу Уоткинс бе заплашила да компрометира агенцията и той се надяваше да си остане така. Дори не подозираше, че Робин бе чула цялата история по телефона от Илза предишната вечер. Общата им приятелка се бе ядосала, че Робин е излязла от Чапман Фарм, а на нея никой не ѝ е съобщил, и ѝ беше предала в подробности всичко, което знаеше за сагата с Бижу и Страйк. Ето защо в момента Робин бе съвършено наясно защо Страйк е толкова чувствителен към идеята служител на агенцията да прави секс с някой, който може да предизвика нежелани приказки.

– Във всеки случай – заговори Страйк с желание да смени темата – Еденсор има втори мотив да продължава да търси нередности в Църквата, освен ако вече не го е осъзнал.

– И какъв е той?

– Неговата страница в Уикипедия също е претърпяла внезапни промени.

– По дяволите, сериозно ли?

– Същият стил на работа, използван по отношение на семейство Грейвс. Брутален тормоз над Уил от страна на баща му, дисфункционално семейство и прочее.

– Еденсор може да прецени, че адвокатите са по-добро средство от нас да се разправи с Църквата.

– Би могъл – съгласи се Страйк, – но аз имам контрааргументи.

– И те са?

– Първо: иска ли той Уил действително да получи халюцинации с Удавената пророчица и да се самоубие?

– Аналогично може да изтъкне, че психотерапевт ще свърши по-добра работа от нас в опитите ни да разгадаем мистерията около смъртта на Дайю. Това всъщност за никого не е мистерия освен за нас, нали?

– Така е, защото всички останали са проклети идиоти.

– Полицията, бреговата охрана, свидетелите и съдията? Всички те са проклети идиоти? – попита Робин развеселена.

– Ти си тази, която каза, че на УХЦ им се е разминало, тъй като всички ги смятат за „леко странни, но безобидни“. Твърде много хора, дори интелигентни… не, особено интелигентните… подразбират невинност, щом се сблъскат с нещо чудато. „Малко ексцентрично е, но не бива да позволявам това да замъгли преценката ми.“ Държат се до крайност политкоректно и какво се получава? Дете изчезва от лицето на Земята, цялата история е адски подозрителна, но се намесват ритуални роби и мистични щуротии, а никой не иска да изглежда предубеден еснаф, тъй че казват: „Странно е да идеш да се плискаш в Северно море в пет сутринта, но вероятно за този тип хора подобни неща са обичайни. Сигурно има нещо общо с фазите на Луната“.

Робин не каза нищо след тази реч донякъде защото не искаше да изразява гласно истинското си мнение, а именно, че съдружникът ѝ също е посвоему предубеден: предубеден по отношение на обратната посока на това, което описваше, предубеден срещу алтернативен начин на живот, тъй като бе прекарал голяма част от собственото си трудно и объркано детство из бордеи и комуни. Другата причина, поради която Робин не искаше да реагира, беше, че улови бегло нещо смущаващо. След цяла минута мълчание Страйк забеляза редовното ѝ поглеждане към огледалото за обратно виждане.

– Нещо има ли?

– Ами… вероятно просто съм параноична.

– За какво?

– Не поглеждай назад, но май ни следят.

– Кой? – попита Страйк и погледна в страничното огледало.

– Червената воксхол корса зад маздата… Но може да не е същата.

– За какво говориш?

– Имаше една червена корса точно зад нас, когато тръгвах от гаража в Лондон. Тази тук – каза Робин и отново погледна в огледалото за обратно виждане – винаги оставя кола помежду ни през последните десетина километра. Можеш ли да разчетеш регистрационния номер?

– Не – отвърна Страйк, след като примижа към страничното огледало. Шофьорът бе пълен мъж със слънчеви очила.

– Странно.

– Кое?

– Има и друг човек, вътре, възрастен, а е на задната седалка… Опитай се да ускориш. Задмини това поло.