Отприщен гроб

– Говоря за семейство Мансън, които са се отличавали от УХЦ само по това, че са наблягали повече на убийствата, отколкото на трупането на богатство, макар всички да твърдят, че и Чарлс Мансън никак не е бил безразличен към парите. Извършили са общо девет убийства, едното на бременна актриса, и тези млади жени са били в центъра на действието, игнорирали са молбите на жертвите за милост, топили са пръсти в кръвта им, за да напишат „Исус“. – Страйк се засмя изненадано, като си спомни забравен детайл. – Те също са написали „прасета“ на стената. С кръв.

– Шегуваш ли се?

– Никак. „Смърт на прасетата“.

След като си изяде пайчетата със свинско, Страйк бръкна в плика за десертче „Йорки“ и ябълката, които допълнително му бе дошло наум да си купи.

– Как приемаш „Джо“ и „Роуз“? – попита той, докато развиваше шоколадчето.

– Звучиш скептичен.

– Подозирам, че това „Роуз“ тя го измисли на момента, предвид, че е кръстила дъщерите си „Попи“ и „Дейзи“.

– Ако е искала да лъже, не би ли отрекла собственото си участие?

– Твърде късно би било. Реакцията ѝ на снимките я издаде.

– Но за Пол Дрейпър знаем, че е реален.

– Да, само дето е мъртъв и не може да свидетелства.

– Но… в известен смисъл още може.

– Духове ли се каниш да призоваваш?

– Хаха. Не. Имам предвид, ако Кари знае, че Пол е мъртъв, би трябвало да знае също как е умрял: че е държан като роб и е бил пребит до смърт.

– Е, и?

– Случилото се с Дрейпър в Чапман Фарм прави тези полароидни снимки повече инкриминиращи, не по-малко. Той е бил приучен в Църквата да приема тормоза и това го е направило уязвим на онази двойка социопати, които са го убили.

– Не съм сигурен, че Кари е достатъчно интелигентна, за да обоснове в ума си всичко това – поклати глава Страйк.

Двамата се храниха още известно време, всеки задълбочен в своята посока на мисли, докато накрая Страйк попита:

– Случайно да видя маски на прасета, докато беше там?

– Не.

– Хм. Може да са се отегчили от тях, щом веднъж са открили предимствата на сандъка. Или запечатаното на тези полароидни снимки е било тайна дори за повечето хора в Църквата. Някой се е наслаждавал в тесен кръг на фетиша си, като отлично е знаел, че не може да му бъде приписана духовна интерпретация.

– И този човек е имал властта да застави тийнейджърите да правят каквото им се казва и да си мълчат за това после.

– Мадзу изглежда особено фокусирана върху прасетата. Можеш ли да си представиш Мадзу да нарежда на младежи да се съблекат голи и да се гаврят едни с други?

Робин обмисли въпроса, преди да изрече бавно:

– Ако ме беше попитал, преди да вляза там, дали жена би могла да накара хлапета да вършат такива неща, бих отговорила, че е невъзможно, но тя не е нормална. Според мен е истински садист.

– Ами Джонатан Уейс?

Робин имаше чувството, че ръцете на Уейс отново я докоснаха, когато Страйк изрече името му. Кожата по тялото ѝ настръхна.

– Не знам. Възможно е.

– Е, за Роуз знаем едно нещо, ако това е истинското ѝ име – каза Страйк, загледан в пълничкото момиче с дълга черна коса. – Не е била много дълго в Чапман Фарм, преди да се случи това. Твърде охранена е. Другите са кльощави. Бих могъл да се закълна – каза Страйк, като премести поглед върху младежа с татуировката на череп, – че този е Рийни. Реакцията му, като му показах снимките… О, по дяволите. Я чакай. Джо.

Робин го погледна въпросително.

– Хенри Уърдингтън-Фийлдс ми каза, че мъж на име Джо го е привлякъл към Църквата в гей бар – обясни Страйк.

– О…

– Така че ако това наистина е Джо, „Роуз“ изглежда по-правдоподобно име за чернокосото момиче. Разбира се – добави замислено Страйк, – друг един човек има основание да се бои повече от снимките, отколкото всеки, който е на тях.

– Да – кимна Робин. – Фотографът.

– Именно. Съдиите не са склонни да проявяват милост към хора, снимащи как други биват изнасилвани.

– Фотографът и насилникът би трябвало да са един и същ човек.

– Чудя се дали е така – промълви Страйк.

– Какво имаш предвид?

– Може би цената за Рийни да не се налага отново да се шиба през лицето с бича е била да направи мръсни снимки. Ами ако е бил принуден да ги направи от онзи, който е командвал тази гадост?

– Това би обяснило настойчивостта на Кари, че не знае кой е бил фотографът – каза Робин. – Съмнявам се, че много хора биха се осмелили да настроят Джордан Рийни срещу себе си и семействата си.

– Самата истина.

След като си дояде десертчето „Йорки“, Страйк отново взе писалката си и започна да изготвя списък със задачи.

– И така, трябва да се опитаме да открием Джо и Роуз. Също така бих искал да изясня дали Джонатан Уейс е отсъствал от фермата в онази сутрин, защото Кари силно се изнерви на тази тема, не мислиш ли?

– И как ще го научим след толкова дълго време?

– Един господ знае, но не боли да се пробваме – отговори Страйк.

Той захапа ябълката си без всякакъв ентусиазъм. Робин току-що бе дояла сандвича си, когато телефонът ѝ звънна.

– Здравей – каза Мърфи. – Как е в Торнбъри?

Страйк, на когото му се стори, че разпознава гласа на Мърфи, се престори на заинтересуван от своята страна на пътя.

– Добре – отвърна Робин. – Или поне интересно.