Отприщен гроб

– Току-що гледах полицейския разпит на Бека и тя казва някои странни неща за Чери. Имам предвид за Кари.

– Как, по дяволите, е станало дума за Кари?

– Даде я като пример как дяволското понякога може да се превърне в божествено.

– Ще ми трябва бележка под линия.

– Разправяше как щяла да се радва да чуе обяснението ми за онова, което съм сторила на Джейкъб, защото веднъж видяла божествен съд, който сторил нещо наглед ужасно, но всъщност се оказало… схващаш по същество. После каза, че „Кари ѝ споделила своето предопределение“.

– Много интересно.

– Освен това знае, че Кари има дъщери. Каза: „Вярвам, че един ден ще се върне при нас и ще доведе със себе си своите момиченца“.

Страйк, който сега пресичаше улицата, замълча, за да обмисли това.

– Там ли си още?

– Да – отвърна Страйк.

– Какво мислиш?

– Мисля, че това е още по-интересно от онова как тя „споделила предопределението си“ пред единайсетгодишно момиче. – Зави по Денмарк Стрийт и продължи: „Значи от Църквата са проследили Чери след заминаването ѝ? По себе си знам, че се е искало немалко работа. Нали ти споменах, че Джордан Рийни е получил загадъчно обаждане от Норфък, преди да се опита да си види сметката?

– Да… Каква връзка има?… О, имаш предвид, че Църквата е проследила и него?

– Именно. Дали го правят с всички, или само с хора, за които знаят, че са особено опасни за тях?

– Успели са и Кевин да проследят до наетия му апартамент… Нали знаеш, че те са убили Кевин? – добави Робин, след като Страйк не каза нищо.

– Не го знаем – отвърна той, докато отключваше входната врата към офиса. – Още не. Но ще го приема като работна хипотеза.

– Ами онези писма, които Ралф Дохърти все късал, след като с децата му напуснали фермата, та макар да се преместили в друг град и да си сменили фамилията?

Страйк пое нагоре по стълбите.

– Какво е общото между тези хора, освен че са били членове на УХЦ?

– Всичките са свързани с удавянето на Диърдри и Дайю – отговори Робин.

– Връзката на Рийни е по-далечна – отбеляза Страйк. – Той се е успал, това е. Връзката на Кевин също е колеблива. Той е бил… на колко… на шест години, когато Дайю е умряла? И се съмнявам от Църквата да знаят, че Емили е споделила с него подозренията си. Достатъчно голям ли е бил да присъства на Появата, когато според нас Диърдри се е удавила?

– Да – отвърна Робин, като правеше бързи сметки наум. – Трябва да е бил на тринайсет или на четиринайсет, когато се е случило.

– Което е странно – посочи Страйк, – защото той явно се е хванал на обяснението, че тя си е тръгнала по собствено желание.

– Добре – каза Робин, като чуваше стъпките на Страйк по металните стълби. – Е, утре ще се видим. Само исках да ти кажа за Чери.

– Да, благодаря. Определено е повод за размисъл.

Робин затвори. Страйк продължи да се качва, докато стигна до офиса. Отишъл бе направо в Чайнатаун, след като Робин го остави, което означаваше, че това сега му бе първата възможност да разгледа ключалката след уволняването на Литълджон. Страйк включи фенерчето на телефона си и се приведе.

– Така си и мислех, негоднико – промърмори.

Чисто новата скъпа ключалка, неподатлива на шперцове, се бе сдобила с нови драскотини от тази сутрин насам. До нея бе изронена и тънка ивица боя. Някой, заключи Страйк, бе положил сериозни усилия да насили вратата.

Сега той провери и втората предпазна мярка, която бе взел срещу отмъщението на Патерсън. Малката камера, поставена в тъмен ъгъл близо до тавана, почти невидима, ако човек не я търси специално.

Страйк отключи вратата, включи осветлението и отиде да седне зад бюрото на Пат, където би могъл да види дневния запис от камерата. Отвори софтуера, превъртя напред след пристигането на Пат, пощальона и Шах, после отиването на Пат до тоалетната на площадката, заминаването на Шах…

Страйк шляпна с длан на пауза. Висока и набита фигура с маска за ски и цялата в черно се качи по стълбите. Човекът се огледа надолу и нагоре, за да се увери, че е чисто. После застана на площадката пред вратата на офиса, извади връзка с шперцове и започна да се мъчи да отключи. Страйк погледна часа и стана ясно, че кадрите са заснети малко след залез-слънце. Това предполагаше, че натрапникът не е наясно, че Страйк живее на мансардния етаж, нещо, което на Литълджон му бе известно.

Близо десет минути облечената в черно фигура продължи да се мъчи да отвори вратата на офиса, но безуспешно. Накрая се отказа, отстъпи назад и огледа стъкления панел, за който Страйк се бе уверил, че е брониран, когато го постави. Човекът, изглежда, се опитваше да реши дали си струва да строши панела, когато се обърна да погледне към стълбите зад себе си. Очевидно осъзна, че вече не е сам.

– Мамка му – тихо процеди Страйк, когато човекът извади пистолет от черните си дрехи. Много бавно отстъпи назад нагоре по рамото, водещо към апартамента на Страйк.

Появи се доставчик с пица в ръка. Почука на вратата на офиса и зачака. След минута или две проведе телефонен разговор, явно научи, че е на погрешен адрес, и си тръгна.