Отприщен гроб

В съзнанието на Робин изникна сглобяемата постройка, където бяха затворени деца с бръснати глави и без мисъл в ума си оцветяваха раздадени им картинки на Откраднатия пророк с примка около врата му. Спомни си липсата на книги и неграмотния надпис „Питай Дрвото“ под една рисунка.

Но маниерът на Бека действително бе убедителен. Показваше се като ентусиазирана и прилежно работеща в сферата на образованието, вярно, малко притеснена, че говори пред полицията, но пък с нищо за криене, решена да изпълни дълга си.

– Невероятно силно сме разтревожени – продължи тя. – Никога преди не се бе случвало нещо такова. Всъщност дори не сме сигурни, че истинското ѝ име е Роуина Елис.

Сега Робин видя истинската Бека да наднича зад грижливо поддържаната фасада на невинност: тъмните ѝ очи бяха бдителни и се опитваха да разчетат информация по лицата на полицаите. От датата и часа в долната част на записа Робин заключи, че интервюто се е провело в късния следобед след бягството ѝ от Чапман Фарм. На този етап Църквата явно бе издирвала информация коя в действителност е била Робин.

– Кое ви кара да мислите, че е използвала фалшиво име? – попита жената полицай.

– Пред един от членовете ни откликнала на „Робин“ – отвърна Бека и се втренчи в полицаите за реакцията им. – Не че това непременно говори нещо… Веднъж имахме друга жена във фермата, която се представи под фалшиво име, но тя бе съвсем различна…

– Да се върнем към началото – подкани мъжът полицай. – Къде бяхте вие по време на инцидента?

– В кухнята, помагах за приготвянето на вечерята.

Робин, която никога не беше виждала Бека да помага при готвене или да върши друга физическа работа, едва сдържа нов язвителен коментар. Несъмнено въпросната дейност бе избрана, за да я представи като трудолюбив и земен човек.

– Кога узнахте, че се е случило нещо?

– Вивиън дойде в кухнята да търси Джейкъб…

– Как би могъл Джейкъб да иде някъде? – възмути се Робин. – Та той умираше! Извинявай – побърза да каже, когато Мърфи посегна към мишката. Отпи от чашата си с вино.

– …а Луиз беше с група деца в зеленчуковата градина, където Джейкъб се наранил с лопатка. Роуина предложила да го заведе до кухнята, та да измие раната и да ѝ сложи лейкопласт. Там държим аптечка за първа помощ. Като не се върнали, Вивиън тръгнала да ги търси, но разбира се, те изобщо не бяха идвали в кухнята. Стори ми се странно, но на този етап не се разтревожих. Поръчах на Вивиън да се върне при другите деца, казах ѝ, че аз ще потърся Роуина и Джейкъб, което и направих. Казах си, че на Джейкъб може да му се е доходило до тоалетната, и първо проверих в банята. Отворих вратата и…

Бека поклати глава и затвори очи като една шокирана и скандализирана жена.

– Не проумявах какво виждам – заговори тихо, когато отново отвори очи. – Роуина и Джейкъб бяха там, той беше със смъкнати панталони и гащички, разплакан. Не бяха в кабина, а при умивалниците. Когато ме видя, малкият изтича при мен и изплака: „Бека, Бека, тя ми направи да ме боли!“.

– И какво направи Роуина?

– Шмугна се покрай мен и излезе, без да каже нищо. Очевидно в момента бях по-загрижена за Джейкъб. Казах му, че съм сигурна, че Роуина не му е причинила болка умишлено, но той ми се оплака как му смъкнала панталоните и гащите и изкарала на показ гениталиите му, а после се опитала да направи снимка…

– Как?! – избухна Робин. – С какво бих направила снимка? Не ми беше позволен телефон, нито… Прощавай, не слагай на пауза, недей – добави бързо към Мърфи.

– „…и ме удари по главата, като не исках да стоя мирно“ – цитира Бека. – А трябва да ви кажа, че приемаме сигурността на децата много сериозно в Църквата…

– Как ли не! – отново се ядоса Робин, неспособна да се въздържи. – Едва проходили деца в памперси се скитат сами нощем…

Мърфи отново постави записа на пауза.

– Добре ли си? – попита с мек тон и постави ръка върху рамото на Робин.

– Да… не… естествено, че не съм – отвърна Робин, изправи се и прокара пръсти през косата си. – Това са глупости, пълни измислици и тя…

Посочи към Бека, замръзнала на екрана с отворена уста, но не можа да намери адекватни думи за негодуванието си.

– Искаш ли да изгледаме останалото, след като… – подхвана Мърфи.

– Не – прекъсна го Робин и седна обратно на мястото си. – Извинявай, че съм толкова възмутена. Момчето, за което тя говори, не е Джейкъб! Къде е истинският? Мъртъв ли е? Тикнали са го да гладува в мазето ли?

Робин се разплака.

– По дяволите. – Мърфи доближи стола си към нея, за да може да я прегърне. – Не биваше да ти показвам тази гадост, трябваше просто да ти кажа, че дрънкат врели-некипели и няма за какво да се тревожиш.

– Не, нищо, нищо… – Робин се помъчи да се стегне. – Искам да го видя… Тя може да каже нещо полезно… за жената с фалшивото име…

– Чери ли? – попита Мърфи.

Робин се изтръгна от прегръдката му.

– Нима я назовава?

– Да, към края. Тъкмо там става малко…

Робин стана и отиде до чантата си, за да извади бележник и химикалка.

– Чери е жената, която днес разпитвахме със Страйк.